Теодора Димова, Портал Култура
През 80-те години Александър Дугин водел малкия си син „да плюе върху паметниците на Илич“, за което по-късно съжалявал.
През 2014 г. американското издание Foreign Policy включва Дугин в топ 100 на глобалните мислители на съвременния свят, но, забележете, в категорията „агитатори“. Смятан е за философа на Путин, наричан дори „мозъка на Путин“. Анализатори пишат, че „за да разберете Путин, трябва да влезете в главата на Дугин“. Смята се, че Дугин е положил идеологическата основа за руската инвазия в Украйна.Наскоро излезе на български език обемистото съчинение на Александър Дугин „Четвъртият път. Въведение в четвъртата политическа теория“. Книгата завършва с манифести и програми, сред които е поместен „Глобалният революционен алианс (програма, принципи, стратегия)“. Изобщо в грамадния том всичко е глобално. Дугин излага програмата си под надслов „Недоволни от целия свят, обединявайте се!“.
В целия свят има недоволни. Тъй като светът е несъвършен, винаги е имало недоволни. Това, от което едни са най-доволни, тъкмо от него други са най-недоволни. Винаги е било така и винаги недоволните са били повече. До голяма степен именно недоволството е подтикът за човешкия прогрес. Но за какво и срещу какво Дугин призовава да се обединяват недоволните?
Първото, което се набива на очи, е, че този израз е парафраза на прочутия призив на Маркс към пролетариите. При Маркс призивът е конкретно таргетиран. Дугин призовава всички недоволни. Без значение от какво и от кого са недоволни. На Дугин му е необходимо цялото войнство на недоволните. Той знае какво да му обещае. Той е пламенен обещател. Обещава на едро. Последното, което го интересува, е дали обещанията са реални. Когато обещанията се окажат неизпълними, пак ще има недоволни и той отново ще ги призовава към обединение… Играта може да продължава безкрай. Като призовава недоволните и им обещава, Дугин призовава и обещава преди всичко на себе си. Той е дълбоко убеден, че „четвъртият път“ е изходът и избавлението. По аналогия с библейската книга „Изход“, той е посветил себе си на избавлението на недоволните от „египетското робство“ и довеждането им до „обетованата земя“. Изгражда се като съвременна философско-религиозна технологично-идеологическа сплав между Моисей и Маркс.
На Дугин му е потребно всяко недоволство. Затова му върши работа всяка антилиберална философия: „От политическа гледна точка тук имаме интересна основа за съзнателно сътрудничество с радикално левите и с „новите десни“, а също така с религиозните и други антимодернистични движения, например такива като теоретиците на екологичните движения („Зеленото движение“ и др.). Единственото, на което държим при създаването на такъв пакт за сътрудничество, това е да се оставят настрани антикомунистическите и антифашистките предразсъдъци. Тези предразсъдъци са оръжия в ръцете на либералите и глобалистите, благодарение на които те държат разделени своите врагове. Така че ние трябва решително да отхвърлим антикомунизма и антифашизма. И единият, и другият служат за контрареволюционни инструменти в ръцете на глобалния либерален елит. В същото време ние трябва да се обявим срещу всякакъв род конфронтация между различните религиозни убеждения – мюсюлмани срещу християни, евреи срещу мюсюлмани, мюсюлмани срещу хиндуисти и т.н. Междуконфесионалните войни и изострените отношения работят в полза на делото на царството на антихриста, който се опитва да раздели всички традиционни религии, да наложи своите собствени псевдорелигии, есхатологичната пародия“.
В този абзац като че ли Дугин е синтезирал цялата си философия. Два пъти е нарекъл антифашизма и антикомунизма „предразсъдъци“. И забива точката, като казва, че изоставянето на тези предразсъдъци е единственото, на което държи. Единственото! От разсъжденията му става ясно, че тези предразсъдъци са измислени и наложени от либералите и глобалистите, за да ги използват като контрареволюционни инструменти. Фашизмът и комунизмът не са нещо лошо, лоши са антифашизмът и антикомунизмът. Те трябва да бъдат отхвърлени. И то решително!
Междуконфесионалните войни работели в полза на делото на царството на антихриста. Отдавна съществува тезата, че в царството на антихриста ще бъдат заличени междуконфесионалните различия, за да бъде установена синкретична религия. Дугин завърта глобуса като твърди, че антихриста се опитвал да раздели традиционните религии (те са си разделени още с възникването си), а той се нагърбва със задачата да въдвори междуконфесионално единство – „да се обявим срещу всякакъв род конфронтация между различните религиозни убеждения“. Да се елиминира всичко: антикомунизъм, антифашизъм, конфесионални различия в името на единствено правилния четвърти път – антилиберализма.
