Ако ЕС беше значително по-организирана сила той щеше да размаже белоруския режим, от него щеше да остане просто мокро място, казва политологът пред Радио "Свобода"
Колаж: Радио "Свобода"
- Александър Лукашенко удивително откровено признава, че чрез мигрантите води хибридна война с Европа, с надеждата да принуди Запада да отмени санкциите, въведени заради репресиите срещу опозицията, фалшифицирането на изборите и нарушаването на човешките права в Беларус. Как мислите, ще постигне ли той целта си?Леонид Радзиховски: Трудно е да се каже. Той премина в настъпление употребявайки миграните. Целта му, според мен, е да принуди ЕС, поляците, литовците, централните органи на ЕС да седнат с него на масата за преговори.
Най-благоприятният за него вариант е европейските чиновници да долетят в Минск.
- Защо са му нужни тези преговори?
- На първо място защото самият факт на преговорите е признаване на режима му за легитимен: "Вие ме обявихте за диктатор, а в крайна сметка водите преговори с мен, а не с Тихановска, значи аз съм легитимният президент, а какво говорехте досега няма никакво значение".
И второ - в хода на преговорите могат да бъдат решени много въпроси: "Добре, аз ще прибера мигрантите от границата ви, но в замяна на това вие ще премахнете тези и тези санкции. Освен това ще вие ще ми дадете пари формално за подобряване на ситуацията в Беларус, а фактически аз ще ги похарча за каквото поискам".
Това са очевидните цели на Лукашенко и, според мен, други няма.
Ще успее ли планът му? Зависи от твърдостта на Евросъюза.
Ако те му кажат: "Няма да има никакви преговори, напротив, ще въведем нови санкции. Имаш си 20 хиляди души от Ирак, ами живей си с тях, оправяй се, ако искаш ги прибери в двореца си, ако искаш както си ги довел до тук ги върни обратно в Ирак. Ти си създал тези проблеми, ти се оправяй". Това е едната позиция.
Другата позиция е да отстъпят и кажат: "Добре, ще преговаряме".
Въпросът е, кой е по-издръжлив.
Естествено, силите са несъпоставими, ЕС е толкова по-мощен, че просто е невъзможно да ги сравняваме, ЕС може да съсипе икономиката на Беларус, просто да я размаже, а Беларус нищо не може да направи на Евросъюза. Но това са икономически сили, а моралните, волевите сили са съвсем друга история.
В такива неща са важни не мускулите на икономиката, а моралният гръбнак.
Още повече, че вътре в Евросъюза е пълно с "полезни идиоти".
Една група нобелови лауреати за литература написаха тези дни сърцераздирателно писмо, че Евросъюзът е длъжен да прояви хуманизъм и да приеме нещастните бежанци.
На тях изобщо не им идва на ума, че ако Европа сега приеме 5 000 хиляди, утре на границата ще има вече 500 000.
Лукашенко разчита и на това - на "полезните идиоти" на Запад, на слабостта на западните чиновници.
И освен това той играе ва-банк, на него не му остава друго, той вече няма козове, няма игра, остава му само едно: наглост.
- Или цинизъм, доколкото Лукашенко няма проблеми с морала. Но такова противопоставяне не е имало от времето на кримската криза, когато такива хибридни войски с жив щит от деца и жени пред себе си блокираха украинските военни бази.
- Аз бих използвал друга аналогия. На мен ми се струва, че Лукашенко "чете" от наръчника на Ердоган. Той все пак успешно шантажираше Европа с огромния брой сирийски, кюрдски, иракски и т.н. бежанци. В интерес на истината, там ситуацията не беше предизвикана от Ердоган, а Лукашенко изкуствено построи тази ситуация, увеличава непрекъснато полетите от Близкия Изток и даже от Африка, отмени визовия режим с Беларус за тези страни, за да могат техните граждани да влизат свободно.
По същество създаде огромна туристическа агенция за трафик на хора, доказано е, че наистина агенциите продават турове и съответно самолетни билети и тези хора плащат от 2600 евро до 10 хиляди евро, за да успеят да проникнат по някакъв начин в Европа.
Ако правим сравнение с Русия и Путин, смятам, че това е същата логика, която използва Путин като създава нов проблем и го наслагва върху стария.
Върху Крим той създаде и насложи проблема с Донбас, разговорите за Крим отидоха на заден план и затихнаха, вече не ги чуваме в дневния ред на европейците или американците.
Лукашенко след абсолютно дивашките, варварски действия по отношение на собствените граждани, след санкциите реши да създаде нов проблем и сега иска да обсъжда именно него с Европа и да и "продаде" решение на този проблем.
- Как успя Лукашенко да организира всичко това?
- Трябва да му се признае, това съвсем не е лесно. С кого, с какви правителства се е договарял, как се е договарял, за какво и срещу какво - това наистина е интересен въпрос.
Чудя се защо западните разузнавания не казват нищо по този въпрос.
Вторият интересен въпрос е как се удържа тази "публика" в подчинение.
Това са кюрди, не са хипстърите от Минск, не е толкова лесно да ги удържаш. Добре, дошли са в Беларус и се опитват да влязат в Полша. Ама защо? Не е толкова лесно да ги манипулираш. Какво ще им попречи на тия 30-ина хиляди кюрди да кажат: "Я, майната ти, не ни интересува никаква Полша, какво ще ни направиш? Ще ни разстреляш ли? Не можеш, ние сме 30 хиляди, даже твоето КГБ не може да се справи".
