Обществото ни се разделя тежко, помежду ни зейва пропаст
„Съединението прави силата“ е изстрадан девиз, той е политическа и историческа мъдрост, а не просто красива фраза, казва пред Faktor.bg историкът
Интервю на Мая Георгиева
- Доц. Николов, как оценявате работата на служебното правителство? Оправдава ли то обществените очкавания и заявките, с които беше създадено?
- Това правителство е безпрецедентно в съвременната ни история. То буквално води война с част от българската нация. Министрите му излизат и директно заплашват с „изчегъртване“ политическите си противници. Заплашват медии и журналисти. Уволняват държавни служители по политически причини. Използват позициите си, за да създават фалшиви новини. Всичко това подкопава основите на българската демокрация. Вместо дебат, политическият ни живот се свежда до псувни, персонални обиди и компромати. Обществото ни се разделя тежко, помежду ни зейва пропаст и ще ни трябват много години, за да я преодолеем.
- Защо се случва всичко това и не е ли то логичен резултат от управлението на ГЕРБ и грешки, които тогава са били направени? Все пак трябва да има някаква причина всички опоненти на Бойко Борисов да подкрепят действията на служебния кабинет.
- Никакви грехове на ГЕРБ не могат да служат за алиби на това, което се случва. Защото днес Румен Радев руши не ГЕРБ, които общо взето стоят стабилно и все по-мобилизирано, а основите върху които се крепи българската демокрация. Причината вероятно е, че като военен, той въобще не разбира какво означава плурализъм, свобода на словото, политически дебат... Животът му е минал в казарми, в които началници са му крещели заповеди и той ги е изпълнявал. После е станал генерал и е започнал той да крещи заповеди. Когато през 2016 г. Радев стана президент, очакванията му бяха, че всички ще му се подчиняват, но с изненада откри, че в цивилния живот ситуацията е напълно различна. Пет години той и обркъжението му от бивши военни трупаха злоба и се готвеха за реванш. В момента тази хунта изнасилва българската демокрация. Прави го, за да си отмъсти за нанесените обиди. Прави го от липса на политическа култура, без да осъзнава какви рани ще нанесе на страната си.
- Колко дълбоки могат да бъдат тези рани? Не мислите ли, че всичко ще свърши с резултата от парламентарните избори?
- Демократичната държава е нещо изключително крехко. Тя е възможна само при наличието на едно парадоксално условие, което изхожда от християнската традиция. Да обичаш противника си. За да има демокрация, а не диктатура, за да има дебат, а не граждански войни, за да може властта да се сменя през избори, а не през преврати и революции, участниците в политическия живот трябва да ценят мнението на политическия си опонент, неговото достойнство, неговото слово, неговите принципи и убеждения така, както ценят и своите. Ако това условие го няма, се влиза в спиралата на политическото насилие и репресия и там, в крайна сметка всички губят. България прочее помни такова време, когато омразата взима връх над солидарността в резултат от покрусата от Първата световна война. Първи с насилие започват да си служат земеделците на Стамболийски и тяхната Оранжева гвардия. После идва Деветоюнският преврат, по време на който по особено жесток начин е убит самият Стамболийски. Следват Юнското и Септемврийското въстания и кървавото им потушаване. После атентатът в Света Неделя. После Деветнадесетомайският преврат, отмяната на Търновската конституция и забраната на политическите партии. После Деветосептемврийският преврат, бруталното политическо насилие след него и последвалите 45 години диктатура. Това ни струваше вдигнатият юмрук на Александър Стамболийски и неговия лозунг „Бийте гражданята“. Седемдесет години кръв и репресии. Осъзнават ли всичко това Радев, Янев, Рашков и Минеков... дълбоко се съмнявам.
- Надали и другите участници в политическия живот могат да го оценят... България по принцип е страна, която лесно прави история, но трудно я запомня.
