Книгата на Бочев може да бъде окачествена като феноменология на самоубийството. Авторът проследява генезиса на идеята за самоубийство през вековете и хилядолетията – от антични времена до ден днешен. В хода на текста авторът не оставя и капка съмнение, че е
застанал непоклатимо на страната на живота
Изхождайки от светоусещането си на православен християнин, писателят обсъжда психологията на суицидния процес и демитологизира самоубийството, разкривайки неговата несъвместимост както с философията на християнското наследство, върху чиито фундаменти е изградена цялата ни цивилизация, така и с принципите на битието. „Самоубийството: начин на (зло)употреба” е литературно-философска и биографична изповед на себесъхранилия се, въпреки всички биофобни фактори, с неимоверни усилия човек, на човека, избрал непоколебимо живота пред смъртта. Ето защо изследването на Димитър Бочев е своеборазна стратегия на оцеляването.
