Преди единайсет години покойният легендарен македонски политик от албански произход и лидер на ДПА Арбен Джафери отговаря на актуални въпроси на Георги Коритаров за оценката му за отношенията между София и Скопие. Поводът за интерюто е скандалният случай със Спаска Митрова и нейното дете. Арбен Джафери е поискал въпросите да бъдат зададени писмено, за да може и той да отговори в писмен вид. Оказва се, че това е и последното интервю с него. Днес оценките и анализът на Джафери звучат и пророчески, и предупредително. Но, ако все пак се промени парадигмата на историческо мислене, може и отношенията между двете държави да се променят. Струва си да си припомним мислите на един от големите политически визионери на Балканите Арбен Джафери. Интервюто е публикувано в блога на Георги Коритаров – www.koritarov-online.com.
Георги Коритаров: Има ли риск от влошаване на българо-македонските отношения заради случая със Спаска Митрова?
Арбен Джафери: Що се отнася до въпроса Ви, който възниква от само себе си по повод случая със Спаска Митрова, смятам, че българо-македонските отношения бяха, са и ще бъдат лоши. Става дума за последиците от една нереалистична, ненаучна и неисторическа формула на етногенезиса, за една епистемоложка грешка и метод, които деформират възприемането и тълкуването на историческите процеси и обществените реалности. Основната грешка е в третирането на нацията и държавата като метафизически категории – като вечни и непроменливи дадености, които винаги са съществували и продължават да съществуват и в сегашния смисъл и дефиници. Този подход непрекъснато произвежда необичайни политически и научни дебати, които перманентно влошават отношенията между съседите и научните кръгове. Подходът, за който говоря, е пряка последица от сръбската хегемонистична политика, която след разпадането на Австро-Унгарската и Отоманската империи се опитваше да създаде държава, способна да доизпълни ролята на Византия. Има много общо в македонския и сръбския подход при тълкуването на историята и понятията държава и нация. Сръбската историография например третира Косово като вечна и неотделима част от сръбската държава. В това разбиране сърбите са вечните храбри воини и вечните православни християни, което е в противоречие с реалността и логиката. От друга страна в Македония се развива тезата, че днешна Македония е само част от антична Македония, според което разбиране и в региона на Пирин живеят македонци, докато в Македония дори случайно не може да има българи. В съответствие с тази логика Спаска Митрова не може да не бъде македонка, а от друга страна – не може да бъде българка.
Георги Коритаров: Как се спазват правата на малцинствата в Македония?
Арбен Джафери: Македония се сблъсква не само с реални политически, но и с психологически проблеми по въпроса за отношението към малцинствата, които я изправят на ръба на непреодолима ксенофобия. Известно е, че близо 40 процента от гражданите на Македония не са македонци.
Това е огромен психологически натиск, който кара македонците да се съмняват във всички – независимо дали са добронамерени или не. Всяка страна и държава, която има повече от десет процента представители на друг народ, култура, език и вяра, е потенциално огнище на вътрешен конфликт. Най-мекият вариант при подобно обстоятелство на съжителството е нелоялността на един сегмент от обществото към държавата и нейните символи. А най-крайният вариант е откритият вътрешно-етнически конфликт. В една мултиетническа държава най-често проблемите започват с присвояване на държавата от основния етнос, който – вместо да тълкува държавността като средище на всички граждани, я превръща в своя собственост и оръдие. Тогава държавата започва да бъде агресивна към другите етноси, което предизвиква съпротива и може да прерасне в открит конфликт. Тези сложни обществени и исторически процеси не могат да бъдат обяснени с категорията на малцинствени права специлно в държава като Македония. В случая с Македония става дума за разпадането на една предишна държавност, от която произтичат някои общи права и задължения. Македонците настояват за правата, които винаги са имали. Това са държавата, границите и унитарността. В същото време албанците в Македония все още се опитват да възстановят правата, които им се полагат по наследство.
Георги Коритаров: Може ли албанската общност, която има политическо представителство и в правителството на Македония, да бъде гарант за спазването на правата на хората с българско самосъзнание?
Арбен Джафери: Като се има предвид характера на проблемите в българо-македонските отношения смятам, че не само албанците, а и американците не могат да помогнат. Македония и нейните институции са създадени, за да защитават концепцията на идентитета, етногенезиса и историята – и то по един индоктриниран начин. Македонците са убедени, че ако отстъпят малко, ще изгубят всичко. Трудно е да се каже дали това е искрено убеждение или е стратегия. Може би истината е някъде по средата. Аз много се съмнявам, че може дълго време да се върви по този път. По времето на Югославия беше лесно. Македония не беше външнополитически проблем, а вътре във федерацията се третираше като фаворит. Но обстоятелствата днес са радикално променени. Необходими са нова логика, нови аргументи, нови хоризонти и нови хора, каквито все още няма.
