БНР забрани песните ми „Хризантеми“ и „Стари, мой приятелю“, защото били кръчмарски, казва пред Faktor.bg композиторът и създател на „Диана експрес“
Интервю на Васил Василев
- Г-н Щерев, очаквахте ли ваши колеги да скочат срещу раздаването на премии на творци, които имат принос към българската култура?
- През последните 20 години телевизиите и пресата, в стремежа си да имат колкото се може повече събеседници, без да искат или нарочно обявиха всички поп изпълнители и групи, които са работили по време на социализма за легенди. Легендарен певец е този, който има над пет албума и най-малко пет златни хита, които и днес българите искат да слушат. По-точно, да си купят билет и да отидат на концерт, на който да пеят любимите си песни на обичаната от тях звезда. И в момента има най-много десет истински поп и рок звезди, които отговарят на горепосочените от мен критерии. Съжалявам, че ще го кажа, но останалите изпълнители просто са втора категория и нищо повече. Тези хора знаят, че отдавна не са актуални и, за съжаление, забравени, както от пресата, така и от радиата. Знам, че това звучи ужасно, но в края на краищата държавата не е накарала насила никой от тях да става музикант или певец например. Тези, за които говорите не искат да понесат истината, че сами са избрали музиката като призвание и са сгрешили. Във всяка нормална европейска държава такива хора просто сменят професията си. В България обаче не е така. И в момента, особено в София, има доста групи, музиканти, певци и автори, които просто вегетират. Половината от тях са от така наречените „дървени философи“, за които Фейсбук е манна небесна.
- Какво имате предвид и за кои певци и музиканти говорите?
- Имам предвид , че избиват комплексите си като оплюват всеки, който е направил повече от тях.
Ще ви дам пример. Има поне пет „известни“ китаристи от по-старото поколение, които се мислят за „голямата работа“, а през последните 20 години не намериха време да запишат албум, в който да покажат какво могат. Тоест – нищо не могат. Защото артист без такъв албум (визитна картичка) е изпаднал от борда музикант. Трябва някой от време на време да подхранва и илюзиите на дървените философи нали! Тази гатанка е за тях.
- Казвате, че масово изпълнителите не са се осигурявали и че документите за пенсиите им са изгорели само между 1965-1975 г. След 1990 г. масова практика ли беше да се взимат пари на ръка безотчетно?
- Пак ще повторя, че е неморално и обидно за всички работещи българи един певец, който започва концертната си дейност през 1975 г, да твърди по медиите, че документите му за стаж изчезнали. И никой журналист не се сеща да го попита след 1990 година самоосигурявал ли се е? Тези хора явно умишлено са забравили, за да се пенсионираш трябва да имаш над 35 години стаж. Според мен периода от 1990 до 2005 беше труден не само за музикантите, авторите и поп изпълнителите. Това беше периодът, в който сивата икономика в България беше в апогея си. Това се отнасяше и за всички, които работеха в поп музиката. Абсурд беше да участваш в програма и организаторът да ти плати с официален документ. Освен ако не е участие във връзка с празник на държавно предприятие. Да, масова практика беше.
- Имаше ли песни и изпълнители обаче, които печелеха „Златния Орфей“ заради близостта им с тоталитарната власт?
- Когато се говори за „Златния Орфей“, винаги в мен се появяват три асоциации. Първата е, че имаше наистина доста рецитали на европейски поп звезди и това беше единственото положително нещо. Втората – основната идея на този фестивал беше всяка година българските композитори и поети да показват най-новите си песни, а всъщност „Златният Орфей“ обслужваше, при това явно и по надменен начин, преди всичко композиторите, които бяха членове на номенклаурния Съюз на българските композитори (СБК). Три четвърти от наградите се даваха на само на такива автори. Бисер Киров например два пъти спечели награда, защото песните му бяха по стихове на Димитър Методиев - съветник по културата на Тодор Живков. Някой да е чул тези песни? Равносметката е, че три четвърти от песните бяха такива. И трето – никога няма да забравя как Генко Генов и съпругата му , която беше негова секретарка, след 1990 г. регистрираха търговска марка „Златният Орфей“ и така приватизираха фестивала. Представяте ли си каква наглост. Двамата получават заплати, за да работят във фестивал основан и финансиран от държавата и чрез една тъпа търговска марка присвояват името му. Учудвам се как например несменяемият директор на софийска опера Пламен Карталов не се е сетил да последва примера на семейство Генови? Като споменах името на г-н Карталов, имам въпрос към министър Боил Банов. Г-н министър, защо пенсионираха диригента Емил Табаков, след като навърши 65 години, а се позволява на г-н Карталов да остане на поста си след като в момента е на преклонните 72 години?
- Какво куца при новата вълна в музика, защо песните остават еднодневки и след години вече почти никой не се сеща за тях?
- Според мен, до 1985 година поп и рок музиката беше духовна храна за много хора по света и у нас разбира се. След 2000 г. това явление почти изчезна. Поп и рок музиката вече е друга, както и нейното предназначение. В отговора на въпроса ви – лично аз бих посочил, че причината е социална, отколкото културна. Като прибавя и факта, че най-младото поколение е почти безвъзвратно заразено от консуматорството, наложено от телевизиите и Фейсбук, поне за мен става ясно, че поп и рок музиката не може да бъде това, което беше.
- Какво се случва с българския театър, защо като че ли всичко е концентрирано в София?
- Вчера един приятел от провинцията ми каза: „Митко, като гледаш сутрин телевизия, нямаш ли чувството, че България е театрална държава?“. Помислих малко и след десет секунди се съгласих с него, като добавих и факта, че доста от телевизионните водещи са също актьори. Няма да се спирам на двете частни телевизии с национален ефир, защото те не се субсидират от държавата. Лично на мен ми прави впечатление как в няколко сутрешни предавания на БНТ половината от гостите са актьори и то само от софийските театри. Натрапвайки ни предимно софийски театър, БНТ прави една доста фрапантна грешка. Индиректно рекламира софийските театрални премиери, като прави това за сметка на провинциалните. На практика излиза, че БНТ безплатно рекламира всичко каквото се случва в софийските театри, но когато един поп изпълнител иска рекламна помощ, БНТ му посочва тарифа, по която може да направи това. Господа от БНТ, изкуството не е само театър. Още повече, че ако говорим за международно признание на българската култура, театърът е на опашката след киното, класическата музика, ако щете и живописта.
- Слагат името ви до това на Енио Мориконе. Доволен ли сте от филмовата музика, която слушате днес, допускат ли грешки младите ви колеги?
- Младите не бъркат никъде. Те живеят в друго време и се индефицират с други млади на същата възраст като тях. Те са талантливи по своему и само времето ще покаже какви творци са . Аз не мога да ги коментирам, защото това е тяхното време.
- Защо БНР забрани песента „Хризантеми“? Кога беше махната „анатемата“ над парчето и кой имаше „интерес“ да ви цензурира с Лили Иванова?
- Песента не беше приета от комисията в БНР като причината е, че имала кръчмарско звучене. По същата причина не бяха приети „Стари, мой приятелю“ и „Нямо кино“. Комисията беше, разбира се, назначена от БСК. Мисля, че „анатемата“ падна през 1987 година. Всъщност кавърът на „Хризантеми“ на „Диана Експрес“ е втори. Първия беше преди повече от десет години, изпят от Нона Йотова. Използвам случая аз и колегите ми да благодарим на всички, които пожелаха да я чуят. Правя това, защото още първата седмица песента беше посетена от 4,600 души…