Ако има грешки и пропуски в този договор, то трябва да ги търсим у нас, в българското Външно министерство
Въпреки всичко, голяма част от нашето общество, е готово да признае днешните реалности - именно съществуването на отделна македонска нация, казва пред Faktor.bg експертът по Западните Балкани и член на Център за евроатлантическа сигурност
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-н Владимиров, как стигнахме до сегашна задънена улица, след като именно България започна процеса за интеграция на Западните Балкани към ЕС, а днес налагаме вето на началото на преговорите на Северна Македония?
- По отношение на днешната Северна Македония, а и на Западните Балкани като регион, България имаше досега една стабилна и проактивна позиция. Председателството на ЕС беше един своеобразен апотеоз на тази политика и завърши с голям международен дипломатически успех на България – включването отново в дневния ред на ЕС на темата за разширяването към Западните Балкани. До днешната абсолютно противоположна позиция се стигна поради няколко фактора. Вътрешните са: участието на т.н. „патриоти“ в правителството, а външните: неизпълнението на някои от ангажиментите, залегнали в Договора от първото и второто правителство на Зоран Заев. Първият предвестник на „новата“ българска политика бе неуспешният и много спорен ход с предложението противоречивата личност на Орце Камчев (македонски олигарх) да стане български почетен консул – позиция, която бе категорично отхвърлена от първото правителство на Заев, както и от македонските българи.
- Защо изискванията на България не бяха формулирани в Договора за приятелство и добросъседство, както например в Преспанския договор детайлно са формулирани исканията на Гърция?
- Изходните позиции са коренно различни – Гърция искаше и постигна неизползването по никакъв начин на нейната елинистична история в частта за Античната Македония, докато България сега иска от Северна Македония да признае, че до 1944 г. нейната история всъщност е „забравената“ там, по политически причини, българска история. Договорът за приятелство и добросъседство бе добра стъпка напред между двете държави и той бе изцяло написан в българското МВнР, като Северна Македония направи само корекции по него. Т.е. ако има грешки и пропуски в този договор, то трябва да ги търсим у нас, в българското Външно министерство. Видимо е, че има доста неясноти и липса на срокове, но част от причините са преплетената и сложна история на двете държави и неголемият дипломатически опит и ресурс на новата българска дипломация. Тук е мястото да кажем, че българското Външно министерство е с най-малкия бюджет от всички министерства у нас. Това наложи допълнителни ходове като Декларация, Червени линии и последния ход на г-жа Захариева, която в прав текст каза: „Признаваме ви, ако вие признаете българските си корени преди 1944 година“. Това е правене на външна политика с ултиматум, тъй като времето до срещата на ЕС бе по-малко от месец. Основните проблеми със Северна Македония произтичат от лисата на цялостна и дългосрочна стратегия по този въпрос в България. Дебатът за Македония не е завършил с крайно решение в българското общество, което да се приема от мнозинството граждани у нас.
- Защо България не поставя никога въпроса за българите в Македония - самоопределящите се така, притежателите на български паспорти? Никога не сме настоявали за техните права, за вписването им в преамбюла на Конституцията, за графа "българи" при преброяванията на населението?
- Това е казус, който трябва да бъде част от споменатата стратегия за Северна Македония. От една страна, ако България поиска признаване на графа „българи“ в Конституцията на РСМ, то това ще бъде получено в кратък срок, защото тогава на практика ще бъде призната една малцинствена, малка като брой етническа група – както има босанци (бошняци) там например. Т.е. Република Северна Македония ще признае, че от съседната държава, през различни периоди, са дошли определена група българи, която може и ще бъде призната. Другият, по-труден, дълъг и сложен път, е признаването на общата история и че днешните македонци имат исторически български корени. Това бе записано и в Договора, че двете държави споделят обща история - България е избрала стратегически по-трудния, но верен за нас път. Признаването на общата история няма да бъде лесно и минава през сериозна и реална декомунизация, това е процес, който все още не е завършил и в двете общества.
- Откъде и как беше създадено очакването Смесената комисия с инструментариума на науката да реши политически въпроси?
