Да рушиш НАТО отвътре

Кремъл е проникнал дълбоко в политическия и бизнес елит в редица западноевропейски държави

Януш Бугайски

Януш Бугайски

В Унгария, Чехия, Словакия и България се използват личните връзки с президенти или премиери, и се предлагат изгодни енергийни сделки, които да ги разубедят да прилагат санкциите срещу Русия 

Януш Бугайски, cepa.org

Президентът Владимир Путин разглежда НАТО като основна заплаха за експанзионизма на Русия и е преценил, че инфилтрацията и дезинформацията са по-евтино и по-ефективно средство за подкопаване на западното единство, отколкото една военна конфронтация, която би разкрила слабостите на Русия.
Кремъл заплашва много от европейските държави, да не влизат в НАТО, опасявайки се, че това ще засили военното и политическото присъствие на САЩ в отбраната на Европа.
Въпреки, че опитите да попречи на тези страни да станат членове на НАТО се провалиха, Москва разработи и 

паралелна стратегия,

 в опит да неутрализира правителствата на съюзниците след тяхното влизане в НАТО. 
Кремъл използва широк арсенал от подривни методи, за да повлияе върху политиката на националните лидери.
Руските чиновници разграничават три категории натовски държави: уязвими, (експлоатируеми, които могат да бъдат използвани) и съпротивляващи се.

Уязвимите държави

 са малките страни, граничещи с Русия или нови членове, които са по-податливи на външно въздействие. Трите балтийски републики Естония, Латвия и Литва са по-уязвими отколкото другите членове на НАТО, и Кремъл съчетава действия по дезинформация и директни заплахи, за да се опита да подкопава правителствата им и да ограничи взаимодействието им със САЩ и другите съюзници.
Постоянното налагане на фалшиви новини чрез официалните медии и социалните мрежи са насочени към това да делегитимира Балтийските страни и тяхната независимост, да  постави под съмнение особената им история и да представи правителствата им като неофашисти, потискащи нещастните рускоезични общности.
Голяма част от тази пропаганда е насочена към западните правителства, за да ги убеди, че тези три страни не си струва, не заслужават да бъдат защитавани в случай на пряка конфронтация с Русия.
Също така Кремъл провокира междуетническо напрежение и периодично заплашва трите държави с военна намеса.
Членовете на НАТО от

 Западните Балкани също са уязвими за натиска на Москва
 
След като не успя да предотврати влизането на Черна гора в НАТО, използвайки сръбски националисти за сваляне на правителството и през октомври 2016 година, Москва продължава да поддържа антинатовската опозиция и да препятства интеграцията на страната в ЕС. 
Кремъл не успя да попречи на членството в НАТО и на Северна Македония, но продължава да разпалва междуетническо напрежение и да поощрява националистите-екстремисти.

"Експлоатируемите" държави

 са основно в Западна Европа, в които може да се проникне чрез бизнес връзки, кампании в медиите или политическа корупция.
Германия, Франция и Италия са класически примери: бивш канцлер (Герхард Шрьодер), лидер на голяма опозиционна партия (Марин Льо Пен) и бивш вицепремиер (Матео Салвини), както се твърди, са били вербувани или привлечени да служат на интересите на Кремъл.
Москва е проникнала дълбоко в политическия и бизнес елит в редица западноевропейски държави.
Също така Москва подпомага крайно десни и популистки групировки, за да отслабят националния консенсус, да подкопаят западните институции и подкрепата за НАТО и САЩ.
Кампаниите за дезинформация там са насочени срещу мигрантите, разпалването на ксенофобия, разширяване на социалните конфликти и едновременно с това представя Русия като консервативен християнски бастион, който трябва да бъде подкрепян от Запада.
Някои от по-новите членове на НАТО в Централна Европа също се оказаха "пригодни за използване".
В Унгария, Чехия, Словакия и България се използват личните връзки с президенти или премиери, и се предлагат изгодни енергийни сделки, които да ги разубедят да прилагат санкциите срещу Русия заради нахлуването в Украйна и да лобират за "нормализация на икономическите отношения".
Хърватия в момента е фокусирана върху предотвратяването на каквито и да било енергийни проекти през Адриатическо море и към централна Европа, които биха могли да застрашат монополните амбиции на Русия в областта на регионалните доставки на газ.
Тесните лични или бизнес връзки с Кремъл поставят и въпроса за защитата на уязвимите съседи от НАТО в случай на пряко нападение от Русия.
Третата категория държави са 

"съпротивляващите се",

 които се оказаха по-неподатливи на руските манипулации. Полша и Румъния са двата ключови примера, в които политиците от целия политически спектър нямат илюзии спрямо неоимпериализма на Москва и, в които обществата в значителна степен са защитени от дезинформацията идваща от Русия.
Те ценят НАТО като важна структура за сигурност, която гарантира тяхната независимост. 
С ограничен успех, Москва се опитваше да изолира двете страни на международната арена, като се опитваше да ги представи за вечните антируски "смутители на спокойствието".
В случая с Полша Путин неотдавна започна историческа кампания по дезинформация, която фактически легитимира съветско-нацисткото сътрудничество по поделянето и покоряването на източната половина на Европа по време на Втората световна война.
Москва засилва своята кампания по отслабване на реакцията на НАТО в случай на възобновяването на нападението срещу Украйна и потенциална анексия на Беларус.
По същество обаче, това идва да ни даде знак, че Североатлантическият съюз трябва да е по-добре подготвен за откриването и борбата с проникването на Москва, особено чрез разкриването на спонсорираната от руската държава политическа корупция и противодействие на дестабилизиращата дезинформация. 
Но ситуацията може да се обърне на 180 градуса за Руската федерация, където етническите и религиозни противоречия, предизвикани от влошаването на живота все повече ще подлагат на изпитания московския нео-царизъм.
В крайна сметка, репресивното управление на Русия в условията на икономически застой, ще доведе до там, че несъстоятелната федерация ще става все по-уязвима на разцепление, отколкото демократичния консенсус и икономическа мощ на НАТО.