Темата за бай Ганьо и измеренията на този надхвърлил епохата си герой на Алеко Константинов в днешния ни европейски ден зашемети зрелостниците на поправителната матура по български език и литература. И не случайно, има от какво да са зашеметени.
Дискурсът "Бай Ганьо" и ние
е фундамент на битието ни като нация
Това е един от най-могъщите и жизнени митове в националния ни живот изобщо, тема великанска, грандиозна, претрупана със смислови нива, достойна за философски прочит, не за поправителна матура и бисери от типа: "В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство". Което не е лъжа, дори във философски план, между другото. Или нещо като едно друго епохално откритие на младото поколение: "Бай Ганьо е сексуален маниак - първо намига на жените, след това ги води в банята за да им покаже какво има а после ги пощипва".
"Аз чета само фентъзи литература и ми се искаше на изпита да има нещо от тази жанр“, посочила пред колеги ученичка на име Ирина.
Този вечен дискурс около бай Ганя, неговите поведенчески модели в българската действителност може да се чете и като фентъзи, Ирина. особено по отношение на българската политика, обогатила го с непознати досега "бойни" измерения като
Ф-16 и Грипен
И тяхната война в небето на родната политика, макар че като казват "Грипен", някои виждат СУ, Миг-ове, петолъчки, фашисти в Украйна, фашисти сред собствения си народ, мръсни гниди, които трябва да бъдат унищожени в името на делото на др. Сталин.
Други напират да строят АЕЦ "Белене" с "Росатом", една постсъветска структура, която съвсем наскоро допусна да се взриви ядрена ракета на руска територия и по зловещ начин ни напомни за истинския Чернобил, не за филма, а за кошмара, който готвят на децата ни. Това безумие бай Ганьо никога не би направил, така си мисля.
Без да отваряме темата за оръжията, които "Расатом" конструира, за да ни унищожи евентуално. Каква по добра цел от някоя ядрена централа, която сам си сложил като мишена. Или две...
Тази отровна каша от Ф-16, Грипен, взривяващи се ядрени ракети и "централи на мирния атом" идеално се илюстрира от така популярния по времето на социализма лаф
филмът не бил шведски, а съветски
По добре не може да се каже и днес. По-актуално е от всякога, както обичат да се изразяват изследователите на Ганьо Сомов, неговото дело и политическото му наследство. То е фундамент на всички политически нива у нас, като обаче отдавна е загубило здравия смисъл, носен от литературния герой.
Литературоведи твърдят, че Бай Ганьо е "комуникативно явление, чието разбиране се осъществява не в пределите на смисъла, който е вложен в него, но в което намира израз нещо маскирано".
А това определение толкова приляга и на специфичния новоговор на държавния ни глава, чието истинско значение винаги намира прочита си в съветската и постсъветска пропаганда, че направо да ти стане страшно. Особено, като видиш как български президент и българска партия маршируват под уж изхвърлените от химна думи, на заклинанието: "С нас Москва е в мир и бой".
И са наистина като малка армия на вражеска територия.
Настана предизборно време, та т.нар. президент Румен Радев пак се впрегна в предизборна каруца и влезе във вече обичайната роля на PR на БСП, както писахме. Прессекретариатът му сякаш е поделение на "Позитано", като в мислите на държавния глава вече се вмъква недопустимата за позицията му
апокалиптична нотка, разрушителна за България
"Скандалите са в правителството, те са много и унищожителни", заяви президентът Румен Радев, помолен да коментира твърдения на премиера за причините за освобождаването на началника на НСО ген. Данчо Дяков.
"Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа", каза Радев пред журналисти. Като вероятно някой "умен" пиар специалист му е казал, че не трябва да набляга прекалено на бинарни опозиции, битуващи в неговия малък червеноармейски свят, като "Шипка, руско българско бойно братство"-"предатели, които купуват Ф-16", "България възкръсва чрез руския император тук, там я набутват във вражеска Европа".
Тук искам да заявя, че нямам никакво намерение да сравнявам Радев с Бай Ганьо, както вероятно си мислите. Напротив, Ганьо Сомов тук се извисява като
положителният персонаж
В този случай нашият президент е по-скоро контрапункт на нашия "национален герой", който може да е всякакъв, но поне не служи с вдъхновение на нечия чужда и пагубна за България кауза. А и никога не е бил президент. Ето какви думи Алеко влага в устата му, когато е в Москва:
"Ама че си бил прост човек - укоряваше ме бай Ганьо, - аз те мислех за по-хитър. А бе хей, българино, защо да си даваме паричките на московците? Набуташ ли келепир, дръж го с двете ръце, ами!"
Една позиция, която е достойна за всеки български президент, премиер, министър, но не се среща често. Та затова сме на дъното на Европа. А стремежът явно е да го пробием и да излетим от Европа като съветска крилата ракета.