Антоний Гълъбов: Като лидер на ПЕС, на Сергей Станишев му е неудобно да каже пряко, че БСП няма място в европейската политика

С политическата кариера на Мая Манолова е приключено, всеки, който инвестира в проекта ѝ, ще стане част от провала

Антоний Гълъбов

Антоний Гълъбов

Страната ни беше принудена да се включи в Турски поток, отстъпи пред масирания руски натиск

На Русия ѝ е удобно да се говори за шпионски скандал по случая с Николай Малинов, така се прикриват истинските обвинения за пране на пари и за държавна измяна, казва политологът пред Faktor.bg

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Гълъбов, миналата седмица се говореше за кървав конгрес на БСП в неделя, за исане на оставки, а се оказа, че вътрешната опозиция на „Позитано“ 20 не е била толкова смела, колкото пред журналистите. Има ли тя потенциал да излъчи нова алтернатива на Корнелия Нинова? 

- Случилото се на Националния съвет на БСП е естествено продължение на резултатите от местните избори и затвърди общия извод, че сегашното управление няма политическа алтернатива. Както на европейските, така и на местните левицата остана извън важните теми на българския обществен ред. На местния вот БСП заложи на „наети“ или на независими кандидати. По този начин показа, че не разполага с кадровия потенциал да управлява. Пленумът беше само завършващият елемент на цялостното послание, че партията няма сериозни претенции за управление на страната. Оттук нататък просто ще поддържа скандалния тон в политическия живот, колкото да продължи да симулира съществуването си. Истината е, че там, където имаше кандидати на БСП, какъвто беше случаят в Русе, хората приеха това като сериозна политическа заявка. В същото време там, където формално спечели независим кандидат, подкрепен от БСП в Благоевград, например, не може да кажем, че победата е за партията. Там спечели коалицията, която се обедини срещу бившия кмет на града. 

- Каква ще е съдбата на партията, която буксува на едно място и като че ли само чака избори, за да ги загуби? 

- Няма дъно и момент, в който БСП да се разпадне автоматично. Това се случва постепенно. Отказът от какъвто и да е идеологически профил на партията и от разговор каква формация е, няма как да не доведе до това състояние на полуразпад. То е видимо и в организационен план, и от гледна точка на качеството на политическите предложения. Процесът на полуразпад в БСП може да продължи много дълго. 

- Кирил Добрев констатира, че Сергей Станишев иска да се върне като лидер на „Позитано“ 20. Възможно ли е президентът на ПЕС да се върне на бял кон в левицата? 

- Част от вътрешната слабост на БСП е именно в това, че няма смислена алтернатива на сегашното ръководство. Точно това беше целта на Корнелия Нинова – да ограничи възможността да се появи смислена политическа алтернатива в партията. Тя се обгради с по-млади политици със средни възможности. Сред фигурите в БСП на този етап няма добре подготвен човек, който в обозримо време може да насочи партията в смислена посока. Самият факт, че левицата продължава да се лута в национал-социалистически, крайно леви и реваншистки настроения по отношение на миналото показва, че това е формация, която все още не е влязла в Европейския съюз. Позицията на Сергей Станишев е много деликатна като лидер на ПЕС. Той няма възможността да заяви пряко или открито, че БСП, партията на която беше председател, не е част от европейската политика. Това е все пак партията, от която той тръгна напред и би била много тежка констатация. Не смятам, че Сергей Станишев ще се върне като лидер на БСП. От една страна той има своята подкрепа от социалистите. На европейските избори показа, че като мажоритарен кандидат в листата на БСП, получи втори резултат. Това показва, че той може да разчита на част от партийните активисти, но не и в качеството си на бъдещ, а на бивш лидер. 

- Още по време на кампанията за местния вот упорито се твърдеше, че Мая Манолова също е тръгнала да измества Корнелия Нинова от председателското място. Остана ли в миналото подобна хипотеза или все още бившата омбудсманка е заплаха за сегашното червено ръководство?

