А ако „Вера Су“ беше кораб – бомба?

Време е българската държава да се събуди от своята бюрократична летаргия

Авторът

Авторът

Иван Анчев*

„Вера Су“ е символ на безпомощността на служебното правителство, твърдят противниците на Румен Радев. „Вера Су“ е символ на 12-годишното управление на Борисов, твърдят пък противниците на ГЕРБ. Според мен и двете твърдения са неверни. „Вера Су“ е символ на 30-годишната безхаберна българска пост-тоталитарна държава, неспособна да организира елементарни сфери от своя държавен механизъм. За 32 години преход не успяхме да осигурим елементарни неща – качествени и достатъчно на брой линейки, медицински и противопожарни хеликоптери, а както стана видно с кризата около „Вера Су“ – не сме осигурили и технически средства за преодоляване на морски кризи. Няма да навлизам в причините за гореспоменатите липси – писани и анализирани са от много хора, за да е необходимо и аз да раздавам (непоискан) акъл. 

Поводът да пиша тези редове е съвсем друг, а именно: липсата на каквато и да било реакция от страна на българските военноморски сили и Гранична полиция при явното отклонение на тежко натоварен голям кораб, навлязъл в българските териториални води и устремен към българския бряг. Ами 

ако този кораб беше натоварен с взрив

 и се беше врязал в пристанище Варна или Бургас? Помним взрива в пристанището на Бейрут, който разруши почти половината град. Между впрочем, причината за бейрутския взрив е именно амониев нитрат (амониева селитра) – азотен тор с 33 % съдържание на азот. „Вера Су“ е натоварен с карбамид – 46 % азотен тор, от който при подходящо смесване също може да се изработи взривно вещество. Това го знае всеки начинаещ терорист/контратерорист, а всеки любопитен може да го прочете в интернет, пускайки в търсачката „Make a Bomb in Your Mom’s Kitchen“. Не казвам, че „Вера Су“ е потенциална бомба, или пък че целта е била да се взриви нещо в България. Казвам, че в този случай българските военни и правоохранителни структури не са действали адекватно, за да предотвратят и недопуснат потенциална опасност. 

Нулева реакция!

 И това бездействие следва да бъде обект на проверки – вътрешнослужебна, но и от страна на прокуратурата, които да отговорят на редица въпроси. Прихванат ли е бил корабът? Кога и от кого? Какво, кога и на кого са докладвали дежурните, и най-вече спазени ли са протоколите за действие при подобна опасност. 
Преди повече от 10 години съм водил делегации в Гранична полиция – МВР, където  гордо показвахме как Координационният център за наблюдение на границата пази Родината с видеосредства и идентифицираме потенциалните нарушители. Тази система имаше специална морска част, наблюдаваща плавателните съдове в нашата акватория до най-малката рибарска лодка! И сега какво – изведнъж, събуждайки се сутринта на 27 септември, виждаме кораб заседнал под прозореца ни… За да разберете цялата абсурдност на този появил се от никъде кораб на нашия скалист бряг си представете, че неидентифициран самолет влиза в българското въздушно пространство. И вместо да изпратим изтребители да го прихванат и приземят, ние му подаваме единствено сигнали по радиото, очаквайки да се отклони сам. Докато накрая не кацне, или не се разбие, там където си поиска. Не, че съветските другари не го играха този мач с Матиас Руст на Червения площад през 1987 г., но нали именно за това се отделихме от онази склерозирала военно-политическа система. 
Крайно време е 

българската държава да се събуди от своята бюрократична летаргия

 и да започне да отмята задачите една по една. Тази година линейки – модерни достатъчно на брой и добре оборудвани. Догодина медицински хеликоптери. Следващата година – хеликоптери за гасене на горски пожари. След тях – морското спасяване и т.н. Да е видно, че има такава държава и (евентуално) държавнически мислещи управленци в нея. Иначе си оставаме само с едните чекмеджета. И то само за отличниците. Другите – кучетата ги яли…  

* Авторът е дългогодишен представител на МВР за САЩ, Канада и Мексико, бивш генерален консул на България в Чикаго (2016 – 2020 г.).  Един от авторите на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 – 2025 г.).