- Работата е там, че президентската институция в България е създадена именно като контрапункт на кървавата ни политическа история, на тежкото разделение в обществоот ни. Тя е замислена и е функционирала като инструмент за излизане от спиралата на политическото насилие. След свалянето на Петър Младенов заради, забележете репликата „Най-добре танковете да дойдат“, президент става д-р Желев, който още преди това се превръща в гарант за мирния преход към демокрация. През 1990 г. лидерът на СДС слага край на насилието, защото вместо да се опита да унищожи политическите си противници, предпочита да води диалог с тях. Около него е оформена структурата на президентската власт с всичките си български специфики – силна легитимност заради прекия избор, символични и церемониални функции в нормално време и много сила при извънредни обстоятелства. Тази традиция беше продължена от президента Петър Стоянов, а и от неговия наследник Първанов през 1997-ма, когато беше постигнат компромиса, позволил България да тръгне по европейски път. Тази линия беше следвана и от президента Плевнелиев. По принцип от българския държавен глава се очаква едно единствено нещо – да бъде обединител на нацията, а това означава да гради консенсуси между основните политически сили, да не влиза в политическата престрелка, а да бъде над нея, дори това понякога да го изправя срещу собствените му поддръжници. Румен Радев счупи всичко това и ни върна във времето на Петър Младенов.
- Но днес България е член на НАТО и на ЕС, не е ли това членство гаранция, че демокрацията ще просъществува?
- Много ми е смешна тази илюзия за стабилност, която хората без исторически познания и памет, поддържат. За Бога, Обединеното кралство беше изкарано от ЕС, въпреки огромната съпротива на целия финансов и политически елит на Съюза. Турция, страната с най-голяма армия след САЩ в НАТО, днес е с единия крак извън Пакта. Просто днес и ЕС, още повече и НАТО са слаби. В днешния свят те просто нямат онази притегателна сила, която имаха през 90-те години. Затова, тезата Ви може да е правилна, а може и да не е. Във всеки случай България е заобиколена от страни повече или по-малко проблематизиращи демокрацията и правата на човека. Видяхте и чухте Карадайъ в Турция. Знаем и за възхищението на БСП и на самия Радев от Путин и неговия режим в Русия, за това, че обркъжението му е пробито от руските тайни сужби. Трябва да си дадем сметка, че за много българи политическата свобода и плурализмът не са безалтернативни. Градските либерали от ДБ са полезните идиоти в този процес, те маршируваха заедно с болшевиките по жълтите плочки, те се кланяха на президента, те следваха ковчезите на Отровното трио, те припознаха Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова като съюзници. Нещо повече, именно ДБ пригласяха на руското лоби в омаловажаването на разследванията на руската агентура във военното разузнаване, заявиха готовност да съставят правителство с подкрепата на БСП и подкрепиха безпрецедентната атака срещу демокрацията с промяната на Избирателния кодекс и превръщането на ЦИК в зависим от президента орган. Днес отново те, заслепени от омраза към Бойко Борисов, защитават като матросовци недоразумението Бойко Рашков и нахлуването на Черепа във властта. В новия Отечествен фронт градските либерали ще изиграят същата онази роля, която БЗНС и БРСДП са изиграли в стария. Потриват доволно ръчички, докато гледат как властта се трансформира в репресивна, защото се надяват, че тя ще унищожи Бойко Борисов силово.
- Как стана възможно партии, които се наричат „десни“ да си партнират с Радев, Манолова и БСП? Поне за мен това е загадка, която продължава да няма отговор...
- Омръзнало ми е да отговарям на този въпрос. Важен е резултатът. Служебното правителство на практика е коалиционно. В него има квота на БСП – Янаки Стоилов, Бойко Рашков, квота на ДБ – Стойчо Кацаров и онези двамата от Хардвард, квота на Мутри вън – Слави Минеков. Целта на тази формула е да успи избирателите на ДБ и да ги подготви за явна коалиция с БСП след изборите. Вече нямам много надежди, че оредяващото антикомунистическо крило в ДБ ще се усети и противопостави. Изпитвам единствено жал за по-възрастните хора там, чийто живот е минал в съпротива срещу репресията и отказ от изкушенията на комунизма, а днес шепата номенклатурни синчета на Христо Иванов, ги поднасят като жертвено агне пред олтара на Румен Радев и московските му покровители. Утре, когато осъзнаят, в какво са участвали, ще умрат от срам.
- Уволненият от служебното правителство шеф на ДАР Атанас Атанасов, също видя завой към Кремъл. Не се ли обаче прекалява с руската карта преди всички избори?