Дугин отива отвъд идеологическото противопоставяне на либерализма. Той пренася идеите си на бойното поле. Някои изрази от книгата му по релативизъм и радикализъм напомнят „Mein Kampf“: „Политиката е такава реалност, където няма вечни приятели и вечни врагове: този, който ни помогне да градим нашата империя, е приятел. Който остане встрани, е противник. А както е известно, врага го унищожават (ако той не се предаде).
В тези думи Дугин е най-директен и най-ясен – предлага изграждането на империя, в която всеки, който е на различно мнение, който изповядва различни ценности, който изразява несъгласие, който остане встрани, да бъде унищожен. Ако не се предаде. В предложения шанс към всеки, останал встрани, да се предаде, за да не бъде унищожен, виждаме един трогателно великодушен Дугин.
Но какъв е „четвъртият път“, накъде води той? Дугин го дефинира в началото на съчинението си. „Първата политическа теория е либерализмът… Справедливо е да наречем комунизма (също както и социализма във всичките му разновидности) Втора политическа теория… И накрая фашизмът е Третата политическа теория… (Тя) загива от „насилствена смърт“, без да доживее до старост и до естественото разлагане… Изчезвайки, фашизмът освобождава място за сражаване на Първата политическа теория с Втората. Това се случва под формата на Студената война… След като побеждава, либерализмът изчезва, превръщайки се в нещо различно – в постлиберализъм… Четвъртата политическа теория е проект за „кръстоносен поход“ срещу: постмодернизма, постиндустриалното общество, реализиралия се на практика либерален замисъл, глобализма и неговите логистични и технологични основи. Четвъртата политическа теория е концентрация в общия проект и общия порив на всичко онова, което се е оказало отхвърлено, потъпкано, унизено по време на изграждането на „обществото на зрелищата“ (постмодернизма). „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ (Марк12:10)“.
Трудно ми е да си представя по-голяма еклектика – кръстоносен поход, призивът на Интернационала „Потиснати и унизени, ставайте срещу врага!“, бълнуванията на Верховенски: „ще почне размирното време! Такова друсане ще падне, дето светът не е виждал…“, и за капак, месиански цитат на Христос.
И всичко това – заради свободата, която предлага либерализмът. Не толкова самият либерализъм, а свободата е на прицела на Дугин. Чрез Четвъртата политическа теория той бленува да се разпорежда със свободата – лична и обществена, по свое „усмотрение“. Обектът на либерализма – индивидуума, има безгранична свобода, той и неговата свобода са абсолютната ценност. Именно те са най-голямата заплаха за Четвъртата политическа теория, именно те трябва да се изкоренят. Тъй като човекът е прекалено малък съсъд за свободата си, попаднала в отделния индивид, тя по необходимост се смалява, одребнява, лишава се от мащаб. Затова свободата на индивидуума трябва да му бъде взета и да бъде разположена там, където тя ще може да придобие и разгърне целия си мащаб, сила, въображение, визия, а именно в новата политическа теория и нейните глашатаи. Те ще се грижат за свободата на индивидуума по-добре, отколкото той за нея, той ще получава по-големи дивиденти от собствената си свобода, ако тя не е в неговите ръце, а в ръцете на „правилните хора“.
Теорията на Дугин е така агресивна, защото е насочена срещу целия останал свят. Руският философ вижда света биполярен – на единия полюс е Русия, а на другия е целият останал свят. Затова той се е заел да разработи Четвъртата политическа теория специално за Русия, като идеология, чрез която тя да надделее над останалия свят. „Ако Русия избира „да бъде“, тогава това автоматично означава да съзижда Четвъртата политическа теория. В противен случай остава „да не бъде“ и безшумно да слезе от политическата арена, да се разтвори в глобалния, създаден и управляван не от нас свят.“
Но целта на Дугин е Русия „да бъде“ и да създаде управляван от нея свят. Магистралното съчинение на Хитлер се нарича „Моята борба“, а магистралата, която чертае Дугин, се нарича „Четвъртият път“. Сходствата не са малко и много от тях са неприкрити.
Александър Дугин е талантлив философ, родèн философ, не е отвлечен теоретик, точно обратното – стилът му е лек и достъпен, все пак е в категорията „агитатори“, обръща се към широките народни маси, страстно желае те да тръгнат по Четвъртия път, поведени от своя водач, който да ги изведе от робството на свободата. Четвъртата политическа теория е написана специално за Водача, който най-добре знае как да си послужи с нея.