И какво може да направи Лукашенко в една такава ситуация?
Обаче не се случва нищо подобно - той ги контролира, те послушно изпълняват заповедите му, все едно не са кюрди, а преоблечени войници от белоруската армия.
- Според Вас, съществува ли някаква централизирана система за управление на тази криза? Отстрани изглежда, че това е добре организирана операция за "доставката" на тези наемници, които с брадви секат дървета из гората, облечени в пухени якета за по 1000 евро.
- Не трябва да има никакво съмнение, че тази криза от началото до края е "ръкотворна", че управлението на тази мигрантска криза е абсолютно централизирано, управлява се от един център.
Например, появата на големи групи след малките групи, които се опитваха да проникнат в Литва Полша и Латвия в последните два-три месеца, появата на големите групи беше предварително анонсирана от държавните медии в Беларус.
И малко след това, хоп - големите групи се появиха и те са на границата.
Аз, за съжаление, очаквам нещата да се развият в лоша посока, защото Лукашенко абсолютно няма спирачки.
Той използва армията и спецслужбите по безпрецедентен начин.
Сега той на практика управлява нападение срещу Запада, нападение срещу Полша, срещу Литва с нахлуване там, трудно ми е да опиша ситуацията по друг начин.
На много от кадрите снимани от другата страна на границата се вижда, че зад гърбовете на мигрантите има военни облечени в камуфлажни униформи, те са там, за да им попречат да отстъпят от границата, да се върнат назад.
Най-вероятно това е спецназа на гранични войски, който е под управлението на Виктор Лукашенко, сина на Александър Лукашенко.
- Къде в тази криза е ролята на Русия? Лукашенко може и да е хлебарка, която ЕС може да размаже, но зад него стои Русия. И той го повтаря непрекъснато - зад гърба ми е Путин, Русия, ядреното оръжие и т.н.
- Дрънканиците за ядреното оръжие няма какво да ги обсъждаме.
А що се отнася до Русия, какво да говорим за нея?
Ако ЕС беше значително по-организирана сила той щеше да размаже белоруския режим, от него щеше да остане просто мокро място.
Налагаш ембарго на продукцията на страната и край. Какво щеше да направи Лукашенко?
Да отиде при Путин и да му каже: "Володя, дай ми толкова пари, колкото изкарвам от износа в ЕС".
Разбирате, че нищо подобно не може да се случи.
В случая той не разчита, че Русия ще се хвърли върху амбразурата, а на това, че Западът нищо няма да посмее да направи.
- На това разчита и Москва.
- Сергей Лавров току що заяви, че ЕС трябва да постъпи с Лукашенко като с Ердоган – да му даде пари. Защо да не му дадат?
Другарят Песков пък казва, че в Кремъл оценяват като "много отговорна работата на Беларус с бежанците".
Да не говорим, че канцлерът на Германия Ангела Меркел се обади в Москва, за да помоли Путин да повлияе на Лукашенко.
И какво и предложи Путин - да се обади в Минск и да се разбере с Лукашенко, тоест прати я за "зелен хайвер".
Аз съм убеден, че Владимир Путин много се ласкае от идеята да бъде човекът, който решава всички проблеми в постсъветското пространство - това е ролята, към която той отдавна се стреми, още откакто се опитваше да въвлече в своята зона на влияние колкото е възможно повече територии.
От друга страна му харесва да си има такова "зло куче на верига", като Ким в Северна Корея, който може да направи по отношение на западния свят много от нещата, които самият Кремъл не би се решил.
Така, че Путин си има Лукашенко, който може да лае, да хапе и т.н., а на този фон Русия и Кремъл да изглеждат умерени и стабилни. И Кремъл може да "продава" този проблем или да продава "решението на проблема" с Лукашенко в светлината на някакви свои планове за размяна.
Аз не чакам нищо хубаво в близко време, включително и от Кремъл, но не виждам и перспектива и за директното поглъщане на Беларус от Русия.
В Кремъл вече достатъчно добре разбират, че трябва да очакват свои собствени проблеми, хората в Русия все по-често си задават въпроса какво се случва в страната им, а не в Минск, Донецк или в Киев.
Освен това цялата концепция на Путин е централизирана държава, империя и вкарването на една територия, население, което макар и за кратко, се е ползвало със суверенитет, също ще доведе до сериозни сътресение.
Затова не смятам, че ще има директно "поглъщане", а всичко останало лошо вече се е случило.
Лукашенко в значителна степен е под контрола на Кремъл и успява да се задържи все още на власт благодарение на осигурените му от Кремъл финансови, силови лостове и на спецслужбите
- Кой е по-силен в Европа сега, според Вас - "полезните идиоти", готови на сделка, ако не със самия Лукашенко, то чрез Кремъл с Лукашенко или тези, които заемат твърда позиция, които смятат, че на Лукашенко не трябва да се отстъпва?
- Засега, според мен, доминира твърдата позиция. Лукашенко не е Ердоган, той няма неговите лостове за натиск.
Европа има какво да отговори на шантажа на Лукашенко.
Полша се готви да затвори границата си с Белрус изцяло - за всякакви стоки и товари.
Впрочем, Русия също ще почувства тази мярка, защото износът и ще трябва да преминава през Украйна, вместо през Беларус и Полша. Беларус по същество и е останала единственият автомобилен и ж.п. път за превозване на стоки.
Затова моята прогноза е, че Европа няма да се поддаде.