22 септември: тук вече е независима България, а не нечия губерния!

Имаме своя ден на Независимостта 82 години по-рано от Руската федерация

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

22 септември 1908 г. е рожденният ден на независимата ни държава. Преди него са „предродилните” мъки –  борба за църковна независимост, национално-освободителното революционно движение.  Преди него е великото Априлско въстание и чутовната храброст на българските опълченци. Преди него е войната между две империи и съдбония Ден на Съединението, който ни направи „силата”. Преди него са и ярките години на строителите на нова България. И Илинденско-Преображенското въстание. Но само Денят на Независимостта отсича веднъж и завинаги – тук е Независима България.  
Но нима е било възможно да имаме своя Ден на независимостта без Деня на Съединението? И могло ли е да има Освобождение, ако я нямаше борбата за църковна независимост и национална свобода? Нищо не ни е дадено даром на нас, българите. Нито Свободата, нито Съединението, нито Независимостта ни са дарени. А ако ги нямаше Паисий и Раковски, Левски и Ботев нямаше да я има и свободата ни.Това че все още ни има на тази земя се дължи на стотици поколения българи. И на никой друг. Макар да знаем, че е имало българи туркофили, имало е и има като куриоз и днес, българи русофили, но 

България съществува благодарение на своя български народ,

 на на нашите национални герои и ярки политически личности. Това всъщност се казва в провъзгласения от Н.В. Цар Фердинанд I на този ден през 1908 г. в Търново Манифест към българския народ. В този знаменит Манифест се говори за това, че "българския народ е непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода" и "неуморно работи за уреждането на хубавата си земя" и затова успява да създаде "държава, достойна да бъде равноправен член на семейството на цивилизованите народи". И това става под ръководството на Княз Александър I Батенберг и Цар Фердинанд I. Копнежът на българския народ, казва още Манифестът, е за "културен и икономически напредък". И пояснява, че "в това направление нищо не бива да спъва България, нищо не трябва да пречи за преуспяването й." И следва поучителното обяснение: "Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска". 
Защото, продължава Манифестът: "Българският народ  и Държавният му глава  не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят." 

Очевидно е, че днес не е така и именно защото не е така, се налага на този ден да се върнем към свещените думи от Манифеста за българската независимост.  
Възстановяването и изграждането на независимата българска държава е исторически процес, а не еднократен политически акт, както комунистическата пропаганда го представяше дърги години. Тя твърдеше, че всичко е станало с  подписването на т.нар. Санстефански договор, който фактически е предварително споразумение за края на войната между две империи - Руската и Османската. Парадоксът е, че "освободителите" наричат завладяната от тях територия на окупационна зона. А истината е, че България реално възниква на картата на съвременна Европа на Берлинския конгрес, т.е. едва през месец юли 1878 г. Но възниква като малко и зависимо княжество, управлявано от руски генерали, което при това е трябвало

 да си плати за "освобождението"

 Защото т.нар. освободители никога нищо не са правили безплатно. Десет кожи са свалили те от гърба на народа ни през десетилетията последвали техните "освобождения". Свалят ги и до днес. Защото, какво друго са АЕЦ "Белене" и Турски поток, ако не сваляне на български кожи за десетилетия напред. Преди още да изпита първата глътка свобода Княжество България се задължава да изплати на Руската империя десетки милиони златни франкове и да хрантути армията й. Обединението на разпокъсаните български територии остава мечта. Руската империя е против това обединение и не случайно, когато то започва със Съединението на Северна и Южна България, русолюбива Сърбия напада Съединена България. Отстояваме Съединението си, но тепърва е трябвало да изминем целият път към независимостта си. А този път е бил осеян с безброй опасности. Достатъчно е да знаем знаем истината за русофилските бунтове. Във възрожденското съзнание идеята за свободата е неразделна от идеята за независимост. Всъщност, става дума за една цел: свобода и независимост. Но точно това възрожденско послание поругаха след 1944 г. българските комунисти, когато нарекоха окупацията на държавата ни от Съветския съюз "второ освобождение" и 

