Руши се митът за мощта на армията, руши се митът за великата държава, казва директорът на независимата социологическа агенция „Левада център“ пред The Voice of America
- Нека да започнем с нещо ново. В случая става дума за засекретено проучване, проведено от Федералната служба за охрана на РФ, специфична спецслужба, която отговаря пряко за сигурността на Владимир Путин и най-близкото му обкръжение. И то показва, че вече 55% от руснаците искат мирни преговори с Украйна, 25% поддържат продължаването на конфликта. Какво означава това, според Вас?
- Трябва да започнем с това, че руснаците не очакваха войната, а пропагандата не успя да напомпа Русия до мобилизационен екстаз.
Не успя по няколко причини, една от тях е, че самият Кремъл се опасяваше от политическа активност на руските граждани. Банална истина е, че Путин се крепеше на това, че гражданите трябваше да стоят далече от политиката: „Властта решава всичко, вас това не ви засяга“.
А политически активните биваха принудени или да прекратят политическата си дейност, или към тях се прилагаха силови методи. И самият Кремъл не се осмеляваше да развали тази картина до 21 септември, когато беше обявена мобилизацията.
Ние видяхме, че това работеше, защото през лятото всички, които наблюдаваха ситуацията в Русия, казваха, че всичко се е успокоило.
През лятото всичко повече или по-малко се успокои. Да, имаше определени настроения, дори шок през февруари, но след това всичко „стана нормално“, изглеждаше нормално.
Тоест, убедиха хората, че всичко си върви нормално. А щом е нормално, значи няма нужда и от някаква активност: „Върви си там някаква спецоперация, това не ни засяга особено, победата ще ни я покажат по телевизора“.
- Тоест, не се месете, докато не ви кажат по телевизора, че вече сме победили, ще се оправим и без вас.
- Абсолютно, точно така. Подготвяха им „победа а ла Крим“. Е, може би, не такъв Крим, просто защото там повече или по-малко, всичко мина просто прекрасно от гледна точка на тези, които организираха нещата. Тук не се получи така гладко, но властта измисли, че ни „готви подарък“. Ние не го очаквахме, той не ни е и особено нужен, какъв е този подарък ние също не знаем, защото целите на тази „операция“ бяха размити и такива си останаха.
Но „да става каквото ще“ и всички се успокоиха.
- И все пак какво мислите за проучването на ФСО? Да не би това да са журналистически легенди?
- Нищо не мога да кажа, защото не е известно нищо да него.
Но е възможно това да са някакви игри на спецслужбите с цел шантаж, за да получат от властта някакви преференции.
Така се държеше КГБ в съветско време, като плашеше партийния елит с разпространението на западна пропаганда и ръст на антисъветските настроения сред младежта.
И по този начин успешно точеха пари от кремълските дисаги…
- И все пак, как резултатите от „проучването на ФСО“ се съотнасят с Вашите данни?
- Данните са много подобни. При нас, през октомври съотношението между привържениците на „партията на войната“ и привържениците на мирните преговори беше 35% към 57%. Стремежът за прекратяване на войната и започване на мирни преговори преобладаваше повече от един път и половина.
През ноември тази цифра малко намаля.
„Партията на войната“ се засили до 41%, но въпреки това мнозинството (53%) остана за преговори.
При това процесът е много устойчив. Започвайки от август, общата картина забележимо се промени. През август мнозинството беше за привържениците на „война до победен край“.
Главният фактор, който повлия върху тази динамика, разбира се, е мобилизацията, когато от телевизионна и виртуална, войната започна да засяга не само тези, които отиваха в армията, но и техните родители, роднини, близки, приятели.
Малко са тези, които вярват в приказките на властта, че мобилизацията е еднократна, че това няма да се случи отново.
По наши данни, 66% от руските граждани са убедени, че хора за войната ще бъдат набирани постоянно, за да бъдат „запушени дупките“ на фронта, за да се опитат за избегнат явното поражение или поне да забавят изгонването и от окупираните територии.
А доколкото се оказа, че Кремъл не разполага с никакво „оръжие-чудо“, то явно ще се използва „пушечно месо“.
И това хората добре го разбират.
- Може ли да се очаква, че поредната мобилизация, която се очаква всеки момент, ще доведе до още по-голямо засилване на тези тенденции?
- Мисля, че да. Най-малкото ще се запази нежеланието войната да продължава. Войната от блицкриг, както беше програмирана първоначално, стана хронична и краят и не се вижда.
Това много плаши хората, още повече, качеството на живот, доходите падат, расте инфлацията, безработицата се повишава, расте и страхът от загубата на близки и роднини.
Всичко това налива вода в една мелница – против войната.
- Но може ли да се говори за пробудило се изведнъж самосъзнание, за формиране на гражданска позиция?
- В случая не бих говорил за никакъв морал. Защото няма нито чувство за вина и отговорност за извършеното от Русия, нито съчувствие към Украйна, то се проявява едва у 10%.
Основната маса просто се бои за собственото си благополучие и безопасността на близките си, затова започва и да се безпокои за бъдещето си.
Това няма нищо общо нито със съзнанието, нито с моралните принципи. По-скоро се проявяват егоистичен интерес, интерес за собствената кожа.
- А депресиращата ситуация на фронта, загубата в успеха на военната кампания играе ли роля във формирането на нагласите?
- Да, и то много важна. Правдивата информация, независимо от цензурата и масовото блокиране на сайтовете на независимите медии, но все пак успява да стигне до хората.
Броят на ползвателите на алтернативни канали на информация се е увеличил три пъти от началото на военните действия, от 7-8% до над 20%. Освен това много важен фактор е промяната в тоналността на пропагандата по държавните медии, особено телевизиите.
Сама по себе си идеята за неизбежната „Хага“, обявяването на Русия за държава-терорист, престъпна държава, действително принуждава говорещите глави, клакьорите на Кремъл да говорят малко по-различни неща по телевизията.
Изглежда, че те започват да разбират, че ще им се наложи да отговарят за думите си, за пропагандата на войната и разпалването на вражда и ненавист. Оттук и истерията, и агресивния тон. И за по-консервативната част на населението, която постоянно гледа телевизия, тази промяна на тоналността е тревожен сигнал. Оттук възникват претенциите към властта – не от хуманитаристични аргументи, а във връзка с големите загуби на фронта в резултат на некомпетентността на командването, с бардака, в който се превърна мобилизацията. Хората искат да накажат виновните.
Всичко това взето заедно, разбира се, променя отношението към войната.
Руши се митът за мощта на армията, руши се митът за великата държава…