- Това е основният „препъни камък“ в днешните обтегнати взаимоотношения. България заложи на този относително незначителен инструмент, описан в Договора, да реши проблеми и липса на политика от наша страна в исторически отрязък от над 70 години. Тази комисия е важна от гледна точка на образование и коректен прочит на историческите събития, но тя няма и не би трябвало да има ресурс и мандат да решава политическите въпроси. Фокусирането върху работата на комисията е грешка, би трябвало да се гледа по-голямата картина и то през призмата на европейските политики – разширяване, кохезия и помирение. Трябва да споменем, че и от другата страна бяха заложени мини – тогавашният външен министър Никола Димитров покани двама доста спорни историци, близки до ДПМНЕ, които съответно „свършиха“ своята работа. От наша страна членовете на комисият също по-скоро са представители на консервативната българска историческа наука, създадена през 70-те и 80-те години на миналия век. Т.е. комисията е пълна с консервативни, а не с модерни историци и това не дава надежди за добро функциониране на същата. От македонска страна комисията спря своята работа за повече от 6-7 месеца, докато траеше предизборната кампания в РСМ.
- Тезата за абсолютната доминация на "историческата истина" - кой и защо я налага в българската позиция?
- Мисля, че адресатът на тази политика се намира на хубавата софийска улица „Пиротска”. От друга страна ГЕРБ също търси разширяване на своите гласове в посока на „патриотичния“ вот. За съжаление наблюдаваме използване на българските стратегически интереси за тесни вътрешно политически теми и трупане на точки. Непълният Договор и нереалистичните очаквания от страна на политическото ръководство на РСМ също „наляха вода“ във втвърдяването на българската позиция и влизането в този дипломатически „кьор сокак“. Тази позиция трудно би получила, от днес за утре, подкрепа както в самата Република Северна Македония, така и сред нашите партньори от ЕС. Решението за България за излизане от тази задънена улица е само едно – започване на преговори и използване, по най-добрия начин, на следващите 5-6 години на преговори с РСМ, където в партньорски разговори да бъдат решени спорните моменти.
- Как оценявате действията на политиците от Северна Македония в периода след подписването на Договора? Действително ли могат да бъдат обвинени в "яростен антибългаризъм", както твърди министър Захариева и в "драстично неспазване на клаузите на Договора"?
- В Северна Македония имаме много интересна политическа ситуация – наследниците на югославските комунисти там, СДСМ и техният лидер Заев, са проевропейски настроените местни политици – това са хората и партията, която подписа Договорите с България и Гърция и вкара Северна Македония в НАТО, като по-този начин затвори над 100- годишния казус с териториалния интегритет на тази държава. От другата страна е антиевропейската, популистка и откровено антибългарска партия ВМРО ДПМНЕ, която през своето 11- годишно управление водеше яростна кампания с медии, филми и преки действия срещу декларираните македонски българи.
Трябва да си дадем сметка за гледната точка на политиците в РСМ – от една страна, все още там владее едно чувство на подценяване и снизхождение към България, наследено от времето на Югославия, когато самата Македония беше някаква форма на „Запад“ – македонското общество все още не осъзнава напълно, че днес България е член на НАТО и ЕС, а българската икономика се развива по-добре от местната. Не е за подценяване и другото чувство, базирано на последователната българска политика на подпомагане на „по-малкия брат“, през последните 30 години, че България винаги и при всички условия ще помага и подкрепя РСМ. Тук виждам и известна политическа „вина“ на самия премиер Заев, „улисан“ в преговорите за влизане в НАТО и в последващите парламентарни избори, той подцени значението на Договора с България и го проектира за действия в бъдеще време. Трябва да отбележим обаче, че двете правителства на Заев започнаха работа по прословутата влакова линия и по разширение на капацитета на пътя между Крива паланка и границата (най-лошата част от 220-те километра между София и Скопие).
През последните месеци антибългарската кампания се води основно от медии, близки до ДПМНЕ, които се финансират с откраднатите от Груевски и компания пари по време на тяхното непрозрачно 11-годишно управление. Същите хора и кръгове, свързани със структурите на бивша Югославия, а в по-новото време и със Сърбия, и Русия, днес ръководят и финансират целенасочената кампания срещу България в Македония. Целта тук е много ясна – връщане на беглеца от македонското правосъдие Груевски на власт. Тук прозират и интересите на Русия, която чрез връщането на Никола Груевски на власт би имала реален инструмент за влияние в източния фланг на НАТО и ЕС.
- Допустимо ли е изобщо да се коментират в 21 век в дипломатическите отношения произхода и идентичността на една нация от политиците на друга държава и да се очаква това да бъде закрепено писмено?