ликвидираха за 45 години независимостта ни

В началото на пътя към българската свобода и независимост е призивът на отец Паисий да знаем своя род, език и древна слава. В своята "История" Хилендарският летописец ясно разграничава българите от "москалите". Това е важно да се знае, за да не изпадат някои български държавници в унизително положение, когато руският президент или патриарх ги провокират с измислици. Следват борбите за църковна независимост, когато се самоопределяме като християни и българи в географските области на Мизия, Тракия и Македония. Върхови събития по пътя на българската Независимост са още Априлското въстание от 1876 г., участието на българското опълчение в руско-турската война от 1877-1878 г. и 6 септември 1885 г. – Денят на Съединението. 
Това, че сме приели за свой национален празник датата 3 март, показва, че не сме адекватни на историята си. Ние продължаваме да делим националният си празник с чужда държава, която е имала за цел не нашата свобода и независимост, а поставянето ни под свой контрол. Но това е обснимо с факта, че става дума за империя. А империите, както е добре известно, никога не освобождават. Те само завладяват и държат в подчинение. Такава е трябвало да бъде съдбата и на нашата държава след "освобождението". Вероятно и затова „освободителите” бързат да ни сервират сметката. Те ни налагат свое управление, храним и поим армията им, настояват да им платим колосални за времето и възможностите финансови средства. Така е по руски: благодари вечно, плащай постоянно! Така е и до днес. 
Но любопитното е, че Русия, която много държи да я славим като наш „освободител”, не избра за свой национален празник денят, в който се е освободила от 250-годишно монголо-татарско иго в края на XV век. Тя прие за свой национален празник 12 юни 1990 г. – денят на суверенитета или „Ден на Русия”. Но нима руснаците не ценят „освобождението” си? Ценят го, естествено, но не го превръщат в национален празник. Защото подобно на почти всички държави по света – в това отношение САЩ отново са пример за тях, приемат, че по-авторитетен е Денят на Независимостта. И не само заради международно правният статут, който получават чрез провъзгласената си независимост. Затова пък е факт, че ние, българите, 

имаме своя Ден на Независимостта 82 години по-рано от днешна Русия

 Само за 100 години нашите "освободители" покориха и съсипаха много държави, но което е най-странното, те съсипаха и собствената си държава. И то два пъти: веднъж я разрушиха като Руска империя и втори път я затриха като Съветски съюз. Показателно и поучително!  
На 22 септември 1908 г. Царство България става независима държава и от Турция. Същевременно изразяваме искрена радост от "политическото възраждане на Турция", защото "тя и България, свободни и напълно независими една от друга ще имат всичките условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие." Този текст в Манифеста дълги години бе премълчаван сякаш не го е имало. А го има. Цитираше се само началото на Манифеста, в което се изтъкват заслугите за "строшаването" на "робските вериги" на "незабвения цар Освободител и великият братски руски народ", както и на Н.В. Румънския крал и на "юначните българи".  

135 държави имат за свой национален празник Денят на независимоста. Когато на 9 септември 1944 г. комунистите осъществяват държавен преврат и идват на власт, те превръщат именно денят напреврата в национален празник. И нещо още по-кощунствено. Те вписаха в календара на официалните празници и националният празник на съветските ни окупатори – 7 ноември. А датата 3 март при управлението на БКП си беше най-обикновен работен ден, каквито впрочем бяха и 6 и 22 септември. Това е повече от показателно за комунистическото отношение към българската история. БКП утвърди 3 март за национален празник, едва когато разбра, че номерът с 9-ти септември няма да може повече да минава при задаващата се демокрация и разпад на СССР. На 9-ти септември може и то все още за срамота, да се организира барбекю-сборище на язовир "Копринка", но не и вече да се вземе власт. Но причината комунистите да изберат за национален празник 3 март е само една. Тази дата им дава възможност да благодарят на Русия постоянно и за всичко, с повод и без повод. И най-вече затова, че без нея те до властта никога не биха стигнали.
Това, че ние все още празнуваме като национален празник прелиминарният договор от Сан Стефано ни сродява с Нова Зеландия. На 6 февруари в тази страна празнуват годишнината на договора от Вайтанга от 1840 г. Затова пък национален празник на Нидерландия е рожденият ден на кралица Беатрикс. А ние не само че не знаем кога са рожденните дати на нашите князе и царе, но дори ги прогонихме от България. А кой имаше интерес от убийството на Н.В. Борис ІІІ? Естествено тези, които искаха да ликвидират авторитетния монархически институт и да ни натрапят "народна република" по съветски модел. И днес като гледам колко много българи се стремят да живеят и живеят наистина в монархически държави в Европа си мисля какъв исторически шанс сме загубили превръщайки се от царство в "народна република". 
На 21 юли Кралство Белгия отбелязва своя национален празник - възкачването на трона на първия крал на Белгия Леополд Първи (1831 г.). Това е Денят на Независимостта на тази страна. А ние сме имали и Първо царство, че и Второ, че и Трето дори, имали сме славни царе и князе, но не смеем паметник дори да им издигнем камо ли възкачването на някой  от тях на трона, да превърнем в национален празник. Защото, умът ни е все още поробен. И защото "освободените имат много повече нужда от свобода, отколкото робът" (П.П.Славейков).  Затова и все още има българи, които раболепничат и рублясват.

