„Мемориал“ стана жертва на курса към ресталинизация, „следваща спирка - Северна Корея“

"Днес чертаят бъдещето на децата ни същите палачи, които някога разстрелваха бащите ни“

Тридесет години след разпадането на СССР Върховният съд на Руската федерация ликвидира „Мемориал“ - една от най-старите и авторитетни правозащитни руски организации. Решението бе взето след обвинение от Главната прокуратура, подкрепена от Министерството на правосъдието и от главния цензор Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации). Според обвинителния акт, "Мемориал" създавал "лъжлив образ на СССР като терористична държава", "демонстрирал устойчиво пренебрежение към закона и грубо нарушавал правата на гражданите". Освен това бил чуждесстранен агент, финансиран от чужбина, а  протестните му акции били насочени към "дестабилизиране на държавата" и формирали "негативно отношение към съдебната система".
Така 30 години след разпадането на СССР „Мемориал“ стана 

жертва на курса към ресталинизация, 

възприет от Кремъл

За 32-те години от съществуването си „Мемориал“ преобърна цели пластове в руското обществено съзнание. Сдружението издаде и подкрепи публикуването на стотици книги, разобличаващи престъпленията на болшевизма, събра огромен документален масив, намери хиляди музейни експонати, издигна стотици паметници на невинните жертви на репресии, организира множество научни конференции и срещи с бивши политически затворници, откри и реабилитира имената на стотици хиляди избити и оклеветени човешки същества.

Сталинистите не можаха да простят на неправителствената организация, че се превърна в жива съвест и нравствен камертон в страна, все по-дълбоко затъваща в тресавището на сталинизма.
Папагалите на официалната пропаганда неспирно повтарят, че и в Съединените щати имало закон, според който НПО с чуждестранно финансиране били регистрирани като чужди агенти. Но разликата между цитирания Акт на Конгреса на САЩ и репресивното руско законодателство е огромна. Каквато е дистанцията между американската и руската демокрация. 

За да бъде обявена някаква НПО за чуждестранен агент, в САЩ задължително трябва да бъде извършено щателно разследване, което документално да установи (beyond any reasonable doubts) такава дейност в полза на друга държава, категорично да установи коя е тази държава и с какво конкретно разследваната организация е донесла полза за тази държава. 
Разследваната НПО може да бъде обявена за чуждестранен агент САМО от съд, след като той се запознае с материалите от разследването и изслуша двете страни по делото.

В Русия всеки държавен орган може да сезира прокуратурата и никой няма да му поиска доказателства за дейността в полза на чужда държава, нито да издири и да докаже коя е чуждата държава. Волунтаризъм и самодейност на обществени начала властват в руското правосъдие спрямо лица и организации, посочени от разни съюзи на ветераните или казионни институции. Както в СССР, руският съд бе и остава 

инструмент за политически репресии

В полза на коя чужда държава действаше „Мемориал“ през последните три десетилетия? Къде са доказателствата, материалите по делото и обоснованото съдебно решение? Коя е държавата, получила ползи и облаги от къртовската работа на руските правозащитници и историци?

Формалният повод, обявен в иска на Генералната прокуратура, бе липсата на щемпела „чеждестранен агент“ върху някои материали на „Мемориал“. По време на процеса бе доказана пълната несъстоятелност на подобни претенции.
На съдебното заседание най-сетне бе оповестена истинската причина за ликвидирането на "Международен Мемориал". Според Генералната прокуратура, ние погрешно тълкуваме съветската история, "създаваме лъжлив образ на СССР като терористична държава", "критикуваме органи на държавната власт". А опонентите ни смятат, че държавата се намира извън зоната за критики.

Решението на Върховния съд за сетен път потвърди, че историята на политическия терор, организиран и насочван от държавата, и днес в Русия не е академична тема, интересуваща ограничен кръг специалисти, а злободневен съвременен проблем. На страната ни е необходимо честно и добросъвестно да осмисли съветското си минало. Защото в подобно осмисляне е залогът за справедливо бъдеще. Смешно е да се предполага, че съдебната ликвидация на "Международен Мемориал" ще снеме болезнения въпрос от дневния ред на обществото. Паметта за преживените трагедии е нужна на цялото руско общество. И не само на руското, защото паметта за държавния терор събира болката и обединява бившите съветски републики.
Разбира се, ние ще обжалваме решението на Върховния съд по всички законни начини. И ще намерим законни пътища да продължим дейността си. „Мемориал“ далеч не е само организация или обществено движение. „Мемориал“ въплъщава насъщната потребност на руските граждани да знаят истината за трагичното си минало, за прекършените съдби на десетки милиони люде.
И никому не ще се удаде да ликвидира тази потребност.

Ликвидацията на "Международен Мемориал" е присъда срещу руското гражданско общество. Върховният съд оповести чисто политическо решение, чиято цел е не толкова да ликвидира една неправителствена организации, а да унищожи "Мемориал" като институция на националната памет за годините на Големия терор и репресиите през съветските времена. Закриването на подобна институция означава 

публично оправдаване на сталинските репресии

Днес също сме свидетели на репресии. Правозащитният център "Мемориал", който съставя списъци на днешните политически затворници, също е обект на ликвидация. Което представлява ясен сигнал към обществото и елитите: "Да, в миналото репресиите бяха необходими и полезни за съветската държава. Те са необходими и днес". 
Текущите репресивни действия и закони също свидетелстват за политическа приемственост: властта заклеймява и двете организации на "Мемориал" като  "чуждестранни агенти". Правозащитният "Мемориал" е обвинен и в „оправдаване на екстремизма и тероризма“. С подобни термини властите класифицират и ОВД-Инфо. През 30-е години чекистите използваха далеч по-богат арсенал от "юридически" определения като „изменници на Родината“, „терористи“, „шпиони“, „диверсанти“, „вредители“, „антисъветчици“, „контрареволюционери“, „социално вредни“ и „социално опасни“ елементи.

