Мемориален комплекс „Дом на доброто“, изграден в памет на Дядо Влайчо – Ясновидецът от Коньово бе открит на Успение Богородично - 15 ти август в родното му село.
е изграден по инициатива на г-н Николай Грозев – кмет на Община Нова Загора и с помощта на дарители от цялата страна. Дарителите са предимно хора, които са познавали Ясновидеца, докосвали са се до необикновената му личност и дарба, получавали са помощ и утеха от него.
В основната сграда, проектирана от архитект Силвия Папазова са изложени лични вещи и предмети от бита на Дядо Влайчо – масата, леглото, столът му, дрехите, книги и брошури от библиотеката му, куфарът, с който е пътувал из цялата страна, Библията му.
Интериорът и стенописите в сградата са дело на дизайнерите Веселин Дзипалски, Георги Караджунов и Христомир Великов.
По стените са изписани писма на Дядо Влайчо до Райка Воробьова – дъщеря на негов приятел, която той познава от дете и в честата си кореспонденция с нея й дава духовни съвети и напътствия. Стенописите с изображения на Дядо Влайчо са рисувани по негови снимки. На единият е изобразен Ясновидецът по време на молитва в гората, а на другият танцува танц от Паневритмия при посрещане изгрева на слънцето.
И двата стенописа са рисувани от художникът Христомир Великов. Големият стенопис на арката над вратата изобразява Дядо Влайчо с любимата му Библия в ръце, която е била негов неизменен спътник през целия му живот. Белият гълъб символизира доброто, което този необикновен човек е посял там, откъдето е минал. Стенописът е дело на художника Веселин Дзипалски.
Отвън на двора е статуята, изобразяваща Ясновидецът – приседнал като след дълъг път, изработена от скулпторът Благовест Апостолов.
Алеята от ангели води към параклиса, в който се намира саркофагът с тленните останки на този, на когото хиляди хора са издигнали паметник в сърцата си.
Дядо Влайчо е безсребърник, посветил своя дълъг и пълен с изпитания живот за добруването на хората, следвайки волята на Бога. Роден на 15 август 1894 година в село Коньов, той живял като аскет, преминал през огъня на войната и лагерите, пребродил всички пътища на България, докоснал душите и сърцата на хиляди хора, помагал на свои и чужди, на приятели и врагове, Дядо Влайчо се превръща още приживе в легенда, която се помни и разказва от уста на уста и до днес?
Дядо Влайчо се родил с дарбата си – да вижда отвъд видимото, да знае кой какъв е и какво носи в себе си, да лекува телата и душите човешки, да дава, без да получава, да облекчава болката на другите.
Много хора търсели Ясновидеца, но още повече търсели Лечителя. За него казват, че знаел лек за всяка болест, но най-силният лек в ръцете си носел и щом се докоснел до болката, като че с ръка я вземал. А очите му надълбоко виждали - и в душите, и в телата на хората.
Небесният пратеник е имал очи да „види“ болестта, усещал за кого има надежда и за кого е дошъл краят. И насочвал според силите си. Едни при доктори пращал, на други сам помагал – с молитви, с лек, със собствената си сила и енергия.
Богомилите са били негова голяма, скрита и болезнена любов, пренесена през вековете от една многострадална и грешна душа, завърнала се да търси изкупление и прошка.
„Не издържах аз тогава, не издържах… - с много болка споделял Влайчо пред най-близките си – Затова се върнах сега – да плащам! Каквото и тегло да ми дойде до главата, каквито и изпитания да ми прати небесния наш отец, все са ми малко…”
Затова и не трепвал при изтезанията в Лагерите в Бобов дол и Белене, където прекарва от 1948 до 1953 година. Знаел е, че жив ще излезе от там и помагал не само на другарите си съдба, но и на надзирателите и мъчителите си.
Освен хилядите обикновени хора, които са се стичали при Дядо Влайчо от цяла България, от Гърция, от Турция, от Румъния, неговата помощ са търсили и цар Борис Трети, партизанският командир Стою Неделчев – Чочоолу, Людмила Живкова и много други, а създателят на сугестопедията професор Георги Лозанов провежда редица изследвания на необикновените способности на Пророка. През 60-те години на 20 век в София се провежда конкурс за ясновидци, на който се явяват 200 човека. Конкурсът е спечелен от Влайо Жечев Господинов – Ясновидецът от Коньово, а Ванга заема второто място.
Последните 15 години от своя 87 годишен дълъг и труден живот Дядо Влайчо като странстващ лечител и пророк броди по пътищата на България. Неудобен за властите, но необходим за хората, които винаги знаят къде да го намерят.
Дядо Влайчо умира на 8 май 1981 година в дома на брат си тук – в село Коньово.
(източник и снимки: Портал12)