Само Беларус е като нас  – ние благодарим на руската императорска армия на 3 март, а белорусите благодарят на съветската армия на 3 юли – Ден на освобождението. Комунистическа Куба още празнува Деня на свободата от 1959 г., но обикновените кубинци мило и драго вече дават да се отърват от тази комунистическа „свобода”. Германия има от 1990 г. за свой национален празник Денят на германското единство, ден сходен с нашия Ден на Съединението. 135 държави са приели Денят на независимостта като най-достоен за национален празник. Ние сме сред малцинството.  

Датата 3 март не обединява, а разделя българският народ

 и все повече се превръща в празник на чуждопоклонниците у нас. 
Защото на 3 март 1878 г. няма нито освобождение, нито независимост, нито суверенитет. Получаваме за управник руски княз – Владимир Черкаски, а след него още един княз –  генерал Александър Дондуков-Корсаков, днес почетен гражданин на Разград (малко утешение е, че футболният тим на този град наскоро разгроми прехвален руски тим от Москва!). Премиери на Княжество България са били руските генерали Йохан Казимир Ернрот и Леонид Соболев. А по-късно и съветски граждани, по лично желание  или по рождение: Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Сергей Станишев. Имаме дори държавен глава – Тодор Живков, който предлага България да стане 16 република на Съветския съюз, т.е. напълно да приключим с независимостта си. Затова и на 22 септември трябва да си зададем въпроса, защо и до днес Русия настоява събитие, свързано с нейно участие в нашата история, да бъде български национален празник. Впрочем, наскоро стана публично известно това, което ние отдавна си знаем, а именно, че руснаците продължават нагло да се намесват във вътрешните ни работи, че вербуват българи за национални предатели, че финансират "проектчета" срещу Европа и целят да ни набутат в поредния си безумен проект наречен Евразийски съюз. Пак те ни заграбват лека полека и черноморието. Грабят го пред очите ни. А всичко това ме кара да мисля, че 3 март се е превърнал в ден не на национално себеуважение и гордост, а в ден на благодарност към чуждата ни руска държава. И едва ли е случайно, че дълги години за нашите опълченци не се и сещахме. На колцина от тях знаем имената. На кои от тях сме именували булеварди, улици, площади? Или столицата ни си "измива ръцете" с една единствена улица "Опълченска"? Сегашният ни нацонален празник е ден по съвместителство. Затова и е спорен. Той разделя, а не обединява нацията ни. Едни го приемат, а други категорично го отричат. И може би с право, защото се е превърнал в Ден на благодарността към друга държава. Затова е време да си припомним, че както много други народи, така и ние имаме своя Ден на независимостта. И този наш, изцяло български ден, е достоен за национален празник. От Манифеста на Н.В. Фердинанд I става пределно ясно защо трябва да е така. В този Манифест я има и "благодарността", но акцентът е Независимостта. И това е важното за всяка една държава. 

Българската Независимост, провъзгласена на 22 септември 1908 г.,  е приета от всички държави.

 Единствено я отричаха комунистите,

 а самата мисъл тя да бъде национален празник се смяташе за опасна и враждебна на „социалистическия строй”.  Но през 1990 г. българският народ пожела отново своята свобода и независимост. Затова и българската демокрация, колкото и крехка и плаха да бе в началото, имаше за цел да възстанови държавната ни независимост като ни освободи завинаги от руската зависимост. В началото на 90-те години българите разбираха, че България може да бъде истински свободна и независима държава, само когато е независима от Русия. И затова избрахме живот в Европейския съюз и сигурност в НАТО, а не съюз – икономически или военен, с Русия. Този избор е велико национално постижение. Той е съдбовен за моето поколение. 

Затова и отдавна е време да приемем своята Независимост, да я ценим и браним. Нека да си я представим като един завършен монумент, изваян от велик творец - българският народ. Негов постамент са борбите за църковна независимост и национално-освободителното движение, делото на Раковски, Левски и Ботев, Априлското въстание, освобождението и Съединението. Но монументът е завършен само чрез величавата скулптура на Независимостта. 
Денят на Независимостта е достоен ден за наш национален празник! Преди него е предисторията. Важна, съдбовна, но...предистория! Едва след този ден ние сме свободни и независими. И този ден трябва да бъде наш национален празник. 

Честит Ден на независимостта! Честит Национален празник!