Интервю на Мая Георгиева
- Адв. Станев, в своя профил във Фейсбук демонстрирахте досада от проявата на Мартин Заимов и публикувахте снимки от събития, които са организирани от вас. Какво е вашето отношение към паметниците на комунизма?
- Отношението ми към комунизма и това, което той е причинил на България, е повече от негативно. Като тази моя неприязън се проектира с двойна сила върху символите, които и до днес продължават да стърчат навред из България. Намирам ги приемам като обиден белег, който цели ехидно да ни напомня за страданията и да ни внушава комплекси за малоценност.
- А снимките с ваши инициативи срещу тези позорни символи, какво показват?
- Снимките са от четири събития от последните две години, в чиято организация съм взел участие. По-конкретно, на първи февруари 2020, заедно с членове от НКП на „Левски“ почетохме жертвите на „Народния съд“ пред паметника на Червената армия, популярен като МОЧА*; на първи февруари тази година организирахме същото на паметника „Альоша“ в Пловдив; а в навечерието на 09 септември тази година беше отдадена почит на жертвите на тоталитарния режим на две места: на „Братската могила“ в Пловдив и отново пред МОЧА в София.
- Имал ли сте някакви проблеми с властите – арести, глоби?
- Не, проблеми не сме имали. Вижте, за разлика от други хора, които или не разбират какво представлява демокрацията и правовата държава, или не им пука и затова правят „спектакли“, ние имаме различен подход. В закона изрично е упоменато как се организират тези събития – прави се уведомление до общината, спазват се всички мерки и се полагат усилия да няма провокации и скандали. Тези, които имат обратния подход, от една страна демонстрират неуважение към законите в държавата, а от друга дискредитират самата кауза, за която твърдят, че се борят.
- Какво имате предвид?
- Идеологията, която издигна тези символи, освен че дойде с кръв и насилие, положи усилия да заличи спомена за достойнството на България. Бяха репресирани хиляди достойни български патриоти и интелектуалци. Бяха съборени паметници, които народът беше издигнал в памет на своите герои. Примерите са много, аз ще посоча два: бяха премахнати плочите на Първи и Шести полк в София. За срамотиите Столична община продължава да не може да намери сили в себе си да ги възстанови. Беше премахнат и скромният паметник на Тодор Александров в Пирин. Единствената „вина“, на тези хора е била, че са обичали и са се борили за това, което наричаме „Каузата“, борили са се за България.
Варварският начин, по който са премахнати тези паметници, по някакъв начин прилича на опитите на различни хора да блестят и днес? Събуждането на България няма нужда от карнавали и бои, има нужда от напомняне, от просвета и има нужда това да бъде направено по правилата. Именно това е разликата между демократа и комуниста. Първият търси и намира начин да направи нещо смислено, спазвайки закона. Вторият се чуди какъв цирк да направи, без да му пука от закона.
- Означава ли това, че не одобрявате акцията на Мартин Заимов?
- Ако г-н Заимов, когото не познавам, наистина искаше да направи нещо смислено, стойностно и запомнящо се от хората, можеше да измисли доста по-различен начин. Нямам представа какви са му замислите, но оставам с твърдото впечатление, че той е целил да направи провокация. Провокация, от която няма да се запомни посланието, но ще се разшуми забравеното му име. Прави ми впечатление, че публикациите в социалните мрежи са фоксуирани върху личността му и някак на заден план остава това, което той посочва като своя кауза. Нямам представа какво го е мотивирало да постъпи така, нито какво е мотивирало медиите да раздухат въпроса. Сега се намираме в предизборен период и всеки скандал помага на всяка личност да обърне внимание върху себе си.
- Смятате ли, че това е целта на Заимов – да обърне внимание върху себе си в навечерието на идващите избори?
- Нямам представа какво би могло да накара Заимов да постъпи по този начин. Фактът, че не е организирал акцията си по закон, показва разминаването между моите и неговите виждания. Отделно смятам, че той е достатъчно интелигентен човек, който ясно съзнава каква ще бъде реакцията на тези негови действия. Не знам дали е целил да стане известен по този начин, но допускам, че ясно е съзнавал възможното развитие на нещата и е бил съгласен с известността, с която беше възнаграден. Същевременно, мисля, че ако действително искаше да покаже неодобрение към комунистическата идеология, имаше достатъчно възможности през последния месец. Скоро беше денят за почит на жертвите на тоталитарните режими, а малко след него и девети септември. Ето ние, като казвам „ние“ имам предвид група момчета от привържениците на „Левски“, които прегърнаха идеята, се организирахме и с визуални ефекти демонстрирахме неуважението и неодобрението си както към паметника, така и към това, което той символизира. Тук е мястото да им благодаря за прекрасния и цивилизован начин, по който го направиха. Мартин Заимов не се появи на МОЧА, не направи нищо, явно, че не му е било приоритет и/или изборите са били твърде далеч и от двете дати.
- В публикацията си във фейсбук правите препратка към дядото на Мартин Заимов.
- Да, тази препратка беше по-скоро резултат от моя емоция. Вижте, аз не познавам Мартин Заимов, в определени периоди съм изпитвал сериозна симпатия към него – все пак беше знаково лице на СДС, партията, която аз възприемах като единственият борец срещу комунизма. Към дядо му обаче изпитвам само това, което изпитвам към предателите. Човек, който е дал клетва за вярност пред Бог, Цар и България и после се е поставил в служба на вражеска държава. Същата, чиято армия има паметник в София и където самият Заимов си направи реклама.
Аз не поставям знак за равенство между Мартин Заимов и дядо му. Не очаквам и той да го ругае – все пак му е дядо. Но ако тези, които се скъсаха да му правят реклама, наистина уважават каузата на жертвите на комунизма можеха да направят друго - да популяризират идеята на сдружение „Дом“ и Иван Сотиров, паркът „Заимов“ в столицата да спре да носи името на национален предател, а да бъде уважен забравеният заради комунизма герой – ген. Иван Колев.
- А какъв смятате, че е правилния път за разрешаване на въпроса с комунистическите паметници?
- За да се разреши той, обществото трябва да е наясно какво точно символизират. А това не става с циркове и баки с боя. Тези, които не одобряват паметниците, първо трябва да се напънат, да положат усилия да разяснят на обществото по какъв начин тези символи унижават. Едва тогава, когато хората вникнат, осъзнаят, вече трябва да се предприеме следващата стъпка. Лозунгите и дрънкането на чинии и тенджери всъщност настройват хората негативно. Т.е. по този начин и с тези прояви хора като Мартин Заимов и другите бояджии всъщност „бетонират“ съществуването на паметника. Мисля, че от Руското посолство няма как да не са доволни от това развитие.
Обективно, през последните 30 години имаше два момента, в който унижаващите България паметници можеха да бъдат пратени там, където им е мястото – на бунището на историята. Първият беше непосредствено след 10.11.1989 г. Тогава обаче постчервените лидери на СДС се бяха разбрали със своя духовен баща и дискретно темата беше отместена. Вторият момент беше след Жан-Виденовата зима, когато гладът на хората ги накара да осъзнаят, че комунизма води много последици след себе си, но нито една от тях не е позитивна. Управлението на Иван Костов обаче си затвори очите. Единственото, за което им стигна куража, въпреки че имаха абсолютно мнозинство, беше да съборят мавзолея на националния предател Георги Димитров. И то благодарение на настойчивостта на Бакърджиев. Иначе вероятно и това нямаше да се случи.