- Взаимоотношенията между България и Северна Македония са препълнени с много история и съответния и прочит в двете държави. Мисля, че у нас все още надделява романтичният и консервативен прочит на историята и политиката от миналия век, а в Северна Македония виждаме историческия дискурс от времето на Югославия. Въпреки всичко, голяма част от българското общество, е готово да признае днешните реалности, а именно съществуването на отделна македонска нация. В политически и дипломатически план не ми е известно в Европа една държава да признава или съответно да не признава нацията на съседите си – какво например трябва да каже немското правителство за Люксембург? Македонската нация и македонизмът са факт в РСМ и задачата на нашата дипломация е да създаде нормални и позитивни взаимоотношения с народа и политиците на съседната ни държава, ако щете да помогне за преформатирането на съвременния македонизъм в проевропейски, а защо не и в пробългарски. Това е труден и дългосрочен процес, който изисква време, ясна стратегия и много усилия и е подход на т.н. „мека сила“. Видимо е, че политиците, които управляват България в момента, предпочитат по-лесния и по- груб подход с т.н. „твърда сила“ и ултиматуми. Аз лично смятам този подход за контрапродуктивен – за сега той успява да консолидира всички антибългарски сили в Северна Македония и да разстрои положително настроените към България хора там.
- Неумението на България да изясни позицията си пред ЕС липса на политическа експертиза ли е, или просто нашите аргументи са нонсенс?
- Това е трудна, да не кажем невъзможна задача, в днешния либерален ЕС. На българската позиция се гледа като на типични балкански разправии, с които е известен регионът ни отдавна. България много трудно би защитила своята позиция в ЕС. Нещо повече – премиерът на Северна Македония преди дни получи висока награда именно в Германия, във връзка с договорите, които подписа, което е много силен сигнал към българското правителство. Самата Германия, която председателства ЕС в момента, преди време предложи т.н. Берлински процес, който България и Северна Македония председателстват с цел приобщаване на Западните Балкани. Именно това са форматите, които България трябва да използва, за да се наложи като лидер в региона.
- Налагането на условия в "12 без 5" застрашава ли България от международна изолация?
- Не бих казал, по-скоро се опасявам, че страната ни би останала неразбрана от партньорите в ЕС. Правенето на политика в бързия коловоз с ултиматуми е по-скоро изключение, отколкото практика в ЕС. България няма да попадне в изолация, но няма да получи подкрепа от мнозинството в съюза, което е за започване на преговори със Северна Македония и Албания. В ЕС има редица общества и държави като Франция и Холандия, които са твърдо против разширяването и ще бъде пагубно за имиджа на България на Балканите, да се присъедини към лагера на тези държави.
- Какви щети бяха нанесени на имиджа и отношението към България в Македония, виждате ли изход от ситуацията и в каква посока отиват геополитическите ползи?
- Блокирането на Република Северна Македония от страна на България, застрашава да разруши взаимоотношенията между двете приятелски страни и народи за дълъг период от време. Сегашният консенсус в ЕС, по време на Немското Председателство, по отношение на разширяването е исторически и ако бъде загубен този момент, предвид настоящите кризи с коронавируса и очакваната последваща икономическа криза, процесът може да бъде отложен за неизвестен и дълъг период, което ще донесе нестабилност за целия регион и последващи го политически сътресения, от което ще спечелят Сърбия и Русия.
Вето „против“ Република Северна Македония автоматично означава и незапочване на преговори с Република Албания, което ще повлияе негативно на традиционно добрите отношения с Албания и Косово. Само преди три години Парламентът на Албания с голямо мнозинство гласува Закона за защита на малцинствата, в който за първи път се признава съществуването на българско малцинство там. България трябва да подкрепи започването на преговори със Северна Македония и Албания и по време на последващите преговори, в директна и интензивна комуникация с Правителството на РСМ, да реализира своята позиция по спорните въпроси. Основният приоритет на българската дипломация и държава трябва да бъде интеграцията на Западните Балкани в ЕС и най-вече реализацията на Коридор № 8, който е стратегически за региона и дава огромни възможности на България да бъде икономически и политически лидер в този проект, както и да извлече максимални ползи от него. Основна цел на българската дипломация трябва и е осигуряване на положителен образ и създаване на добри условия за разпространение на българските култура, история и икономика зад граница. Не трябва да допуснем България да изглежда като неприятел, особено спрямо РСМ, тъй като това би помогнало на враждебните местни и регионални сили.