Д-р Виолета К. Радева
Ave, Caesar, morituri te salutant! Да се обърна така към младите и енергични повелители на Живота ми дава право това, че съм представителка на онази част от обречените човешки същества, които са на преклонна възраст и обременени с хронични заболявания. През последните дни няколко пъти започвах да пиша и после се отказвах. В ума ми се въртяха древни митове като този за Вавилонската кула, останала недостроена, защото Бог разбъркал езиците на възгорделите се хора.
В днешната свръхтехнологична епоха, когато сякаш нищо не може да спре устрема на човечеството да овладее и подчини Природата в стремежа му за все повече и повече материални блага, се появи нищожен на вид, но могъщ противник. И пандемията се разраства като унищожителен пожар не с дни, а с часове. В началото изглеждаше имагинерна – някъде там, сред милиардното население на Китай, нещо бълбука. Това обаче беше не само далечно, но и наистина като плод на нечие болно въображение. Затова драстичните мерки на китайското комунистическо правителство, опитало се в началото да потули появата на нов и много агресивен вирус, на мнозина изглеждаха неадекватни. Струваха им се пресилени. Да не говорим, че ги намираха антидемократични. Докато не пламнаха Южна Корея, Сингапур, Иран.
Когато обаче се
подпали чергата на Европа,
някои се замислиха. Реакциите на отделните правителства в рамките на Европейския съюз се оказаха различни. Противоречиви бяха и мненията на отделните хора. Признавам, че съм донякъде изненадана от становищата на мнозина – както медици, бизнесмени, публицисти, така и политици. Като всички следящи обилието от информация за причинената от новия коронавирус болест COVID-19 не мога хладнокръвно и като нещо, което не ме засяга, да гледам кадрите от Италия, от Испания или от Франция. При това отлично съзнавам, че въпреки малкото все още на брой случаи на доказано заразени у нас, огънят на пожара няма да ни отмине. Подчертавам – „доказано заразени”. Не само оперативният щаб знае, че техният брой в страната е многократно по-голям и ще нараства с всеки ден. Разбират го повечето българи. Тревожна е обаче тяхната реакция.
Едни умници твърдят, че те не познавали нито един заразен с коронавирус у нас, следователно правителството ни лъжело и такова чудо нямало. Господин, представящ се за лекар, като за доказателство размахва във видеото си два учебника по вирусология и инфекциозни болести, твърди, че това е най-банален грип и ще отмине като всички досегашни епидемии от грип, но целта на правителството била да съсипе икономиката и с въвеждането на извънредно положение да ни умори от глад. То да не било едно време, когато сме произвеждали толкова селскостопанска продукция, че сме хранели цял свят. Онази некадърница, земеделската министърка, лъжела, че има достатъчно запаси от пшеница, слънчоглед, царевица и т.н. Нищо сме нямали! А сега съсипвали хората с кафененца, със спортни залички, с хотелчета, с ресторантчета. Нещо повече – призовава да се организират протести срещу власта заради взетите мерки. Тези, които разпространяват въпросното видео във фейсбук и го адмирират, наричат всеки, който не е съгласен с тази позиция,
„овце, свикнали да ги стрижат”
Други истински се тревожели, че България иска временна дерогация на ЕКПЧ по време на извънредното положение. Някак пропускат, че същата стъпка правят и другите държави от Европейския съюз. Истински ме развесели обаче коментарът с намигане на една дама, че управляващите искат да ни запазят живи на всяка цена и не знае дали това е законно, а много интелигентен мъж ѝ отговаря, че все пак правото на живот е право, а не задължение. Шегата – шега, но мнозина мислят така съвсем сериозно.
