Би било нелепо, ако не беше толкова трагично, да чуем новината, че Зоран Заев изпраща Любчо Георгиевски на „помирителна и обяснителна“ мисия в София, за да може той, чрез връзките му и несъмнения си авторитет в македоно-българските отношения да излекува недоразуменията около работата на смесената македоно-българска комисия. За тези, които са по-добре информирани, тази новина предизвика
учудване и объркване,
главно поради подгряването на някои неоснователни надежди, че нещата ще се променят. Георгиевски измисля нещо като „Deus ex machine“, магическа пръчка на магьосника в международните и държавни отношения между нас и България, магическа пръчка, пазена дълго на някои тъмни и скрити места.
Реалността е много, много различна. Македония и България са във фаза на ожесточена идейна, идеологическа и вътрешнонационална борба за доказване на своето превъзходство в европейското и световното духовно пространство. Амбициите на македонската страна са огромни. Първоначално искахме да бъдем наследници на цялата древност, но след като гърците ни отрязаха крилата, сега искаме да бъдем
носители на православната цивилизация в целия християнски свят
Около него са битките за светите Кирил и Методий и особено за св. Климент Охридски. Ако Македония спечели тази битка, тя ще бъде възкресена от древен труп в национален авторитет в региона и извън него. В същото време България ще се сбогува със своята 1300-годишна традиция да бъде единствената държава, която въпреки всички нещастия, войни и робство е запазила първоначалното си име и е продължила своята национална и държавотворческа история.
Дори предложението за съществуване на съгласувана македонска нация след 2 август 1944 г. (макар и Коминтерна) е недалновидна отстъпка на българската политика. Ако е така, дали България отново ще жертва всички, които са били съдени въз основа на расисткия закон за "македонската национална чест", когато дори не са се чувствали национално като македонци. България за пореден път се отказва от съдбата на хората от „аферата за тримата лекари“ (Терзиев, Тренчев и Иванов) и за пореден път си затваря очите за съдбата на жертвите на организацията „Илинден 903“. Познавах лично всички, които оцеляха след погромите в занданите на Тито, но за тяхната съдба ще бъде най-добре да напомня за съдбата на д-р Константин Терзиев, ликвидиран от македонските комунисти в затвора в Идризово. Терзиев е член на автономистката ВМРО, след това става федералист и в крайна сметка преминава на сръбска страна и става сръбски / кралски служител в Земун и редактор на списание.
По време на Втората световна война Земун е бил под хърватското управление на Анте Павелич и НДХ. Терзиев по някакъв начин моли за милост от Ванчо Михайлов, който тогава е в Загреб, а последният по елегантен начин прощава греховете му. След войната Терзиев сформира тайна организация и декларира в съда, че е българин и че я формира в сътрудничество с Ванчо. Затова е съден и разстрелян. В мемоарите си Михайлов твърди, че никога не е давал такава задача на Терзиев, но твърди, че той бил голям българин и като всички нас, бил пълен с недостатъци и добродетели. Нима сега пак ще се откажем от него и от всички съдени и убити заради българската идея в Македония? Тези хора не бяха българофили, а истински българи от Македония. Българофили сме аз и споменатия Георгиевски, неграмотни по отнощение на българската граматика и език, необразовани в българската култура и традиции и със сериозен дефект в говора и комуникацията с българите от "Царството" ...
Мисията на Георгиевски в София е безнадеждна, не искам да казвам, че е безумна, но е близка до политическо безумие. Повече от сто години всяко поколение в Македония (и България) се бори за свое и международно самоутвърждаване. Допреди десетилетие съдбата беше милостива и склонна към сърбите / македонците / югославяните в тази борба. Сега времето се промени и новото поколение македонски патриоти трябва да вземат "горчивото хапче" за себепрепознаване. Ето защо
мисията на Георгиевски е безнадеждна
Времето е срещу него. Той е политик от едно минало поколение и успехът му в споразумението Георгиевски-Костов е колосален, неподвластен на времето и с дългосрочни привилегии и за двата народа и за двете страни. Днес той няма нито капацитета, нито количеството гласове и подкрепа, за да може да говори със съответната сила, достойна за уважение. Зад него е машината на СДСМ и Заев, но разделенията в тази партия по отношение на "българския въпрос" са толкова очевидни, че би било по-добре да се дистанцират от тях и да преговарят само със силата на собствения си авторитет ...
Ето защо този път "историята от драма се превръща във фарс" ...