Ненавистта към партиите предрича, че драмата през октомври ще е ниската избирателна активност
Димитър Попов
Предизборната кампания започна и партиите се държат така, както и при предишната – с червени линии, с крамоли, с вражди, с агресия и див популизъм без никаква мярка. Възраждане пак залагат на фашизирана проруска пропаганда срещу неправителствените организации и срещу НАТО и ЕС; ППДБ пак фетишизират МВР, което им е криво че губят изборите; ГЕРБ отново пробутва Бойко Борисов за премиер; в ДПС и в БСП се бият вътре помежду си и не знаят кой лидер ще падне курбан на другия; а ИТН пее „Чалгата трябва да продължи“. След такава предизборна кампания ще осъмнем с парламент като сегашния и без правителство, а това може да е
последния пирон в ковчега
на българската многопартийна политическа система.
Около крехката българска демокрация кръжат лешояди, които отдавна чакат нейната смърт за да наложат президентска република и референдуми за членството в НАТО и ЕС. Засега те са високо в небето, но агонията на българските избори ги спуска все по-надолу към земята в плавни концентрични кръгове. Ако на следващите избори ги видим накацали край нас, значи демокрацията вече е издъхнала.
Дали може да се случи или това е само една пресилена метафорична прогноза?
На изборите, определени за 20 октомври, вероятно ще гласуват 28% от избирателите. Това е прогнозата на Галъп, направена в социологическо проучване, което беше публикувано само преди няколко дни. За сравнение – на предишните избори гласуваха 33%, или 2 073 000. Сега се очаква да гласуват 1 780 000 избиратели. Тъй като обаче на самите избори реалната активност винаги е 2-3% по-ниска от заявената, пред урните вероятно ще отидат 1 600 000 човека.
Толкова ниска избирателна активност никога не е имало досега. Това е абсолютен рекорд за България и означава, че избирателите не само бойкотират изборите, но
бойкотират и партиите, и многопартийната демократична система,
и дори държавата, която по нашите ширини се възприема като „тяхната“ държава.
Едното им основание да го направят, /този аргумент го чувам често дори на улицата/ е, че изборите не решават основния проблем пред страната – съставянето на редовно правителство.
Изборите наистина трябва да определят коя група избиратели е мнозинство и какви са нейните възможности да управлява. Ако победилата партия има пълно мнозинство, прави сама правителство и толкова. Ако обаче няма пълно мнозинство, загубилите изборите партии са длъжни да помогнат на победителя да направи правителство – дали с коалиция, дали с подкрепа в парламента, но те трябва да участват за да има управление. Така доказват, че не са врагове помежду си, а само опоненти, които мислят за общото добро. Това е тяхно задължение към демокрация, защото така пазят многопартийната система от разпад и уважават вота на избирателите. Това е тяхно задължение и към държавата, в чието добруване се кълнат.
Когато съгласието между партиите липсва, избирателите разбират, че лидерите не уважават тях самите, не уважават правилата, не уважават резултатите от изборите, не уважават опонентите си, не уважават държавата. Защо тогава да ги уважават избирателите? И защо да им гласуват на избори, които служат само за харчене на излишни пари?
Тази избирателска логика е съвсем оправдана, но за съжаление партиите не я разбират и не им дреме за намалената избирателна активност и за онези над 70%, които не гласуват. Напротив, с поведението си те още повече ги отблъскват, като вместо смислени идеи за бъдещето, им осигуряват само крамоли и шоу. Партиите се държат ирационално и го правят съвсем съзнателно. Техния партиен интерес е да гласуват твърдите ядра, които лесно се лъжат и манипулират, и които с малко пари и надъхани речи гарантирано ги вкарват в парламента. Останалите избиратели са тъмна материя, за която лидерите не знаят нищо и от която силно се страхуват. Затова гледат да ги държат настрана от самите избори.
Така стигнахме до отчайващата избирателна активност през юни, ще имаме още по-отчайваща през октомври. По партии картината е направо трагична. Прогнозата за ГЕРБ е победа с 25% от гласовете, или 440 000 партийни гласа. Това ще е с около 30 000 по-малко гласове от изборите през юни. ППДБ сега ще имат 260 000 гласа, срещу 290 000 през юни. Спад се очаква при Възраждане с около 20 000 гласа, а на изборите през юни те имаха 280 000 гласа.
ДПС е енигма, защото не е ясно колко партии с това име ще се явят на изборите. Те имаха 295 000 гласа през юни. Сега процентите показват с 30 000 гласа по малко. Спад на реални гласове ще има и в БСП, и в ИТН.
В самия парламент обаче, дори на изборите да отидат само 1000 човека, тези същите партии ще запазят процентните съотношения помежду си. Такъв е законът, че няма санитарен праг за избирателната активност и партиите вземат по-лесно своето при малко избиратели. Затова не им дреме изобщо колко хора ще гласуват. Затова и водят такива предизборни кампании, които да
отблъскват, а не да привличат нови избиратели
Има обаче още една избирателска логика, за която партиите също нехаят, но която е далеч по- опасна за държавата. Ако на изборите гласуват 26% от всички избиратели, което е съвсем реалистична прогноза, партиите, влезли със свои депутати в парламента ще имат общо подкрепата на под 20% от българите. На практика толкова ще имат свои представители в този парламент.
Ние сме парламентарна република. Според държавното устройство парламентът е висшия орган на властта в страната и от него зависи демократичната форма на управление. Той избира правителствата, той кове законите, той определя основните насоки пред държавата. Толкова ниска легитимност на най-важния орган на властта в България поставя под въпрос и самата държавност. Защо да спазваме законите и реда, които този парламент създава, щом тях ги правят партии, които са ненавиждани от мнозинството от хората, и които не предлагат нищо друго, освен избори до дупка?
За избирателите такова разсъждение е съвсем логичен извод от цялостната ситуация в страната. Въпрос на малко време е да се появят лидери и партии, които да материализират тези настроения в реални популистки програми. Като например партия с програма за президентска република; партия с програма за монархия; партия с програма за повече власт на руското посолство в София; партия с програма за военна диктатура; или партия с програма за закриване на държавата. Впрочем последната се казваше „Няма такава държава“ и сега още е в парламента…Ако се замислите, май и другите са вече на терена и чакат своя час.
Затова по време на предизборната кампания партийните лидери трябва по – често да поглеждат към небето, където пилотът Радев кръжи над агонизиращата демокрация и с наострени нокти се готви да кацне върху нея още в края на октомври. Да поглеждат и да знаят – издъхне ли демокрацията, издъхват и партиите, тяхната система рухва, а после спасение няма да има за никого…