Съветската концепция беше, че термоядрената война ще доведе до взаимно унищожение, а сега Москва твърди, че Русия ще победи в ядрен конфликт
Докато Русия се управлява от КГБ ние ще продължаваме да живеем под Дамоклевия меч на термоядрена война, казва бившият агент на КГБ
Юрий Швец е бивш служител на КГБ, съвипускник на Владимир Путин от института на КГБ, който повече от 20 години живее в САЩ и работи като анализатор в бизнес разузнаването.
Интервю на Александър Кушнар, Newsader
- Успява ли Западът да окаже съпротива на путинския режим? Как оценявате резултатите от видеоразговора между Джо Байдън и Владимир Путин, след който американският президент изненада всички с изявлението, че ще води преговори, за да бъдат чути "тревогите на Русия" от разширяването на НАТО? Интересно е и това, че след бурната реакция на страните от Източна Европа американската администрация вече видимо не бърза с тези преговори? Какво мислите Вие?
- Знаете ли, иронията е там, че и двете страни постигнаха желания от тях резултат. При това без да е очевидно, че перспективата е добра.
Какво имам предвид?
Путин, може би, блъфира. А може и да не блъфира.
Проблемът е там, че решение на такова ниво, както знаем от историята на Кримската кампания се взема в послания момент и от много малък кръг хора.
В един от документалните филми, които си беше поръчал Путин, той каза, че решението за нахлуването в Крим е взето от група от петима души. Затова ние нямаме никаква възможност предварително да научим какво се случва в главата на Путин.
Ако концентрацията на войски на украинската граница не завърши с война до края на тази година или най-късно до пролетта на 2022 година, Путин ще може да смята това за нелош ПР, проверка на способността на руската армия да се дислоцира в кратки срокове.
Тоест, на този етап Путин получава всичко, което иска: внимание от страна на лидерите на водещите световни държави, напрежение в международните отношения, може би, някакъв вътрешен ефект, макар че аз не споделям мнението, че той действително се интересува от мнението на руснаците дали да започне война с Украйна или не.
Що се отнася до Байдън той произнесе тези думи, които задължително трябваше да бъдат произнесени още през 2014 година. За съжаление, тогава не се случи нищо подобно и Путин си направи не съвсем правилните изводи, макар че тогава той спря военната операция срещу Украйна и, безусловно, не изпълни военния план, който бихме могли да наречем "плана "Новорусия".
През седемте години, които изминаха, Путин не напредна много. Да, увеличи броя на войските по границата с Украйна, може би и в качествено отношения армията е напреднала. Но през 2014 година той нападна една невъоръжена страна, обезкуражена, без правителство, без парламент, без армия и без съюзници. Сега ситуацията е съвсем различна, но единственото, което не знаем е дали съюзниците на Украйна са готови да я защитят.
Това е нещо като ответен блъф от страна на Байдън. Блъфът на Путин е, че е готов да започне война, а блъфът на Байдън е, че е готов да защитава Украйна.
Но степента на тази защита не ни е известна.
Повтарям, Путин ни плаши вече много години, включително с нова концепция за термоядрена война, разработена от Русия и, която ще бъде спечелена от Русия. Трябва да кажем, че такава постановка нямаше дори по времето на Съветския съюз. Съветската концепция беше, че термоядрената война ще доведе до взаимно унищожение и затова тя никога не трябва да започва.
Сегашната концепция на Москва твърди, че Русия ще победи в ядрена война.
Това е смъртно опасна постановка, която, повтарям, може да е част от глобалния блъф на Путин, който всеки път се надява, че толкова ще изплаши Запада, че Западът ще започне преговори и ще му даде правото да промени границите от 1991 година.
Защото сега ситуацията е следната: Русия тихомълком и полека променя тези граници. Русия завзе Абхазия и Южна Осетия от Грузия, завзе Крим и фактически завзе Донбас, Русия постоянно нагнетява обстановката в Приднестровието в Молдова. Затова трябва да сме наясно, че де факто Русия променя границите в своя полза, но юридически и дипломатически тези промени не са признати от никого, а това, разбира се, пречи на Путин, заедно с постоянно нервиращите го, международни санкции.
- Как мислите, каква ще бъде стратегията на Байдън по отношение на Русия?
