Електоратът на "Републиканци за България" вече е 2,4%
Слави Трифонов събира разочаровани привърженици от всички партии, с изключение на ГЕРБ
Дано предстоящите избори преминат като надпревара на добри идеи за изграждането на бъдеща България, казва пред Faktor.bg собственикът и управител на "Екзакта Рисърч Груп"
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-жо Йорданова, преди три дни обявихте резултати от изследване на "Екзакта Рисърч Груп", според което 79,6% от българите одобряват въведените строги мерки срещу КОВИД-19, но едва 23% от интервюираните декларират готовност да се имунизират срещу вируса. Страх или недоверие пораждат това разминаване в нагласите?
- Преди всичко искам да добавя, че изследването е национално представително и е проведено между 5 и 12 декември чрез интервю "лице в лице" по домовете на 1025 пълнолетни българи, живеещи в 70 населени места на страната.
Да, 80% от българите твърдят, че одобряват въведените мерки срещу КОВИД, а 95% заявяват, че ги спазват стриктно. На този фон сега, през декември, около една четвърт от населението има готовност да се ваксинира. Така че Вашият въпрос е основателен. В последните няколко месеца ръководената от мен агенция "Екзакта" неколкократно регистрира високо одобрение на мерките срещу КОВИД и висока готовност те да бъдат спазвани. Това е в сила, разбира се, в най-голяма степен за живеещите в столицата и в големите градове, където и заплахата е възприемана от хората като най-масова и непосредствена. Не бива да бъдем крайни, обаче – сегашните данни на "Екзакта" не говорят за отхвърляне на възможността да се поставят ваксини. Да, страх има, има и недоверие, но това е понятно и очаквано, когато става дума за персонална стратегия за оцеляване. Прави впечатление, че откакто ваксините са реалност и дават възможност за избор пред всеки, при това в недалечно бъдеще, расте изразително делът на хората, които се колебаят как да постъпят. Понастоящем делът на колебаещите се българи възлиза на 36%. Ако те бъдат спечелени за каузата на ваксинирането, резултатът ще е повече от задоволителен. Колебаещите заявяват, че искат повече информация, за да вземат своето решение. Интересуват се от ефективността на ваксината, от продължителността й на действие и предпазване, от успеваемостта й да изгражда антитела, търсят характеристики на различните ваксини и т.н.
Друга голяма група от въпроси се отнася до страничните действия от ваксините и тук прозира страх сред хронично болните, като има и известни притеснения в резултат на наслагвани предубеждения към ваксинирането по принцип сред здравите хора. Немалко социолози през последните месеци хвърлиха доста усилия и средства да внушават на българите, че населението масово се влияе от конспиративни теории, което далеч не се потвърждава от нашите данни. Така че, според мен, успехът на кампанията за ваксиниране у нас ще се мери с това - колко от колебаещите се днес утре са отишли да си поставят ваксини.
-"Екзакта" регистрира значителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%). Какъв знак е това?
- Няма новина в това, че поне една трета от българите са трайно апатични. Част от регистрираната едва напоследък апатия безспорно се дължи на немалкото хора, които твърдят, че остават неудовлетворени от резултатите от протестите. Известна деполитизация настъпва и поради развитието на пандемията у нас и пренареждане на приоритетите в живота и ценностите на хората. Скандалите и разкритията, свързани с функционирането на държавни институции и поведението на политици от елита, твърдо доминират в политическото ни битие от началото на годината и това допълнително отблъсква и дори трайно омерзява немалко българи. Друга причина за апатията е отсъствието на ясно заявена алтернатива на управлението, която при това да има видимост да победи ГЕРБ.
Разпокъсаността на дясното и липсата на алтернативни леви формации на БСП също допринасят за все по-слабия интерес към политиката. Парламентарната опозиция не е мислена от хората като безспорна алтернатива. Единствено електоратът на БСП е убеден, че те могат да управляват днес страната по-добре от ГЕРБ.
От друга страна, обективността налага да се отговори на въпроса - сред кои българи расте политическият интерес? И тук данните са показателни, защото това са хора, които симпатизират на нови партии, хора, които са обявяват за смяна на статуквото и за изграждане на силна алтернатива, и главно хора с центристки и десни ориентации и евро-атлантически ценности. Данните ни от декември т.г. недвусмислено показват наличието на растящи пристрастия сред над 60% от българите към едно бъдещо управление, в което да влязат нови партии. Сред над половината българи пък регистрираме и предпочитания към управление, което да залага на експертността, а не на партийността. Извънредно показателно за обществената потребност от "проветряване на формулите на управление на политическата сцена" е и съгласието на 43% от избирателите на управляващата партия ГЕРБ, че е нужно в управлението да влязат нови партии.
- След почти половин година граждански протести срещу управляващите тенденциите съвсем не са се променили – ГЕРБ е първа, а БСП втора политическа сила. Как обяснявате тези нагласи?
- В резултат на основното политическо събитие на годината - протестите, двете големи партии са мобилизират и втвърдяват ядрата си. Но в същото време, данните ни ясно показват, че ресурсът им извън твърдите ядра е силно ограничен. Протестите свеждат ГЕРБ до твърдото им ядро и си мисля, че на предстоящите избори прогнозата за тази партия няма да затрудни твърде много социолозите, защото няма данни, според които да се очаква значима електорална периферия и неконтролируемо нарастване на подкрепата за управляващите. Твърдите поддръжници на ГЕРБ са обединени и мобилизирани. Що се отнася до основната опозиционна партия през последните години – БСП, тя нито веднъж не е отстояла на "плашеща" близост до ГЕРБ в електорален план. В този смисъл, би било много голяма изненада, ако БСП се представи над нашите социологическите очаквания.
