На Москва и харесва да изважда от равновесия Запада и те успешно го правят вече цяло десетилетие
Джеймс Ставридис, сп "Тайм"
През последните няколко месеца наблюдаваме методичното увеличаване на военните групировки на Русия, които достигнаха численост от 100 хиляди души, на границата с Украйна.
Целите на президента Владимир Путин са няколко, макар той да твърди, че няма намерение да нахлуе в украинска територия.
Той иска да изглежда силен и решителен в очите на руския народ, да предизвика разногласия между САЩ и НАТО по повод ответните мерки на потенциален удар.
Освен това, той има намерение да направи впечатление на съюзниците си, особено на китайския президент Си Дзин Пин, да не допусне влизането на Украйна в НАТО и ЕС, да я постави под руско влияние и да покаже администрацията на Джо Байдън като слаба и нерешителна в навечерието на междинните избори в САЩ.
От гледна точка на САЩ, НАТО и западните демокрации
ситуацията е сложна
Преди всичко, администрацията на Байдън иска да покаже, че на САЩ може да се разчита, когато става дума за подкрепа на демокрацията.
Без да е формално член на НАТО, Украйна е лоялен партньор и отчаяно иска да се присъедини към Алианса.
Путин настоява да получи гаранции, че НАТО няма повече да се разширява и ще изтегли войските си от бившите страни-членки на Варшавския договор, които в настоящия момент са членове на НАТО: става дума за България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Северна Македония, Словакия, Черна гора.
НАТО не може да приеме тези условия.
Противопоставянето е сериозно, залозите са високи.
Как трябва да оценяваме предизвикателствата пред периферията на Европа и, преди всичко, по-нататъшните стъпки на Путин?
Докато бях върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, вложих много време да изучавам военните възможности на Русия именно в периферията на Европа.
Аз поех командването на военните операции на НАТО след нахлуването на руските сили в Грузия през 2008 година, което доведе до завладяването на две провинции на тази неголяма, прозападно ориентирана страна.
Това беше фронтална атака с участието на руските танкове, въоръжени сили, бомби, изтребители, пехота и артилерия против миниатюрна страна с население под 4 милиона души.
Няколко години по-късно Путин реши да нахлуе на територията на значително по-голям от своите съседи — Украйна.
Този път той реши да прибегне до това, което се нарича "хибридна война" и представлява гореща смес от въоръжени хора без опознавателни знаци (така наречените "зелени човечета", "вежливи хора"), елитен спецназ, комплексни кибератаки против командни центрове и електросистеми, дезинфромационна кампания в социалните мрежи и комбинирани десантни операции.
Тази относително нетрадиционна тактика, обединена с по-традиционни елементи - оттук и епитетът "хибридна" - започна да се използва през 2014 година.
И ето, че осем години по-късно ние си задаваме въпроса какъв подход ще избере Путин, ако все пак реши да нападне Украйна?
Възможно е това да се случи още в края на януари, когато земята ще замръзне достатъчно, за да издържи тежката бронетехника и транспорт.
Путин и неговите генерали ще предпочетат тактическите иновации, така че пред тях се откриват множество варианти.
Тяхната армия ще бъде ръководена от командири, имащи опит от участието в различни бойни сценарии, включително продължаващата гражданска война в Сирия и, разбира се, в самата Украйна. Там бойните операции продължават както открито (в окупирания Крим), така и подмолно (подкрепата за настървеното сепаратистко движение в Донбас, където през последното десетилетие са убити над 15 хиляди души).
През 2022 година те първо ще разгледат
най-простия вариант: изключително традиционния блицкриг,
подобен на този, който предприеха в Грузия.
Освен вече намиращите се на границата 100 хиляди военнослужещи, ще им трябват още 75 хиляди, който ще "попаднат" на предвидливо разположеното оборудване, което малко преди Рождество беше разкрито чрез аерофоторазузнаването.
Този подход ще включва тежки удари от въздуха по украинските командно-административни пунктове, артилерийски обстрел, удари от военно-морски съдове в Черно море и ракети клас "земя-земя".
Всичко това ще бъде съпроводено с кибератаки против украинските системи за отбрана и обмен на данни, както и, вероятно, срещу елементи от националната енергийна мрежа.
Хеликоптерите бързо ще прехвърлят войски напред, зад украинската линия на фронта. Те трябва да дестабилизират украинската система за материално-техническо осигуряване, както и вишестоящите командни инстанции.
След това подразделенията на тежката пехота ще пресекат границата и ще настъпят в дълбочина, навътре в територията на Украйна, възможно е, до самия Днепър.
Рускоговорящият югоизток на Украйна (особено Донецк, Луганск и Мариупол) ще бъде консолидиран, ще се появи "сухопътен мост", който ще съедини Русия с Крим след завземането на още един незначителен участък от черноморското крайбрежие.
В този момент Путин ще направи пауза, ще оцени ситуацията и ще реши, струва ли си и
възможно ли е, да продължи напред към Киев,
за да бъде сменена властта там, преди да изтегли назад войските.
Най-вероятно той ще осъществи фактическа анексия на югоизтока на страната, ще подкрепи марионетен режим там и ще зачака реакцията на Запада.
