Неделно четиво: Руският свят – една огромна психиатрия

Как големите руски класици характеризират своя народ

Александър Йорданов

Неведнъж съм имал повод да казвам, че трябва да се познава руската литература. Никой така дълбоко, както руските писатели не е разкрил истинската същност на Русия. Преди година мой приятел – известният журналист, публицист и писател Кънчо Кожухаров, ми изпрати мисли на големи руски писатели за Русия. Нямам спомен дали тогава съм ги споделил с моите приятели във Фейсбук. Правя го сега, с надеждата, че те ще обогатят знанията ви за Русия – такава, каквато е вчера и днес. Ще ви я „обяснят”, покажат и така по-лесно ще можете да преценявате едни или други нейни действия, включително и в политическата сфера.
Да започнем с мнението на Михаил Салтиков-Шчедрин, когото Лев Николаевич Толстой не случайно нарича „прокурорът на руската обществена мисъл“. Салтиков-Шчедрин пише: 
„Ако заспя и се събудя след сто години и ме попитат, какво днес се случва в Русия, аз ще отговоря: пият и крадат...” Спор няма – прозорлив писател, а при това е бил и рязански и тверски вицегубернатор, а това изключва подозрението, че си „измисля”.
Кратък, но затова пък достатъчно изразителен е Алексей Толстой. Той не само е руски и съветски писател, но и академик, три пъти носител на Сталинска премия. Негови са думите:

„Московията –руска тайга, монголска, дива, хищническа”

И още: „Не е мила, не е уютна руската земя – по–зле е от горчиво робство – хиляди години избродена с лапти, с досада разоравана с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост.”
Стигаме и до Ф.М.Достоевски – класикът, който описва достоверно възмущението на руските „славянофили”, когато научават, че българите не посрещат с венци и цветя своите „освободители”, а точно обратното – гледат ги мрачно, под вежди. Авторът на „Престъпление и наказание” е написал за руснаците следното: "Народ, който блуждае по Европа и търси какво още може да разруши и унищожи само заради развлечението” .
Михаил Булгаков, автор на световния шедьовър „Майсторът и Маргарита” обобщава: „Не сме народ, а скотове, наглеци, дива орда от душегубци и злодеи”.
И Максим Горки е наясно с характера на руския народ. Ето мнението му: „Най-важният знак за успеха на руския народ е неговата садистична жестокост. "
Заслужава си да припомним и мнението на Сергей Аксаков. Той е баща на „славянофила” Иван Аксаков, на чието име е именувана централна улица в София. Синът Аксаков, както е известно, ще остане в нашата история с написаното от него през 1885 г. – годината на Съединението, най-голямата радост за българския народ. Тогава този българомразец пише във вестник „Русь”: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!” Това пише синът. Но нека ни е ясно защо. Защото бащата Сергей е бил откровен: „Ах, как е тежко да се живее в Русия, в този смърдящ център на физически и морален разврат, на подлост, лъжи и злодейства”.
Големият руски и световен писател Иван С.Тургенев е един от малкото световни писатели ползвали българин като протопит за свои герой. В романа „В навечерието“ главен герой е българинът Инсаров. Негов прототип е Николай Катранов – малко известен поет и преводач. Но в случая става дума не за нас, българите, а за образа на Русия и руския човек, според руските писатели. Ето и мнението на Тургенев:

„Руснакът е най-големият и най-наглият лъжец в целия свят”

Но да не си помислите, че само известните руски писатели са наясно със същността на руския народ. И по-малко известните също са наясно. Добър пример в това отношение е „православният мислител”, както го приемат в Русия, Иван С. Шмельов – писател и публицист. Ето и неговото мнение: „Народ, който ненавижда свободата, обожава робството, обича веригите на своите ръце и нозе, мръсен физически и морално...е готов във всеки момент да гнети всичко и навсякъде”.
Но да се върнем към класиците. Александър Сергеевич Пушкин пише: "Народ безразличен към най-малкия дълг, към най-малката справедливост, към най-малката истина, народ, който не признава човешкото достойнство, не признава като цяло нито свободния човек, нито свободната мисъл”. Известно е и неговото мнение за руския език: „ О, колко груб е нашият руски език”. Това признание – за езика, можете да го сравните с известното ви Вазово стихотворение „Българският език”. И сами да си направите изводите.
За разлика от писателите, руските философи са по-лаконични. Василий Розанов е ясен:

„Не народ, а адски урод”

Поетът Александър Блок казва същото, но...поетично: „Мъчителен руски дух, не може да диша и не трябва да лети”.
Зинаида Гипиус, оригинална поетеса и противник на болшевишката революция, с присъщата за всяка жена интуиция също е доловила истината: „Русия – това е една огромна психиатрия” .
Логично е да се запитаме: писатели различни, от различни литературни времена, от различни литературни стилове, а мнението им за отечеството е едно и също. Това означава, че техните наблюдения са истина. Но ако са истина – на кого да вярваме! На някоя наша Шаренкова ли или на такива световни литературни светила? Естествено е, че ще вярвам на характеристиката, която правят на своя народ големите руски класици. И ако сте забелязали в редица мои текстове аз скрито цитирам тази характеристика. Приемете го като литературен похват. Приятен ден!