Защо „Веда Словена” е истинско хилядолетно народно умотворение

Христо Спириев

„Веда Словена“ е прочутият сборник от народни песни, съставен от българските будители Стефан Веркович (от босненско-хърватски произход) и моя прадядо Иван Гологанов. Сто и петдесет години изследователите на „Веда Словена“ са изправени пред дилема – Гологанов сам ли е измислил песните, или те са хилядолетно народно умотворение. 
Две обстоятелства ми помогнаха

 да прозра истината

Попаднах на кратка изповед на баба Вакла от благоевградското село Покровник. В нея прочутата тогава певица се изтъжва, че няма кому да предаде съхранените в своята памет песни-речитативи. Опитала баба Вакла с внучките си. Въпреки многогодишните си усилия не успяла да ги приобщи към народните песни и починала огорчена на 104 години. Внучките ѝ нямали дарбата да съхранят в съзнанието си изпетите песни. Ала от баба Вакла е останала прочутата поема „Дете Малианче“ с обем 37 печатни страници.

Четейки „Цивилизацията“ на Кенет Кларк, се натъкнах на любопитен факт. Наполеон Бонапарт обичал народните песни и това предизвикало враговете му да атакуват Джеймс Макферсън като фалшификатор. Макферсън е бардът, който превел „Песните на Осиан“ и на когото оприличават Иван Гологанов. Въпреки хулите Наполеон носел със себе си поемите на Макферсън на военните си походи, за да ги препрочита. И той, и нашият Стефан Стамболов прозрели патриотичните мотиви на двамата събирачи на народни песни.
„Песните на Осиан“ и „Веда Словена“ са народни умотворения и са се препредавали от поколение на поколение. Те изразяват бляновете на цели народи за истината за тяхното минало. Песните можело да бъдат предавани само на необременени и незасегнати от странични фактори човешки умове. А нужна била и 

неистова любов към народните послания

 Прочел съм над 500 материала за „Веда Словена“ и съм си направил някои изводи.
Песните-речитативи от „Веда Словена“ са били записани усърдно и добросъвестно от Гологанов. Те са му били предоставяни за запис от народни певци с изключителни способности да запаметяват дългите речитативи. Тези способности са се дължали на тяхната мозъчна необремененост и на голямата им страст към народните умотворения. 
Самите певци пък запаметявали песните от своите байовци. Те не са били много известни в селата си и поради това при последвалите проучвания не са били открити и са били забравени.
Ето как тайната на „Веда Словена“ и Иван Гологанов се открехва по съвсем естествен начин. Усилията на проф. Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, Луи Леже, проф. Иван Кочановски, Огюст Берноф, поета Борис Христов, Иван Христов, проф. Иван Богданов не са останали напразни, заради което поколенията са им признателни. Това, към което са се стремили толкова много български и чуждестранни учени, днес до голяма степен е постигнато.