- Пак ще повторя - това, което се казва и се прави сега трябваше да бъде казано и направено през 2014 година. Защото докато тогава всички се правеха, че няма руска агресия, а стар спор за това на кого принадлежи Крим с неясни изводи от него и някакви сепаратисти сами по себе си повдигат въпроса за отделянето на дадени територии от Украйна и присъединяване към Русия - още тогава беше ясно, че няма да се справят с този проблем.
И той беше отложен със седем години, но да се правим, че този проблем не съществува - имам предвид Путин, като държавен ръководител - който е заплаха за мира в Европа - този проблем не е възникнал сега. Той се появи още през 2014 година, преди това през 2008 година, а на политическо и философско ниво можеше да бъде забелязан и по-рано.
Затова ще повторя - бяха казани правилните думи, те изглеждат заплашителни. Ще подейства ли тази заплаха на Путин или той ще реши, че Байдън блъфира - мисля, че никой не знае отговора на този въпрос.
- Но виждаме, че след като Байдън каза, че е съгласен на преговори, на които "да се чуе тревогата на Путин", руският президент продължи да настоява да получи писмени гаранции за неразширяване на НАТО в източна посока. Той повтори това искане и в разговора с Борис Джонсън. Не смятате ли, че е грешка да се прави и най-малката отстъпка пред неговите искания по този въпрос?
- Проблемът на Путин с НАТО е следният. Както знаем, НАТО не приема за членове страни с неразрешени териториални конфликти. Това е една от причините, поради която Путин започва подобни конфликти във всички тези страни, които се стремят да влязат в НАТО, но още не са успели. Това е една от основните причини за войната в Грузия, както и войната срещу Украйна. По същата причина продължава и разпалваният от Русия конфликт в Молдова, където не само има руски войски, но Москва дава на все повече жители на Приднестровието руски паспорти. Това е същата тактика, която се прилага в Южна Осетия и Абхазия, както и в Донбас.
С други думи, руското ръководство се опитва по изкуствен път да "създаде" колкото е възможно повече руски граждани живеещи на тези територии, за да може в даден критичен момент да каже, че влиза в тези райони, за да защити интересите на руските граждани там. Така както Сталин нападна Полша, за да "защити украинските и белоруските братя", помните ли?
Затова и Путин раздава там такова количество руски паспорти - за да може да защити "братята" които живеят в Молдова, Украйна, Грузия.
И по този начин програмата минимум на Путин спрямо Грузия беше решена през 2008 година, спрямо Украйна през 2014 година.
Би трябвало това да му е достатъчно, но Путин иска сега от НАТО официално изявление, че Украйна няма да стане член на Алианса, а той няма да се разширява със страни, които са съседни на Русия.
Тук има два проблема. Единият е формално-юридически, уставът на НАТО не предвижда такива ангажименти, не може да се съгласи да запише, че няма да приема за членове страните, срещу които възразява Путин. Това е невъзможно.
Знае ли това Путин? Разбира се.
И може да се окаже, че това искане се поставя точно защото Путин знае, че то е неизпълнимо.
С други думи, той поставя условие, което не е възможно да бъде изпълнено и ще използва отказа на страните от НАТО да го изпълнят като повод за война.
От друга страна Путин действително е обезпокоен от разширяването на НАТО. Той смята Запада и Америка за врагове и, безусловно, фактът, че една или друга страна ще влезе в НАТО или планира да стане негов член, го лишава от възможността да ги окупира.
Пред очите ни е примера на страните от Прибалтика, които досега са запазили своята независимост само благодарение на това, че навреме успяха да влязат в НАТО.
Има още една геополитически важна и политически интересна територия - Беларус - която не е член на НАТО и, която е важен, стратегически плацдарм за изход към западните граници на цяла група държави и, която, ако имаме предвид възможната и окупация от Русия, е абсолютно беззащитна.
Но Путин не предприема стъпки, които биха били естествени за него в сегашния напрегнат европейски климат, който той самият нагнетява, за окупирането на Беларус и според мен, една от причините е, че, да, той се страхува от НАТО. Беларус е буферът между Русия и Западна Европа и нейното ликвидиране, създаването на обща граница увеличава по естествен начин шансовете за потенциално военно стълкновение между руските войски и войски на НАТО.