- С политическата кариера на Мая Манолова е приключено. Всеки, който се опитва да инвестира тепърва в нея или в евентуален политически проект, просто ще стане част от провала. Още преди да се беше кандидатирала казах, че това ще е тежка политическа грешка, защото беше ясно, че Мая Манолова не може да спечели София. От една страна тя компрометира институцията „омбудсман“, която напусна, за да се кандидатира за кмет. Не може да оглавяваш институция, която представлява всички граждани и в същото време да повтаряш, че ще правиш същото, ако те изберат. Това е нонсенс. Ако хипотетично Мая Манолова направи своя партия, ще трябва да дели политическо пространство с Корнелия Нинова, Слави Трифонов, както и с всеки друг социален или популистки проект. Тя не може да оформи собствен политически профил и това стана ясно от изборите в София. Независимо от подкрепата, която получи от различни кръгове и политически технолози, Мая Манолова не можа да преодолее собствената си некомпетентност. Тя е некомпетентен политик, който разчита на бърз ефект и на липса на компетентна публика, която да я следи. Мая Манолова постигна максимумът, оттук нататък няма да успее да получи по-добри резултати. 

- Очаквате ли Румен Радев да не подпише избора на Иван Гешев за втори път и да го прати в Конституционния съд? Какво ще последва за президента от това? 

- Румен Радев започна оперативни разговори за избор на главен прокурор, без да има правомощия и отношение към процеса. Тогава той ни обясняваше, че бил накрая на този процес и щял да сложи финалния си подпис. Румен Радев отказа да го направи, но сега ще му се наложи, защото в противен случай ще наруши конституцията и закона. Той, разбира се, има право да сезира Конституционния съд, но трябва да формулира такъв въпрос, на който да отговори КС, който да няма отношение към изразените от него идеи за конкурентност и какво ли още не. С други думи, Румен Радев може да атакува конституционната съобразност на процедурата. Аз поне не виждам никакви основания за това. Ако все пак Румен Радев направи този ход, ще стане ясно просто, че се опитва да печели време. Рискът от предизвикване на конституционна и институционална криза обаче е голям. Все пак аз си мисля, че Конституционния съд ще излезе в максимално кратък срок, за да не застраши стабилността на съдебната власт. 

- Говорителят на Владимир Путин – Дмитрий Песков, заплаши страната ни със санкции, ако не престане да „преследва за шпионаж“ Николай Малинов. Сериозни ли са намеренията на Руската федерация, или това е поредното размахване на пръст? 

- За Руската федерация е удобно да се говори за шпионаж. В случая дори не става дума за шпионаж, а за обвинение за пране на пари и действия, застрашаващи независимостта на българската държава. Историята с шпионажа е удобна на бившите шпиони. Има достатъчно доказателства, че групата около Николай Малинов е търсела възможности и съдействие от чужда страна, за да променят политическата ориентация на България. Така че в случая става дума по-скоро за измяна, а не за шпионаж. На Руската федерация, по разбираеми причини, не ѝ е удобно да коментира подобна хипотеза, в която става дума за държавна измяна, защото това би разкрило контактите и влиянието, което е оказвано на Николай Малинов. По никакъв начин който и да е говорител, както в случая на президента Владимир Путин, не може да има отношение към действията на българската съдебна власт. 
  
- Страната ни участва в проекта „Турски поток“, ще строи АЕЦ „Белене“ с руски реактори. Сбъдна ли се мечтата на Георги Първанов за постигане на „големия шлем“, с който се хвалеше като президент?

- Не е точно така. Това, което трябва да се разбере за АЕЦ „Белене“ и е изключително неудобна тема за Руската федерация е, че става дума за изцяло български проект. Гражданите и данъкоплатците платиха изключително висока цена за това, всичко в Белене да е българско. В момента няма нищо, което да е собственост на Русия в този проект. Интересите на руските корпоративни и геостратегически интереси е да се върнат в Белене. Оттук нататък големият въпрос е как България ще моделира този проект така, че да не позволи на която и да е чужда страна да има контрол върху проекта. Що се отнася до газопреносната система, изглежда, че руската амбиция успя да пробие. Разбира се, предстои да видим как ще се развият отношенията между Русия и Украйна и дали ще има преустановяване на трафика на газ. Това би могло да се окаже много сериозен фактор по отношение на енергийната стабилност в целия регион. България беше принудена да мисли за подобен тип газопреносна връзка, каквато е т.нар. „Турски поток“. Това, което се случи, беше отстъпление пред масирания натиск, който Руската федерация наложи на страната ни. България се забави много. Още по времето на Сергей Станишев получихме финансиране от Европейската комисия за изграждане на интерконекторни връзки с Румъния, Гърция и Турция, за да имаме достъп до други източници на газ. Това би могло да намали геополитическото значение на руските газопреносни коридори.