За Кремъл това е най-рискованият, но и най-изгоден вариант, вероятността за него е около 20%.
Не е толкова много, но е неприятно даже да си представим, че подобно нещо е възможно.
Вторият вариант за Кремъл се състои в опит за правдоподобно отрицание на каквато и да било намеса посредством използването на нестандартен подход.
Това по-скоро ще прилича на събитията от 2014 година в Украйна и ще включва масирана кибератака против украинското общество с изваждането от строя на всичко - започвайки с бензионстанциите и банкоматите и стигайки до системите за управление на ж.п и въздушното движение.
Използвайки внедрените в Донбас нелегали, той би могъл да започне да действа в цяла Украйна — взривяване на автомобили, загадъчни криминални престъпления, убийства на военни и граждански лидери.
Централна роля ще изиграят социалните мрежи, които ще дискредитират сегашното правителство, документирайки фалшиви "саморазправи" с представители на руското население в районите с доминиращо украинско, както и подкопавайки доверието сред обществото като цяло.
Когато западните критици осъждаха действията на Путин, той наричаше всичко това "фалшиви новини" и "голяма лъжа", като при това твърдеше, че Русия всъщност е ключът към поддържането на стабилност по общата граница с Украйна.
Това е разширена версия на всичко, което Кремъл прилага до момента и засилването на тази тактика ще затрудни разглеждането от НАТО на въпроса за присъединяването на Украйна, което е една от ключовите цели на Путин.
Това ще даде и обществена подкрепа в Русия за действията на Путин (защита на живеещите в Украйна "руски патриоти") без щетите от пълномащабно нахлуване.
Такъв подход изглежда по-вероятен и представлява по-малък риск за Москва. Вероятността за него е около 40% и Путин ще избере именно него в случай, че насрочените за средата на януари преговори не му помогнат да постигне заявените цели.
И накрая - той се надява да постигне желаното в хода на преговорите на 12 януари с НАТО, на 13 — в рамките на ОССЕ.
Путин иска гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО,
забрана за разполагането от страни от НАТО на "многочислени" въоръжени сили покрай границата на Русия и отмяна на санкциите, въведени след агресията срещу Украйна през 2014 година, отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания и опита за убийството на опозицонера Алексей Навални.
Постигането на тези грандиозни цели на масата на преговорите изглежда практически невъзможно и Путин може да се съгласи на нещо по-малко.
Като минимум, той, вероятно, се стреми към създаването в Украйна на федералистка държавна структура с предоставяне на реална автономия на рускоезичното население, мълчаливо признаване на анексирането на Крим, неофциално съгласие, че Украйна и Грузия няма да станат членове на НАТО, както и смекчаване на санкциите.
Ако Западът му даде нещо от този списък, Путин, може би, ще се откаже от пълномащабно нападение, така и от използването на усъвършенстван хибриден подход, поне в този момент.
Освен всичко друго, той следи и изборите в САЩ, които предстоят тази есен и, по-важните - през 2024 година.
Путин смята идеята да изобличи слабостите на администрацията на Байдън за много привлекателна и може да се въздържи от някакви решителни крачки докато тази част от стратегията му не постигне максимален ефект.
Вероятността и на този вариант е около 40%, както и на хибридния подход.
САЩ и НАТО са длъжни да вложат всички усилия, за да намалят напрежението чрез дипломатически средства и да не дадат на Путин лесна и безпроблемна победа.
Тоест, Западът като цяло и НАТО в частност трябва непрестанно и единогласно да говорят за мащабите и ефективността на икономическите санкции, които ще бъдат приложени, ако Путин пресече някоя суверенна граница.
Освен това трябва в продължение на следващия месец или два да предоставим на Украйна отбранително въоръжение, което ще послужи като допълнителен възпиращ фактор.
В настоящия момент реален лост за натиск е "Северен поток-2".
Може да бъде разгледана и възможността за известно смекчаване на санкциите, но само не сега, когато Русия фактически е опряла нож в гърлото на Украйна.
Администрацията на Байдън дава сигнали, че е готова да прояви известна
"стратегическа гъвкавост"
Това може да включва намаляване на възможностите на системите за противоракетна отбрана на НАТО в Полша и Румъния, обсъждане на уравновесяване на числеността на руските и западните войски в страните от НАТО по протежение на руската граница и съкращаване на провежданите от двете страни военни учения.
При това взаимната неприязън и враждебност няма да изчезнат.
На Путин и генералите им харесва да изваждат от равновесия Запада и те успешно го правят вече цяло десетилетие.
Докато бях върховен главнокомандващ силите на обединените въоръжени сили на НАТО изучих техния маниер на водене на бойни действия и отбелязах неизменен стремеж за запазване на свободата на действие.
Залагайте на това, че руският президент ще заплашва с масирана атака, обърнете внимание каква изгода ще успее да измъкне в хода на януарските преговори, а след това се върнете към хибридния подход.
За съжаление, през тази година, продължаващата кризата периодично ще се приближава до точката на кипене все повече и повече.
Превод: Faktor.bg