Напусна ни Стойчо Шишков, разказал за „Народен дом на терора”

Стойчо Шишков

Стойчо Шишков

Днес от този свят си отиде кинорежисьорът Стойчо Шишков. Той е един от малцината които през последните години работиха в киното за разобличаване престъпленията на тоталитарния комунистически режим.

Шишков е роден е през 1940 г. във Варна. Баща му е офицер, но когато е на три години, семейството се мести в София. Голямата спънка, която ще го следва до падането на комунизма през 1989 г., е известна като “бележка за благонадеждност”. Тази бележка ще го спре да учи кинодраматургия в Москва. Тя ще е и една от причините Шишков да бъде най-дългогодишният втори режисьор в киното ни - не му позволяват сам да режисира. Когато завършва образованието си в „Климент Охридски”, Стойчо Шишков започва работа в списание “Паралели”. През 1982 г. прави режисьорски дебют с авторската си новела “Малкият, дългият и момичето” Заснел е повече от 50 филма - документални, научнопопулярни, телевизионни, репортажни, рекламни. Всичките са напълно авторски. Един от най-известните е “9-те крачки” - документален за спортния път и успехите на Стефка Костадинова. Една от последните му творби бе “Народен дом на терора”. Разтърсваща документална лента. Филм за мрачната карма на една софийска сграда - бившата Дирекция на милицията и полицията, жълтата сграда на столичния Лъвов мост. Филмът проследява 100-годишната история на сградата, наниз от имена, факти, документи, разкази и свидетелства, и хвърля светлина върху много забравени събития преди и след 9 септември.
Поклон пред светлата му памет!