И как не?! Преди няколко дни идолът на няколко поколения, израснали след 1990 г., новоизлюпеният политик Слави Трифонов също заяви, че паниката около коронавируса е напълно измислена. Пригласят му и други видни представители на политическия спектър, които са извън сегашния парламент. Те твърдят, че заплахата от нова тоталитарна диктатура е хиляди пъти по-голяма от някакъв коронавирус! В Декларация на Демократична България се казва: „През изминалата седмица със заповеди на министъра на здравеопазването, наред с необходимите противоепидемични мерки, бяха ограничени конституционните свободи на придвижването и на събранията. В приетия закон не се съдържат ясни стандарти и обхват за това. Ограничаването не трябва да води до пълна отмяна на тези права. Бланкетното ограничаване на конституционни права също е недопустимо. Без такива конкретни законови разпоредби, издаваните заповеди за въвеждане на общи за всички ограничения ще противоречат на Конституцията и на отделни специални закони (напр. Закон за събранията, митингите и манифестациите)”. Политиците от Демократична България протестират, че в извънредния закон, приет от Народното събрание на 20 март 2020 г. има текст срещу разпространението на невярна, лъжлива информация във връзка с коронавируса, защото се ограничавала свободата на словото. Това е в странен синхрон с изказването на депутата от БСП Александър Симов: „Нека има невярна информация, нека има фалшиви новини, но да не се отнема свободата на журналистите. Това са рисковете на професията. Това е фашистко законодателство”.
Нещастна журналистика,
ако създаването на лъжлива информация е нейната цел, нейното призвание! Местните русофили не се срамуват да признаят, че са воини на хибридната война, която води Кремъл срещу Европейския съюз и специално сега, във връзка с експоненциалното нарастване на заразените с коронавирус. На необходимостта да се противостои на лъжливите информации и всякакви конспиративни теории преди няколко дни обърна сериозно внимание ЕС. И Симов не е сам. Намерил се кой да говори за „посягане върху свободата на словото” и за „фашизъм”!
Могат да се срещнат изказвания като „Долнопробните милиционерски мутри на практика въвеждат диктатура”. Множат се обвинения, че се посяга на гражданските ни права, че сме полицейска държава. И всичко това на фона на все по-строгите мерки, затворените граници и блокадите, предприети, за съжаление със закъснение, от най-развитите западноевропейски държави, където здравните им системи са вече в колапс като тази в Италия, или пред колапс като тези във Франция и в Испания.
Животът или правата?
Ето дилемата днес.
Млади българи приветстват с ентусиазъм първоначалното решение на правителствата във Великобритания и Нидерландия да не предприемат мерки срещу разпространението на заразата от коронавирус, за да бъдел изработен „стаден имунитет”. Тази концепция беше горещо защитавана от сънародници, които живеят в споменатите държави и тя им даваше аргументите да се противопоставят както на въведеното на 13 март извънредно положение у нас, така и на правителството с познатото вече несъгласие да бъдат ограничавани конституционните права за свободно придвижване, за свобода на митингите, събранията, протестите, за свобода на словото. Прочетох, че в благополучните западноевропейски държави важало правилото, че качеството на живота е по-важно от неговата продължителност.
Съжалявам, но така могат да мислят само хора, за които чуждият живот изобщо няма цена. Индивиди, които повтарят, че така и така ще се мре и не искат да се откажат от обичайните си удоволствия: от ресторантите, от дискотеките, от баровете, от фитнеса... Нали лекарите непрекъснато обясняват, че младите и здрави хора дори да се разболеят, леко прекарват болестта, а някои дори не разбират, че са били заразени. Следователно какво значение има това, че старците и болните щели да очистят земята. Една дама написа нещо от рода на това, че не искала да бъде дисциплинирана, защото ако умряла, щяла да умре тя. Искала да живее свободно! То и без това сме били живи умрели, защото сме нямали пари. Крепяло я единствено това, че трябвало да застане начело на държавата, за да ни изведе „към Възход”!
Публично отхвърли мерките срещу разпространението на заразата доц. Атанас Мангъров, според когото 70 процента от населението трябвало да преболедува, за да утихне заразата от коронавирус. При това 80 на сто от заразените хора до 60 години изкарвали леко болестта. Така той се солидаризира с първоначалното схващане на властите във Великобритания и в Нидерландия за изработването на „колективен имунитет”, при който старите и болните хора стават излишни. Във второ интервю доцентът обяснява, че във Франция спрели да тестват за коронавирус, защото всички проби започнали да излизат положителни, след като направили много проби. Така те констатирали епидемиологичен факт и толкова. Това ставало всяка година при нас около грипните епидемии.
