Историята започва с Маниша Калеб, преподавател в университета в Сидни. Тя и колегите ѝ наблюдават района Vela-X 1 на Млечния път - част от пространството, която се намира на около 1300 светлинни години от Земята. Те използвали радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка, когато забелязали странно изглеждаща светкавица или "импулс", който продължил около 300 милисекунди.
"Светкавицата имаше някои характеристики на радиоизлъчваща неутронна звезда. Но това не приличаше на нищо, което бяхме виждали преди", каза тя.
Неутронната звезда е разрушената останка от масивна звезда свръхгигант. Освен черната дупка, те са най-малките и най-плътните звездни обекти, познати на човека. Когато са особено плътни, те се наричат пулсари и често излъчват изблици на радиовълни, които можем да уловим тук, на Земята.
"Нашите наблюдения показаха, че PSR J0941-4046 [така са нарекли звездата] има някои от характеристиките на "пулсар" или дори "магнетар". Пулсарите са изключително плътни остатъци от колапсирали гигантски звезди, които обикновено излъчват радиовълни от полюсите си“, обясни Калеб.
При въртенето им радиоимпулсите могат да бъдат засечени от Земята, подобно на това как се вижда как фар, който периодично проблясва в далечината.
Най-дългият известен период на въртене на пулсар преди това обаче е бил 23,5 секунди - което означава, че може би е открит напълно нов клас радиоизлъчващи обекти. Откритията са публикувани в Nature Astronomy.
Освен че откриват неутронна звезда, която изпраща импулси, невиждани досега, екипът открива, че тя се намира в "гробище" на неутронни звезди. Смята се, че тази конкретна област от пространството, в която се намира PSR J0941-4046, е изпълнена с неутронни звезди в края на жизнения им цикъл. Някои от тях не са толкова активни, докато други може да са напълно мъртви и инертни.
„PSR J0941-4046 е предизвикателство за нашето разбиране за това как се раждат и еволюират неутронните звезди“, каза Калеб. „Тя е очарователна и поради това, че изглежда произвежда поне седем ясно различаващи се форми на импулси, докато повечето неутронни звезди не се отличават с такова разнообразие. Това разнообразие във формата на импулсите, а също и в интензивността на импулсите, вероятно е свързано с неизвестния физически механизъм на излъчване на обекта“.
„Откриването на подобни източници е предизвикателство, което предполага, че може да има по-голяма неоткрита популация, която чака да бъде открита“, каза Калеб. /БГНЕС