- Изненадата е само с "Има такъв народ", която устойчиво държи 9% доверие. Какво генерира интересът към проекта на Слави Трифонов, след като него го няма на протестите, мълчи по много важни за страната теми, почти няма изградени структури?
- Слави Трифонов е популярен освен със сценаричния си талант и с уменията си в сферата на политическата сатира и комуникация. В миналото той нееднократно е играл ролята на "секундант" във важни и дори съдбовни публични политически двубои, които е приемал във формата на своето шоу и това е носело видими политически резултати. Присъствието му е ежедневно и злободневно, а това създава предпоставки хората да гледат на него и като на значим социален отдушник. Слави Трифонов и неговата партия се оказват притегателен център за разочаровани българи, при това по-често за такива, които са политически изкушени, но разочаровани от своите партии, отколкото за трайно разочаровани българи, които не се идентифицират с партии.
Що се отнася до стратегията му до момента - да не стъпва твърдо на политическата сцена, засега тя е успешна, ако се съди от трайния му електорален дял, който не пада под 9% от имащите право на глас.
- Какъв е профилът на хората, които ще изберат партията на шоумена?
- Какъв е профилът на хората, които ще изберат тази партия, предстои да видим на самите избори, а сега бих могла да коментирам единствено какви хора към момента се заявяват като негови симпатизанти.
Това са хора около и под средна възраст, живеещи в градовете на страната извън столицата. Слави Трифонов събира разочарован електорат от всички партии, с изключение на ГЕРБ.
- Във вашето изследване прави впечатление, че на изборния хоризонт се появява партията на Цветан Цветанов – "Републиканци за България", и то на равни позиции с Мая Манолова. Какви изненади да очакваме?
- Партията на Цветан Цветанов е нов политически проект, който сега - три месеца след учредяването си, вече има 2,4%-ов дял подкрепа сред българските избиратели. Това е дял, който загатва за сериозни политически намерения. Разбира се, сериозните агенции ще следят с нарастващ интерес развитието на тази формация. Засега могат да се направят само предварителни и хипотетични коментари за електората на "Републиканци за България", който се състои предимно от хора на средна възраст, със стандарт на живот над средния, живеещи в градовете на страната. Също така е видно, че заявилите се като симпатизанти на партията еднозначно приемат и одобряват нейния лидер. Предполагам, че интерес за всяка медия предизвиква темата за това дърпа ли електорат от ГЕРБ Цветан Цветанов. Има индикации за известно присъствие в „Републиканци за България” на разочаровани избиратели на ГЕРБ, без обаче те да са основната част от избирателите на новата формация. Какви ще са балансите на избирателния профил на партията предстои да видим.
За съжаление, изследването ни измери нагласите към партията на Мая Манолова, в момент, когато нямаше яснота по това дали тя ще се явява самостоятелно и ако не - в каква конфигурация. Така, че обективна социологическа информация за нейната партия може да има единствено когато има яснота по формата, в който тя ще се явява.
Що се отнася до "Демократична България", от умението им да "помирят" амбициите в дясно - колективни и персонални, ще зависи и шансът им за удовлетворяващо ги представяне на следващите парламентарни избори.
- Изчезват ли партиите на Марешки и Волен Сидеров?
- Неблагоприятната ситуация около Марешки повлия чувствително и за свиване на електората на неговата партия. Избирателите и на двете партии ("Воля" и "Атака") са в негативен тренд от втората половина на годината, според данните от нашите регулярни изследвания. Значително намаляват хората, които са склонни да декларират подкрепа за тях. Същото е в сила и за формацията "Възраждане" на К. Костадинов.
Всичко това отваря нови възможности за онези, които се стремят да привличат патриотичен електорат. Тук ще има сблъсък на намерения за спечелване на електорат между формацията на Слави Трифонов и ОП (ВМРО и НФСБ). Сблъсъкът няма да е лек, предвид това, че Слави Трифонов с висока степен на вероятност ще намери представителство в следващ парламент, а и ОП имат немалки шансове отново да работят в българското Народно събрание.
- До евентуалните избори остават почти три месеца, какво може да пренареди нагласите, да очакваме ли силни трусове?
- Хубаво е да се говори сериозно за нагласи в самия старт на кампанията, когато ще станат ясни участниците в надпреварата, а също така и конфигурациите, в които те ще се състезават.
Много важна е посоката на развитието на здравната криза у нас, както и справянето с икономическите и социалните неблагополучия, произтичащи от нея. Това държи и ГЕРБ, и политическите му опоненти, и старите партии, които не са във властта, и новите партии, във висока кондиция. България е част от европейското семейство и в критична ситуация като сегашната се очаква да следваме общоевропейските императиви за политики на справяне със здравната и икономическата криза. Не очаквам трусове, породени от някакви родни специфики, очаквам да наблюдавам как всяка от политическите партии, с претенции за парламентарно представителство, ще се конкурира с останалите за своето място на политическата карта. Въпреки кризата, вярвам, че е дошло времето на състезание на добри идеи за бъдеща България.
Б.Р. Заглавието и подзаглавията са на Faktor.bg