Георги Коритаров: Ще има ли скоро решение за името на Македония, тъй като това е основно условие за бъдещото й членство в НАТО и ЕС?
Арбен Джафери: Всички други условия – политически, правни и структурни – Македония може да изпълни, освен условието за името, което обаче е главният проблем. Македония иска да се интегрира в НАТО и ЕС, за да се чувства сигурна. Така тя иска да съхрани своята самобитност, култура, идентитет и своето име. Но, за да се интегрира в НАТО и ЕС, тя трябва да промени името си. Това е омагьосан кръг, който много трудно може да бъде преодолян. Единственото решение е в научната интерпретация на етногенезиса. В Македония объркват разбирането за историята на една територия с историята на народа – неща, които никога не съвпадат. Всички хора имат еднаква старост – и според светите книги, и според Дарвин. Не става въпрос за генетика, а за културен континуитет и наследство. Някои народи го имат, а някои – не. Това обаче не е проблем. Американците не са комплексирани от обстоятелството, че не са преки потомци на естественото местно население. Това не им попречи да създадат една нова цивилизация, която се оказа по-мощна от досегашните. Македонската позиция се опитва да присвои за себе си и античното и славянското наследство. Но народът е казал, че един човек не може да носи две дини под една мишница, защото може да изгуби и двете.
Георги Коритаров: Има ли риск за териториалната цялост на Македония?
Арбен Джафери: Досегашният исторически опит показва, че малките народи не могат сами да създават държави без пряката помощ на по-силните държави. Така е било и така ще бъде. Когато сърбите бяха на „праведната” и победоносна страна, те получиха право да се разширяват на юг, на север и на запад. Така беше създадена Югославия, която трябваше да съхрани нереалистичните амбиции на сръбските хегемонисти. След края на Студената война изчезна и необходимостта от Югославия, за която сърбите мислеха, че е тяхно творение. Когато се опитаха сами да „сърбизират” Югославия”, те се натъкнаха на мощна съпротива и отвътре и отвън. Македония се превърна в самостоятелна държава, защото по-силните й отредиха роля на геостратегическа възглавница, която трябваше да предотврати междуособните напрежения на балканските държави. Ако тя би могла да изиграе добре тази роля, не би имала проблеми. А ако не – тогава би попаднала в категорията на неуспешните експерименти. Изглежда в Македония все още не разбират, че след приемането на Албания, а преди това на България, Румъния и Гърция в НАТО, Македония вече няма същото геостратегическо значение.
Георги Коритаров: Превърна ли се Косово като независима държава във фактор за стабилност на Балканите?
Арбен Джафери: Косово стана проблем още по време на Първата световна война, когато Сърбия се опита чрез територията на Косово да си присвои северната част на Албания и да си осигури излаз на море. Сърбите имаха големи планове да построят железопътна линия, която да свърже Сърбия през Косово с албанското северно крайбрежие. Но международният фактор призна независимостта на Албания в сегашните й граници и така Косово и мирът на Балканите се превърнаха в заложници на сръбските експанзионистични цели, а по този начин и на една клерикално-националистическа митология и реторика. Косово винаги е било за сърбите тежест, която те не можеха да носят. То беше залък, който те не можеха да преглътнат. Чрез Косово сърбите се опитваха да подчертават своето значение и да превърнат Белград в балкански център. Сърбите не можеха да разберат защо албанците – за разлика от останалите – не бяха склонни да приемат политиката на „беоцентризъм”. Един сръбски военен коментатор – М. Лазански – констатира, че сърбите изгубиха Косово, защото като народ не бяха готови да загиват за него, докато албанците, където и да са, бяха готови да загинат за Косово. След подобна констатация аз бих добавил още един парадоксален факт: Косово като „люлка и душа на сръбския народ” не произведе нито един герой на сръбската кауза от времето на Берлинския конгрес през 1878 г. до 1999 г., докато албанската страна има стотици герои. Всяко албанско дете от основното училище може да изброи имената поне на десет паднали борци за освобождението на Косово. Цялата тази сръбска митоложко-религиозна реторика за Косово, както и другите експанзионистични цели на Сърбия, бяха предназначени да оправдават нанасяните злини. Но справедливите войни произвеждат герои, а не злодеи. Без сръбската експанзионистична политика Косово ще бъде това, което е – едно мирно място за живеене на всички. Сърбите не изгубиха правата си в Косово, а напротив – те имат повече права, отколкото по времето на Милошевич. Те изгубиха единствено правото си да господстват.