Още по-откровен в разбирането си, че за България ще е най-добре да измрат болните и възрастните, беше собственикът на някаква грантова фирма „Уолтоп” Ивайло Пенчев. Името му нашумя около дарението от 220 хил. лева за „Пирогов”, предназначено за купуването на респиратори. Условието на дарението му беше неговите служители да имат безусловно предимство при необходимост от лечение. За чест на болницата, нейното ръководство остана
вярно на Хипократовата клетва
и отказа дарението. Слава Богу за няколко дни анонимни хора и организации са събрали необходимата сума. Да се остави заразата да вилнее свободно в България в очите на различни циници е благовиден начин да се изчистела държавата от възрастните и болните, за да се запазела икономиката. Когато отминела пандемията, онези държави, които ще са предпочели икономиката пред Живота на населението си, щели силно да дръпнат икономически, бюджетите им щели да се освободят от плащане на пенсии и болнични, животът щял да стане по-динамичен, по-хубав. По-възрастните сигурно помнят една съветска песен, в която се казваше, че ще се живее по-весело /”жить веселее”/!
На фона на новините от епицентъра на заразата в Европа, когато показват как в град Бергамо не успяват да погребат починалите хора дори само за един ден и военни камиони превозват труповете до съседни градчета, където да бъдат кремирани, някак много отвратително звучи байганьовското политикантстване. Този вирус е тест не само за интелигентност. Той е тест и за морала на онези, които се определят като „политически елит”.
Наблюдаваме как президентът свиква на отчет правителството и оперативния щаб. После започва да изрежда какво „трябва” и да възкресява неизбледняващия за моето поколение спомен за спусканите от ЦК на БКП задачи в стила „дайте да дадем, другари”! Да се мислело за хората в затруднено положение, за бедните, за тези, които ще останат без работа. Дума по дума повтаря онова, което слушаме от голямата уста на Корнелия Нинова. Но колко отдели от собствените си средства най-скъпо платеният в България държавник? Убеди ли милионерите от партията, която го издигна за президент, да дадат по някой лев от окраденото от всички нас по време на криминалната приватизация? Същият този човек, който заяви на 3 март, че Борисов си бил измислил някакъв несъществуващ коронавирус, за да го лиши едва ли не от възможността да се окъпе във всенародната любов на Шипка, сега се прави на много загрижен. Пренебрегвайки препоръките на оперативния щаб, той събра хиляди българи от околните места и първите случаи на заразени с коронавируса се появиха в Габрово и в Плевен... В това време неговата съпруга се е покрила и продължава по нощите да се изявява като „владетелка на словото”. А познаващите поне малко отечествената история знаят
какво прави Царица Елеонора Българска,
втората съпруга на цар Фердинанд. Тя не само, заедно с княгиня Клементина, се занимава с благотворителност, но организира курсове за милосърдни сестри, а по време на войните самата тя отива на фронта като милосърдна сестра.
Три дни след въвеждането на извънредното положение Корнелия Нинова, изнервена до краен предел поради очевидния факт, че докопването ѝ до властта се изплъзва за неопределено време, поиска да бъде отворен държавният резерв и да бъдат раздавани пари на калпак. С безбройните си популистки искания и предложения тя си посява бъдещи избиратели. Недоумявам обаче ако управляващите в крайна сметка разтворят широко кесията, а кризата се задълбочи и продължи по-дълго, като дойдат на власт специалистите по фалиране на държавата от БСП какво ще правят с празна хазна?! Или това тях не ги вълнува! Имат опит. Знаят как и какво. Ще национализират, естествено. Червените милионери обаче отдавна са изнесли богатствата си в чужди банки. Нелепо звучи бесепарската лидерка и поради това, че почти всички специалисти намират за навременни и разумни предприетите досега мерки. Нелепо звучи и поради това, че кметове дори на червени общини не оспорват необходимостта от по-строгите правила и изисквания на оперативния щаб.
Накрая да припомня думите на генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски: „Фокусът на всичко това, което се прави, на мерките, които се взимат, е, че трябва да намалим яростта на това, което идва към нас, да снижим кривата, за да може и здравната ни система да оцелее, и да не се налага да правим тежки избори: кой ще умре и кой ще живее”...
Тези, които не искат да живеят или които, обратно, са убедени в своето безсмъртие и поради това знаят, че заразата ще ги отмине, ако не ги е грижа за тях самите, нека поне помислят за своите близки, за своите любими хора. Българинът е индивидуалист, но все пак през вековете е доказал, че не е завършен егоист. Ако беше такъв, нямаше сам да организира нито свои училища, нито манастири, нито църкви, нито читалища. Щеше отдавна да е изчезнал от световната сцена. Ще се покажем ли достойни наследници на своите деди зависи сега, в дните на всеобщи изпитания.