Затова, когато Путин казва, че е обезпокоен от разширяването на НАТО той казва истината.
Но медалът има и друга страна и ние се оказваме в омагьосан кръг.
НАТО не може да обещае на Путин, че няма да се разширява, защото за него това ще е карт бланш за окупацията на тези страни, които още не са членове на НАТО.
С други думи, в минутата, в която Байдън или някой друг гарантира на Путин, че Украйна никога няма да бъде приета в НАТО ще му даде разрешение да окупира Украйна.
Това е още една причина, поради която се надявам такова обещание никога да не бъде дадено на Путин.
- Защо все пак Байдън изначално реши, че е готов на диалог с Путин?
- Вижте, преговори винаги трябва да се водят, защото алтернативата им е военен конфликт.
Въпросът е от какви позиции и какви цели се поставят пред тези преговори. С Путин безусловно трябва да се водят преговори за защита на границите създадени след 91-ва година и те трябва да се използват, за да се обясни на Путин възможният предел на отстъпките на Запада или отсъствието на такива възможности за отстъпки от страна на Запада.
Путин неведнъж е заявявал, че промяната на тези граници за стратегическа задача на Русия, това само по себе си е много опасно и безусловно води към война. Така че приоритетна задача на отговорните световни лидери е да намерят такова решение, при което да не започне война, но при това страните от бившия Съветски съюз да запазят своята независимост.
Ако Байдън реши тези две задачи, външната политика на тази администрация може да бъде смятана за успешна.
Но аз не мисля, че САЩ имат възможност да отстъпят на Путин, това не е въпрос на желание или нежелание да отстъпиш. Друг въпрос е, че Путин като авторитарен диктатор може искрено да смята, че въпросът да му дадат Украйна или да не му я дадат се решава във Вашингтон.
Мюнхенският сговор вече не е възможен в западните демокрации, той отдавна е в миналото.
Но трябва да осъзнаем, че докато Русия се управлява от КГБ ние ще продължаваме да живеем под Дамоклевия меч на термоядрена война и всеки път, когато Русия отново заплаши света няма да знаем дали това е блъф или реалност.
Разбирате ли, ако смятаме всичко, което Путин казва за блъф, то можем просто да забравим за неговото съществуване и да не му обръщаме внимание.
За съжаление, както в покера, така и в политиката никога не знаеш блъфира ли противникът и се налага да се анализира ситуацията и да се опитваме да разберем къде завършва блъфът и къде започва войната.
- Вие казахте, чу Путин е успял да привлече вниманието на западните лидери. Но добре ли е за него това внимание, след като виждаме, че практически целият Запад се е обединил срещу него и дори така наречените "Путин ферщейнери" нямат повече аргументи, изобщо е трудно да се намери политик, който би защитил Путин?
- За разлика от много политически анализатори, експерти и журналисти, които смятат, че Путин го интересува преди всичко вниманието и, че основната му задача е да си поговори с Байдън по телефона, да се срещне с него и лично да обсъдят нещо аз смятам, че за всеобщо съжаление, Путин се интересува от територии и промяна на границите създадени след разпада на Съветския съюз в полза на Русия и завладяването на бившите съветски републики или поне на тези, които се намират на Европейския континент.
Това е задачата, която Путин се опитва да реши бих казал - основната му задача.
Това че междувременно привлича към себе си внимание и принуждава световните лидери да се занимават с него - това е някакъв бонус.
За добро или лошо, но западните държави са така устроени, че те не могат да не водят преговори, защото отвъд преговорите започва войната.
Това за Путин няма значение и той разбира целите на руската държава по друг начин. За съжаление, с него е невъзможно да се договориш, не трябва да му се вярва за нищо, затова е и съвършено невъзможно да се вярва на каквито да било негови обещания. Той си търси поводи, за да започне преговори и възможности да прекрати тези преговори, да ги тълкува както е угодно на Русия.
През 2014 година западните лидери се съгласиха на определени отстъпки с надеждата, че това ще удовлетвори "апетита" на Путин, но видяхме, че не стана така.
Друг въпрос е, че срещу Путин играе времето. През тези седем години той не напредна кой знае колко, а какво още ни очаква ще видим през 2022 година.
Превод: Faktor.bg