Лицемерие за злоупотреба - русофилите не са възрожденци

Днешните путинисти в България мечтаят как ще жертват свободата в името на евразийската империя и нейния батюшка-цар

Светослав Нахум

Светослав Нахум

Светослав Нахум*

По повод на нарастващия вой в подкрепа на хора, които сериозно работят срещу България и нейната национална кауза, е редно да се заяви високо, че тези, които се опитват да изкарат следствените мерки някаква наказателна репресия или нарушаване правата на човека и свободата на словото, просто проявяват мерзко лицемерие и злоупотребяват с традиционната българска милозливост. 
Дочуха се и гласове, че т.нар. „русофили“ били, видите ли, някакви „възрожденци“. Конкретното в целия случай е, че тези кръгове откровено целят да извадят България от НАТО и от евроатлантическата система от ценности и 

да я пришият към прословутия евразийски проект,

 който всъщност е план за нов СССР. И нека погледнем кои са ценностите там – арестуване на 1300 човека само за един ден, забрана на опозицията да участва в избори, нулева свобода на словото и повсеместна репресия срещу политическите опоненти. С всички възможни средства и техники. Тези наши русофили, които всъщност са проводници на режима на Путин, ни тласкат към такъв тип общество. Сега да погледнем „репресиите“ срещу тях в България. Дава им се възможност да се изявяват непрекъснато по националния ефир и по всички основни медии. В тяхна подкрепа се обявяват не само путинистите и нео-сталинистите, не само цели политически партии и сдружения, ами и дори някои либералстващи „интелектуалци“, всъщност конформисти и псевдодемократи със съчинително-подмолна психика, която се излива в некачествен, но широко рекламиран литературен или публицистичен продукт. Какво да кажат онези, които преминаха през концлагерите, които трябваше да бягат, за да се спасят, които написаха романи в емиграция? Кога най-после ще чуем техния глас, кога ще прочетем техните книги, вместо драсканиците на онези, дето, когато могат, се възползват от Америка и нейния литературен пазар, ама в сюблимни моменти не само бягат от гражданска позиция, ами и започват да приплакват и да създават чувства на симпатия към про-кремълската шайка, част от която най-после започна да бъде разследвана и разконспирирана?

Окупацията на Крим от страна на режима на Путин през 2014 досущ прилича на окупацията на Судетската област в Чехословакия от Хитлер през 1938. Ето към какви ценности ни тласкат тези т.нар. русофили в България. Те лелеят нейното присъединяване към Путлеррайх възможно най-скоро. Те виждат 

бъдещето на България като „светло“ казашко иго

 Не такива бяха въжделенията и делото на нашите възрожденци. Те искаха нещо, дълбоко непознато на русофилите – свобода. Свобода, гарантираща националното, осигуряваща всички граждански права, предприемачество, свободен печат и демократично развитие, независим съд и придвижване на България към онези, високоразвитите народи. Днешните путинисти в България мечтаят как ще жертват свободата в името на евразийската империя и нейния батюшка-цар. За тях свободата не е от първостепенно значение, и се опират на онези черти в народопсихологията, които теглят към феодалното, ретроградното и скудоумното. На мястото на степно-скитския болшевизъм сега искат да изградят азиатско-степен империализъм с център Москва, едно ново чудовище, от което дори всеки нормален руснак търси да избяга по всякакъв начин. И бяга. А нашите русофили търчат натам – и подкопават и сегашната национална сигурност, и перспективата пред младото поколение, и завета на възрожденците. Онези светли умове от 19 век виждаха България в семейството на европейските народи, свободна, независима и модернизирана. Точно сега тя има този шанс. Шанс, борбата за който започва още от горяните и дисидентите. Забравихме ги. И е много грозно, когато новите добре позлатени и исторически нагли московски конспиратори в България биват обявявани за някакви герои или възрожденци. Грозно е спрямо всички нас. Дали ще допуснем поредно мачкане на съвестта, пак ли ще слушаме псевдоинтелектуалци да предопределят един лукав конформистки тон, чрез който фактически се опазва статуквото на руския интерес?

Казано е от мъдреците, че свобода можеш да отнемеш, но не можеш насила да дадеш никому. И свободата, и робството, и колониалната психика са въпрос на индивидуален избор. Навремето възрожденците предпочетоха свободата на всяка цена. Сега путинистите сочат към Кремъл и крещят: „Америка е лоша! Путин е спасител от световното зло!“ Е, и навремето разни множества така крещяха колко гениален бил „спасителят“ Хитлер. Неговата пета колона се разпростираше от Париж до Данциг (днешен Гданск). И ако си беше останал в затвора, където съвсем справедливо беше пратен при Кайзера, нямаше изобщо да я има Втората световна война, нямаше да има концлагери и нямаше да загинат 50 милиона човешки същества. 

Дотук Путиновата империя окупира Абхазия, Южна Осетия, Крим и води война за Донбас.

Кой ще е следващият?

 Нима ще допуснем като стадо да ни завърнат там, откъдето едвам се измъкнахме? (Да, и с помощта на „лошата“ уж Америка се измъкнахме тогава, хубаво е да не се забравят фактите, добрата памет е като добрия вкус – тя е признак за добродетелност.) За да не стане това, нека не се поддаваме на лицемерни крокодилски сълзи. Демокрацията и свободата се нуждаят и от сила, която да ги защитава. И при доказан заговор срещу свободата, демократичната процедура предвижда съответните санкции и наказания. Мястото на путлеровците не е по трибуните и пред камерите. Това не е свобода на словото, а организиран поход срещу самата нея. Проповядването на тоталитарна идеология е началото на дълги мракобесни периоди в историята. Изпитали сме го на гърба си. Путинистите в България не проявяват съпротива на духа, а обикновено робство на ума. Последните им разкрити прояви са красноречив пример за реалиите на хибридната война, подета от Кремъл срещу свободния свят. Да унищожиш настоящето заради миналото е лудост. Но да унищожиш настоящето заради поредна страховита лъжа за бъдещето, си е същинско престъпление.

*Светослав Нахум е български писател, автор на нашумелия роман „Бягство от Крим”, в който са разказани  трагични истории на хора станали жертви на окупацията на полуострова от Русия. Въпреки силната гражданска позиция, книгата  предизвика неадекватната реакция на Съюза на българските писатели, който заклейми„Бягство от Крим, но реално се демаскира като антибългарска и пропутниска казионна организация.