Достойно ще е, ако държавният глава застане до лидерите на Европейския съюз, а не до Путин на 9 май
Трябва ни още много време, за да забравим за „вечната благодарност“ към Русия, казва пред Faktor.bg писателят и политически пиар
Интервю на Васко Василев
- Г-н Алгафари, какво разбрахте от записите, които прокуратурата пусна с президента Румен Радев?
- За съжаление, не можем да знаем колко са достоверни записите с Румен Радев. Но ако всичко в тях е вярно, че се е случило или е станало по този начин, то президентът трябва да даде много ясен отговор. Когато самият държавен глава поиска конкретни доказателства, бяха показани още в същия ден. Румен Радев трябва да намери някакъв логичен отговор, защото иначе оставаме с впечатлението, че някак не му е приятно да коментира цялата история и че има нещо вярно. Ако всичко това е истина, става въпрос за човек, който говори за морал и за нова политика, посочва лошите неща в съдебната система, а стигаме до държавен глава, който първо трябва да види треската в очите си. Това е големият проблем в България. Всеки се опитва да бъде източник на морал, което е хубаво, но ако самите хора са чисти.
- Какво е посланието ви в новата ви книга „Рано или късно“?
- В книгата се разказва за хората от третата възраст, които започват да се обличат във вехти дрехи и не се оглеждат в огледалата чак толкова, спират да ходят на маникюристки и на фризьори, ако не са поканени на сватба или на кръщене. Налага се мнението, че тези хора трябва да гледат само внучета и да правят зимнина. В другите географски ширини е по-различно. Там очакват да дойде това време, за да паднат оковите и да облекат рокли с гол гръб, да сложат бижутата, за които толкова време са работили. Съществува тази интимност и емоция на круизите. Затова реших да разкажа как се е стигнало до историята на нашите пенсионери и за времето преди 9-и септември 1944 г.
- Какъв е профилът на хората, които гледат в миналото и милеят за социализма?
- Повечето от тези хора са живели щастливо и са работили с ръцете си. Те са успели да построят някакъв строй, който за тях е бил почти идеален. В т.нар. социализъм има две страни на медала. Една част от тях са успели да изградят къща и са получавали добри заплати, помагали са на децата си, купували са им кола, но има и други хора, които след 9-и септември са мачкани жестоко от тогавашната власт. Става въпрос за офицери, за една част от интелигенцията на България. Не може да вкараш в концлагери Димитър Талев и Леа Иванова, както и хиляди други, които са измъчвани по жесток начин. Да не говорим колко внуци ходят да търкат паметниците на баба си Айше, която е написана „Валя“, а дядото Мехмед е кръстен „Иван“. Имало е хора, които са вярвали, че България ще е анексирана и ще бъде раздадена на мюсюлманското население. Героинята в романа ми е дъщеря на изключително богат човек преди 9-и септември, а в героя много хора припознават сина на Цола Драгойчева – Чавдар, защото е роден в затвора, но не съм използвал сюжета.
- Какво се случва обаче с надеждите на всички, които са вярвали в комунизма, след падането на Тодор Живков?
- Тогава и леви, и десни се оказват ограбени. Освен чрез пирамидите, от тях са откраднати надеждите и мечтите. Оказа се, че „капиталисти“ са се облагодетелствали от положението си.
- Как обаче да гледаме към бъдещето, както призовавате, след като отново на дневен ред са държавни предприятия и посещението на Румен Радев в Москва на 9-ти май?