- Ами в България в момента се води геополитическа битка. През последните четири години страната ни направи няколко важни стъпки, които нямаше как да не събудят реакция от страна на Русия и нейната пета колона тук. На първо място това е закупуването на Ф-16. С този акт армията ни най-накрая направи решителна крачка в скъсването със съветското минало и откъсването от руската зависимост. Помните, каква съпротива имаше по този въпрос от цялото руско лоби и преди всичко от Румен Радев и неговите хора. На второ място това беше откъсването на прокуратурата от руската зависимост. В лицето на Иван Гешев, България за пръв път от 20 години има главен прокурор, който си позволява да атакува руската резидентура. Спомнете си, че само преди няколко години най-добрият приятел на предния ни главен прокурор беше руският му колега Чайка. На трето място това е влизането ни в чакалнята на еврозоната, т.е. преодоляване на риска страната ни да остане извън ядрото на ЕС, в някаква нова сива зона на полуевропейско членство при евентуалното оформяне на Европа на две скорости. И на последно място – стягане на обръча около т.нар. олигарси, които на практика са проводници на руското икономическо и политическо влияние тук. В България това е особено видимо след атаките на прокуратурата срещу дълго време смятани за недосегаеми бизнес-фигури като Миню Стайков, Ветко Арабаджиев, Николай Банев, братя Бобокови и разбира се на Васил Божков. Част от процеса беше и осветляването на зависимостите на президентските съветници и затягането на обръча около него.
- Дори да е така, факт е, че американският посланик Херо Мустафа с визитите си по всички министерства също оказва осезаема подкрепа на служебния кабинет. Има ли някакво обяснение, защо САЩ си затварят очите пред завръщането на руското влияния?
- Кой Ви е казал, че американският интерес е България да е стабилна държава? В лицето на Борисов САЩ виждаха силен местен играч, който си позволява да води самостоятелна политика и не се бои да им казва „не“, като например по въпроса за Македония. Затова докато с едната ръка се здрависваха с него и го тупаха по рамото, с другата подпомагаха опозицията му и я насърчаваха да го свали. Така действат имперските сили, откакто свят светува. Абсолютно същата беше ситуацията преди двайсет години, когато Вашингтон беше изнервен на Костов, че не пусна албански бежанци и затова подпомогна сглобяването на алтернативата НДСВ. САЩ искат в България да управлява слабо правителство, което ще им козирува по важните за тях теми. Русия иска България отново да стане руски „троянски кон“ в Европа, а това отново може да стане само при слаба власт. Турция иска да овладее мюсюлманското малцинство в България и да го превърне в инструмент, през който директно да участва в конструирането на властта. За целта е нужно слабо правителство. Силният Борисов пречеше на всичко това и днес, когато изглежда ранен, всички външни сили се възползват и се опитват да извлекат дивиденти от хаоса.
- Не звучи особено обнадеждаващо. Има ли начин да се избегне подобно развитие?
- Старият имперски принцип е „Разделяй и владей“. С глупостта си президентът Радев раздели тежко българското общество, накара ни да се мразим помежду си и сега сме лесна плячка за всеки. Да не мислите, че случайно на сградата на българския парламент е написано „Съединението прави силата“? Написали са го предците ни, във времето, в което съдбата на България се е решавала от сблъсъка между Великите сили, а ние тук сме се самоизяждали, обслужвайки интереса на една или друга от тях. Този девиз е изстрадан, той е политическа и историческа мъдрост, а не просто красива фраза. Трябва да спрем с омразата, да върнем доверието помежду си, да изхвърлим казармените порядки и да възстановим цивилизования политически дебат. Тогава стабилността няма да е зависима толкова тежко от дневния ред.
- Ще се случи ли това на предстоящите избори? Каква е прогнозата Ви?
- Не. Ситуацията отново ще е патова. ГЕРБ отново ще са първа политическа сила, но все още няма да имат съюзници. Слави Трифонов ще се страхува да поеме отговорност. БСП ще е в нокдаун и лидерството на Корнелия Нинова отново ще бъде проблематизирано. Хаосът няма да свърши, а ще се засили. Това, което наистина може да сложи край на кризата са едва президентските избори, на които надявам се, Румен Радев най-накрая ще плати сметката за това, че от обединител се превърна в разединител на нацията. Големият въпрос е, ще се намери ли политическа фигура, която може да артикулира всичко това, да го победи на вота и да постави държавността пред собственото си его. Дано!