"Отидохме при Валери Петров и му казахме какви са намеренията ни. Тогава той ни каза да си кръстим ново издание на "Щъркел“, а старото име да си остане партийно издание. Добре че не го послушахме, защото днес нямаше да има „Стършел“. Тогава читателите в съвсем обикновени смешки влагаха някакъв подтекст. Имаше карикатура на Георги Анастасов, на която бяха изобразени два души – единият – с мрежа, а другият с шейна. Този шейната пита „къде отиваш с шейната, не виждаш ли, че няма сняг“. Другият му отговаря – „а, ти, с тази мрежа, не виждаш ли, че няма нищо по магазините“. Днес се издържаме с помощта на читателите, защото нямаме много реклами, защото почти никой не иска да рекламира в хумористичен вестник. В момента 5 души правим изданието, а през 1990 г. бяхме 1990 г. Сега, Райко Алексиев сам си го е правил "Щурец“, но да не стигаме до там. Социалните мрежи са заплаха не само за сатирата, но и за занаята. Там всеки е журналист и сатирик и пуска коментар, като се събуди сутрин, за да събира лайкове. Преди да почнеш да пишеш хумор и сатира, все пак трябва и да си попрочел. През годините сме имали възможност да познаваме големи имен на хумора, а и да сме чели книгите им. Другата ни конкуренция са телевизионните шоу програми. „Стършел“ е подложен на конкуренция от много места, но имаме верни читатели на 5 континента. Понякога една карикатура без думи казва повече неща от няколко страници текст", каза още Вешим.
Михаил Вешим: Валери Петров искаше да оставим в. "Стършел" партиен орган след промените
Предлагаше да си направим нова марка - "Щъркел"
Михаил Вешим
"В началото в. "Стършел" взима модела на "Щурец" на Райко Алексиев, който е бил много популярен. Взима се направо готовата формула. Основателите на "Стършел" са Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Христо Ганев... В историята си "Стършел" има много мрачни броеве, но такова е било времето. След промените решихме вестникът да скъса с партията, защото е голямо национално издание. Читателите ни подкрепиха. През 1989 г. тиражът беше 400 000. Тогава нямаше и много издания“. Това разказа главният редактор на „Стършел“ Михаил Вешим пред БНТ по случай 75-годишнината от първия брой на изданието.
"Отидохме при Валери Петров и му казахме какви са намеренията ни. Тогава той ни каза да си кръстим ново издание на "Щъркел“, а старото име да си остане партийно издание. Добре че не го послушахме, защото днес нямаше да има „Стършел“. Тогава читателите в съвсем обикновени смешки влагаха някакъв подтекст. Имаше карикатура на Георги Анастасов, на която бяха изобразени два души – единият – с мрежа, а другият с шейна. Този шейната пита „къде отиваш с шейната, не виждаш ли, че няма сняг“. Другият му отговаря – „а, ти, с тази мрежа, не виждаш ли, че няма нищо по магазините“. Днес се издържаме с помощта на читателите, защото нямаме много реклами, защото почти никой не иска да рекламира в хумористичен вестник. В момента 5 души правим изданието, а през 1990 г. бяхме 1990 г. Сега, Райко Алексиев сам си го е правил "Щурец“, но да не стигаме до там. Социалните мрежи са заплаха не само за сатирата, но и за занаята. Там всеки е журналист и сатирик и пуска коментар, като се събуди сутрин, за да събира лайкове. Преди да почнеш да пишеш хумор и сатира, все пак трябва и да си попрочел. През годините сме имали възможност да познаваме големи имен на хумора, а и да сме чели книгите им. Другата ни конкуренция са телевизионните шоу програми. „Стършел“ е подложен на конкуренция от много места, но имаме верни читатели на 5 континента. Понякога една карикатура без думи казва повече неща от няколко страници текст", каза още Вешим.
"Отидохме при Валери Петров и му казахме какви са намеренията ни. Тогава той ни каза да си кръстим ново издание на "Щъркел“, а старото име да си остане партийно издание. Добре че не го послушахме, защото днес нямаше да има „Стършел“. Тогава читателите в съвсем обикновени смешки влагаха някакъв подтекст. Имаше карикатура на Георги Анастасов, на която бяха изобразени два души – единият – с мрежа, а другият с шейна. Този шейната пита „къде отиваш с шейната, не виждаш ли, че няма сняг“. Другият му отговаря – „а, ти, с тази мрежа, не виждаш ли, че няма нищо по магазините“. Днес се издържаме с помощта на читателите, защото нямаме много реклами, защото почти никой не иска да рекламира в хумористичен вестник. В момента 5 души правим изданието, а през 1990 г. бяхме 1990 г. Сега, Райко Алексиев сам си го е правил "Щурец“, но да не стигаме до там. Социалните мрежи са заплаха не само за сатирата, но и за занаята. Там всеки е журналист и сатирик и пуска коментар, като се събуди сутрин, за да събира лайкове. Преди да почнеш да пишеш хумор и сатира, все пак трябва и да си попрочел. През годините сме имали възможност да познаваме големи имен на хумора, а и да сме чели книгите им. Другата ни конкуренция са телевизионните шоу програми. „Стършел“ е подложен на конкуренция от много места, но имаме верни читатели на 5 континента. Понякога една карикатура без думи казва повече неща от няколко страници текст", каза още Вешим.