Спомените не са мъртвина. Те не питат, връхлитат и те стискат за гърлото. Журналистът Исак Гозес, заглеждайки се в кладенеца на обсебилите го спомени, е видял Никола Манев, който приживе казал: „Със силата на писаното слово ще пресътвориш моя живот и моето изкуство”.
Изпълнявайки повелята, Гозес е написал вълнуваща книга, пронизана от мъдри наблюдения, пресъздавайки света и мировъзрението на един забележителен човек и живописец.
„Живея в светлина”
е апология на красивия живот, на любовите и изкуството на Манев.
Книгата е белязана от достоверност и емоционалност. Тя ни предлага богатство от житейска мъдрост, съпътствала живота на художника.
„Живея в светлина” е изградена от редове, всеки от които се е докоснал до значими и жизнени теми, съпътстващи необикновения живот на парижанина от Чирпан.
Чрез написаното Гозес е изследвал душевността на художника и затова в книгата има живот на идеи, вдъхновено съпреживяване с близки на Манев хора, сред които са родителите, братът, художниците-съмишленици и с еднаква участ и съдба – Лъчезар Ошавков и Андрей Лекарски, а заедно с тях – любимите жени, които Манев определя като шедьоври на природата. Най-вече влюбените.
Тази книга е и за емиграцията,
която е страдание, очакване и екстаз. Гозес е изследвал и вътрешните механизми на емигрантството, които го направляват, стигайки до извода, че са необходими воля и всеотдайност, за да се докажеш и утвърдиш в чуждата държава.
Лично аз съм смаян от културата на Исак. Той знае много и неговият остър ум е търсил и намерил същината на живота и творчеството на аристократа на духа и живописта Никола Манев, които са го вълнували.
Животът му напомня, че „Любовта е живот, а не палач на живота”. Паметта на Гозес е съхранила минали събития, които са неделима част от него и затова не е възможно да избяга от тях. Той е улеснен от твореца Манев, за когото е било невъзможно и непоносимо да се затвори в твърдата коруба на мълчанието. Стигнал е до категоричния извод, че виталността е тази, която пронизва целия живот на Манев. И именно тя е родила ведростта на неговата живопис и неговата житейска хармония.
Сътвореното от художника са
крайпътни знаци към авангардното
То, вън от всякаква условност, е послание към бъдещето.
Гозес рисува Манев като енергична особа, чиито вид на неостаряващо момче не е възможно нито с огромната му творческа биография, нито даже с реалната му възраст да определиш.
В паметта на автора на „Живея в светлина” името и изкуството на Никола Манев са с неугасващо сияние. Той е един от синовете на светлината. Роден е да пръска искри.
Книгата, убеден съм в това, Гозес е написал по повеля на сърцето. Авторът е честен и безкомпромисен. Всичко в нея е фокусирано върху житейския и творчески път на Манев. И затова вярвам в морала и искреността на Гозес.
Той ни внушава, че е невъзможно бягството от носталгичната памет на миналото. Тя ни потапя в изпепеляващите любови, белязали живота на Манев. Авторът е държал сметка за човешката светлина у художника.
Казаното от Пабло Неруда „В дома на изкуството не става нищо, освен онова, което е било писано с кръв, за да бъде чуто от кръвта”, е съотносимо за автора и неговия герой.
И днес помня споделеното от Манев, току в края на житейския му път, изпълнен с протуберанси: „Болката в живота е като солта – тя му придава вкус”. Цитираше Ориана Фалачи.