- Не можем да говорим само за миналото. По тази логика трябва да си спомним за Симеон Велики. Има хора, които само стоят по кръчмите и си псуват колко е лоша държавата. В крайна сметка обаче се издигнаха бившите деца и внуци на бившата номенклатура. Те продължават да ограбват, продължават да изсмукват от народа, докато той си стои в кръчмите, напива се и попържва политиците. Тези, които все още подкрепят БСП, трябва да са наясно, че тя отдавна нито е комунистическа, нито е лява. Тя се управлява от финансови интереси и от хора, които не се интересуват как живее човек с 300 лв. пенсия. 9-и май със сигурност е голям празник за Русия, където се чества Отечествената война, макар че са участвали над 50 държави. Не бива да се смята, че тази война е била само на Съветския съюз. Всички трябва да празнуват, че всъщност Втората световна война спира на тази дата и започва обединението на Европа. Ние обаче обичаме да се лашкаме и да показваме, че можем да сме с Владимир Путин на една нога. Достойно ще е, ако държавният глава застане до лидерите на Европейския съюз. Това е негово решение и вероятно ще опита да поиска подкрепата за втори мандат.
- Къде остана политическият елит, има ли модели за подражание?
- За съжаление, в България все още се смята, че да се занимаваш с политика означава да седнеш на някое хубаво местенце, да имаш облаги за себе си и за близките си. Още не са се родили хора, които да решават дългосрочно проблемите ни, а само да запушват дупки. Те няма да бъдат допуснати, тъй като децата и внуците на бившата номенклатура на БКП не изпускат властта си. Тези хора още не искат да изпускат властта си и представят поколението си за „елит“. Много от момичетата, които на 17-18 г. са си сложили силикон в устните и се показват по телевизията, се приемат за „елит“. Подобен е и случаят с политиците. Има много хора, които например смятат, че щом бащата е бил политик, и непременно детето също е наследило таланта. Няма такова нещо.
- От Обединените патриоти предлагат 1200 лв. месечна помощ в рамките на година, ако се върнат българите от чужбина. Ще успее ли планът за „прибиране на емигранти“?
- Не мисля, че с 1200 лв. може да съблазните висшисти, които работят в чужбина. Тук не говорим само за пари, а за реализация. Когато си кадърен и имаш качества, можеш да се издигаш, докато в България все още живеем с шуробаджанащината. Спомнете си колко конкурси се правят, за да се спечелят от лелята, стринката или лелинката? С подобни „помощи“ могат да се привлекат единствено тотално изпаднали хора в Германия, Италия или Франция. Живее в държава, в която се търкат билетчета и се спонсорира лотария, която плаща пари за спорта. Освен спорта, у нас има наука и култура. Нямам против спортистите, но има и други сфери, които трябва да се финансират.
- Кои бяха баровците преди 1989 г. и имат ли общо с днешните богаташи?
- Продавачите в плод-зеленчука, барманите, сервитьорите, таксиметровите шофьори имаха допълнителни доходи. Професорите и доцентите например нямаха тези възможности. Сега ще видим, че хората с по-големи възможности са или деца на бившата номенклатура, или са започнали бизнеса си с дребни далавери. Те буквално са тръгнали с бившата номенклатура, за да се наричат днес „олигарси“.
- Повечето пари ще изкоренят ли носталгията към комунизма?
- Не, по-скоро времето ще я изкорени, защото хората, които имат носталгия към онова време, по природно му ще си заминат. По младите хора, колкото и да им обяснявам, че се чакаше години за телефон, за жилище и какво е дуплекс, няма да го разберат. Няма да знаят и защо са се развеждали съпрузи, за да запазят две жилища. Има историци, които да разчетат миналото, но не трябва да караме младите хора да живеят с него. Все едно да им повтаряме, че сме робски народ, а в същото време да не знаят кой е Паисий Хилендарски. Не може да вменяваме на младите хора само мъченическата част от историята. Аз предпочитам да се гордея с чорбаджиите, които ни запазиха достойнството и българския език.
- Кога ще спре вечната благодарност към Русия?
- Трябва да мине още много време, защото 50 години ни блъскаха главите с „вечната благодарност към Русия“. Всъщност руснаците трябва да ни благодарят за много неща. Не искам благодарността им, но поне могат да признаят, че говорят, тъй като ние сме съществували по тези земи. Нека да гледаме в бъдещето, миналото да оставим на историците.