Днес властите категорично заявиха: „Готови сме да преминем от ограничително-репресивни мерки спрямо "социално опасните елементи" към нещо качествено различно“. Присъдата е не само срещу обществото, но и срещу националните елити и даже срещу самия политически режим. Последиците за настоящето и за бъдещето на страната ни ще бъдат катастрофални.

stalinizam.jpg

Ето и реакциите на известни общественици и правозащитници:

Дмитрий Колезев:
"Печално, вредно, неправилно решение, което усилва песимизма за перспективите пред днешна Русия. Смисълът на "Мемориал" бе да пази паметта за репресиите, за да не се повторят в бъдеще. И щом държавата забранява да бъде съхранявана тази памет, не е трудно да се сетим накъде отива тази държава".
Телеграм-канал „Записки на заборе“:
„Управниците се тревожат, че изгубиха контрол над трактовката на миналото, настоящето и бъдещето. След като започна да брои мандатите си от нула, Путин вероятно се кани да властва пожизнено, подобно на руските царе или на съветските генерални секретари. 
Но младите хора живеят в друга реалност и пропастта между тях и властниците става все по-голяма. Това изпъква особено релефно в отношението към събитията в Украйна. Близо половината от хората до 40-годишна възраст смятат украинците за братски народ и само единици следят внимателно събитията зад южната граница на Русия. По отношение на мъртвата болшевишка държава мнозина млади руснаци дори не могат да разчетат съкращението „СССР“. 

Виталий Скойбеда:
„Стана нещо закономерно: оцелелите чекисти взеха реванш. Страшното е, че ще страда цяло поколение. Длъжни сме да си направим необходимите изводи и следващия път да изтребим гадовете до крак.“ 

Егор Ершов:
„Какво следва? Възстановяване на „държавническия“ прочит и на култа към „Великия Октомври“? Разширяване на обхвата на параграфа за „реабилитация на нацизма“ до пълна забрана на всякакви питания относно престъпленията на болшевишкия режим? Забрана на книги като „Архипелаг ГУЛаг“? Опити да бъде съчинена държавна история въз основа на писанията на Проханов?
Така или иначе, стана нещо страшно.“

Игор Царейкин:
„Можеш да обвиниш някаква обществена организация, че е станала „чуждестранен агент“. Можеш да я обвиниш във всички смъртни грехове. Можеш да я забраниш и да я ликвидираш.
Но не можеш да отмениш и да ликвидираш историческата памет. Имаше я, има я и ще я има. В нея завинаги ще останат страшните страници за сталинския терор и престъпленията срещу собствения народ.
Напразно се радват другарите сталинисти. Както е казал класикът, една вярна дума тежи повече от целия свят.“

Игор Яковенко:
„Престъпниците избират момент, когато жертвата е най-безсилна. Хитлеристите нападат СССР в 4 часа сутринта в неделя, 22 юни. Когато сънят е най-сладък. Министерството на правосъдието винаги обявява жертвите си „чуждестранни агенти“ в петък. Защото в събота и неделя не излизат вестници. В навечерието на Нова година руските власти решиха да ликвидират най-опасните си противници на общественото поприще. Докато народецът пийва водка и замезва със салата "Оливие" (наричана руска салата в България).
Нещо неясно? Държавата се завръща към класическата тоталитарна „правна логика“, според която публичното несъгласие с мнението и с действията на властите се смята за престъпление. Ние и путинският режим отдавна се намираме в различни юридически координатни системи. Безсмислено е да спорим. Както е безсмислено да играем карти със закоравели мошеници.

Александър Скобов, историк, публицист и бивш политически затворник:
1. Фашисткият режим на Путиин вече не смята да замаскира политическите и идеологическите си претенции спрямо опозицията, правозащитниците и инакомислещите. Не смята да прикрива зад каквито и да било паравани политическите си репресии. Тече процес на реабилитиране и възстановяване на политическите репресии.
2. Не само делничната правозащитна дейност и борбата срещу сегашните политически репресии вече ще бъдат смятани за причина за административно или наказателно преследване, но и "идеологически неправилната" трактовка на историята. Държавата повелява каква да бъде "идеологически правилната" трактовка на историята, което е характерно за класическия тоталитаризъм. Тази трактовка се свежда до реабилитация на сталинския от съвременния путински фашизъм.
Днес цялата путинска гвардия от чакали, КГБ и слугинската прокуратура,  съдът и затворническата администрация, кремълските телевизии и „Раша тудей“  се бият в гърдите, че се били „борили“ срещу фашизма.
Нищо подобно. Не само не са се борили, но и въдвориха фашистки режим в една „отделно взета държава“. Като примъкнаха Русия в шайката на Северна Корея, Туркменистан, Иран и други людоедски режими.

Подбор и превод: Faktor.bg