Дженифър Кавана е д-р по политически науки на Мичиганския университет. Работи като старши политолог в Корпорация RAND и директор на програмата „Стратегия, доктрина и ресурси“ на Центъра Аройо. Работата й е фокусирана върху военните интервенции на САЩ, включително фактори, които влияят на решенията им за намеса и характеристиките, които правят интервенциите повече или по-малко успешни. Кавана изследва и разчита и факти, свързани с упадъка на истината, които анализира в американския политически и социален дискурс.
Интервю на Джефри Хайди, директор на връзки с медиите към RAND
- До каква степен „искрата на истината“ работи по време на пандемията от коронавирус?
- Точно това, което се случва, е най-лошият сценарий, който си представях, когато пишех книгата. Това е типът среда, в която лъжливата и подвеждаща информация процъфтява и се разпространява бързо. Хората са уязвими. Страхуват се. Не знаят в какво да вярват. Доверието по същество към всяка организация или позиция, към която бихме се обърнали, е доста занижено. Има по-голямо доверие в медицинската общност, отколкото, да кажем, в медии или правителство, но то все още не е достатъчно високо.
Комбинацията от ниско доверие и голям обем информация, идваща от хора, които не са експерти, но се стремят да бъдат експерти, създава перфектната буря за един обикновен човек. Аз съм добре информиран човек, който знае от къде да намери обективна информация, и въпреки това ме измъчва съмнението кое е вярно и кое не е. Така че можете да си представите колко, колко трудно би било за обикновения човек, който не е прекарал последните три години в изучаване на дезинформацията.
- Хората изпращаха съобщения, че президентът(на САЩ, б.р.) е на път да се позове на Stafford Act, което ще доведе до двуседмична национална карантина. Съвсем скоро предположението беше развенчано – това пример ли е за това, което говорите?
- Точно така. Има хора, които се опитват да си вършат работата като ни предлагат това, което те смятат за правилно, с което просто създават объркване. Но има и други участници, които умишлено допринасят за създаването на проблема. Имаме и чуждестранни участници, които активно разпространяват невярна информация за източника на вируса - например, казвайки, че това е биооръжие, разработено от американските военни.
Освен това съществуват вътрешни спорове кои източници са надеждни и разногласия относно това до каква степен трябва да сме загрижени за проблема.
И чак тогава идват медиите. Там има много журналисти, които работят много усърдно, за да стигнат да реалните факти. Но фактът, че медиите са в основата на бизнес, който се опитва да печели пари, означава, че те могат да продължат да поддържат този огън на страха. Денонощното бълване на съмнителни новини, постоянните панически заглавия. Това не е добре за никого. Онлайн изданията също не са по-надеждни: социалните медии, Twitter, Facebook. Това са източници, които могат да зареждат хората със страх, с невярна информация да създават паника и объркване.
Хората винаги питат как се е стигало до упадък на истината в предишни периоди. Майкъл Рич и аз направихме няколко сравнения в исторически план. Отговорът бе - винаги има някакъв сериозен инцидент: катастрофа, Голямата депресия, война, момент, когато хората осъзнават последствията от решение, взето възоснова на това, каква истина искат да чуят или се надяват да чуят истината, игнорирала истинските факти. Нима COVID-19 не е достатъчен, за да предизвика такъв един момент? Надявам се, че е така. Просто такива са нещата, които наблюдаваме сега.
- Не е ли паниката тази, която може да доведе до по-голямо недоверие и така да се стигне до упадък на истината?
- Периодът на икономическа и социална дислокация ще навреди на доверието в близко бъдеще, но има възможност да се изгради доверие в дългосрочен план, ако се работи правилно. Една от причините Голямата депресия да е толкова дълга и толкова тежка е, че в ранния период, политиците игнорираха данните, които имаха, и взеха решения въз основа на други неща. Това просто влоши нещата и подкопа доверието още повече. Като се поучим от този пример, следващите няколко седмици ще са критични по отношение на решенията, които нашите политици ще вземат, опитвайки се да възстановят общественото доверие.
- Какво изследвате в момента?
- Много ми е интересно да проследя общественото мнение. Тук имаме перфектната възможност да проследим как събития като това променят отношението на хората към правителството, към медиите, към тяхната социална общност. Как се отразява на отношението им един към друг, как се отразява на отношението им към други неща, като ваксините, например. Дали отблъскват хората от тях или напротив – убеждават ги, че имат значение за тях?
Интересувам се също от ефекта върху партийните пристрастия или сектанството. Това събитие обединява ли хората, както видяхме по време на минали национални кризи? Или здравните последици или икономическите въздействия ще влошат икономическата и социалната поляризация, каквато вече имаме в страната?
В по-широк план се интересувам от ефекта на глобално ниво по отношение на такива неща като търговските конфликт, затваряне на границите и ограниченията на пътуванията. Вече видяхме известни тенденции по отношение тези ограничения още преди разпространението на вируса, предизвикани от опасенията, предизвикани от имиграцията и бежанците. В тази връзка е и моят въпрос: Как си взаимодействат тези неща, когато това приключи? Дали тези ограничения ще отпаднат или това ще се използва като причина да се поддържат тези ограничения и граничния контрол на различни места?
Превод: Faktor.bg