Пламен Асенов, специално за Faktor
След Брекзит, дочакахме и втора лоша новина откъм Острова, граждани. Тъжно ми е, но, както се съобщава, Нейно Величество Елизабет II е отказала алкохола.
На 95, тя беше истинско знаме на пияндетата от цял свят, като подкрепяше твърдата вяра, че малък джин преди лягане не само не вреди, а напротив, укрепва съня и дарява човеку допълнителна топлина и радост в живота.
Не би, Британия безславно сви знамената. И нищо, че не е доброволно, а под силен натиск - докторите, казват, са принудили Баба да абдикира от джина, с уговорката, че стъпката се предприема не заради конкретен проблем, а само като „предпазна мярка“.
Я се вземете в ръце, бе! От какво предпазвате жената на тази възраст - да не изпадне в палаво настроение и да тръгне по Сохо да си търси белята? Да не се насмуче и да започне да троши мебелите? Или да не вземе някакво глупаво управленско решение по време на сутрешния махмурлук?
Вече ясно си давам сметка, граждани, защо
мнозина по света не вярват на докторите,
включително за коронавируса и ваксините - ако се провалят в нещо елементарно като алкохолните навици, то как да им се вярва за цяла пандемия. В края на краищата, особено кралските специалисти би трябвало да знаят, че рязкото спиране на пиячката, хеле - след като си се радвал над 60 години на нейното вредно влияние, води до алкохолен делириум. А ефектите от него са по-лоши, отколкото ако продължаваш да къркаш – в малки дози, но редовно и докрай. Тези прехвалени типове явно не знаят или са забравили онова, което ще ти каже всеки второкурсник по медицина.
Но от цялата кралска драма на мен лично ми остана един бонус, най-после разбрах какво общо имам с Нейно Величество – и двамата не обичаме шампанското.
И как да го обичаш, при тежък личен опит с изригване на глупавите мехурчета. Не помага и фактът, че Путин приватизира името и дори виното, произведено в Шампан, вече се продава като „искристое“ ли беше, „пенливое“ ли. Е, това важи само за Русия, но ние, пияндетата, сме солидарни с истината, не с дивотиите на режима.
За сметка на лошата новина от Британия обаче, в Русия избухна красив информационен фойерверк. Не знам колко пъти съм казвал подобно нещо в този живот, граждани, но няма как да не признаете – фактът, че Москва преустановява дейността на постоянната си мисия в НАТО, включително работата на главния военен представител, е прекрасен.
Причината изложи самият руски външен министър Сергей Лавров: „В резултата от целенасочени стъпки от страна на НАТО, нямаме подходящи условия за елементарна дипломатическа дейност…..“
Честно признание, ако питате мен. Не разкаяние, но признание – да.
Необходимото разяснение е, че руснаците се махат, след като от мисията им в Алианса бяха
изгонени поредните 8 шпиони
Това означава „целенасочени стъпки на НАТО“. С други думи, Лавров е прав – Русия вече наистина няма „подходящи условия за елементарна дипломатическа дейност“. Поне както в Кремъл разбират дипломатическата дейност, де. И затова подвиват опашка.
Разбираемо, ако всички държави по света продължават с такива темпове, както през последните години, да гонят руски шпиони, скоро школите на ЧК, Смерш, КГБ, ГРУ и ФСБ няма да смогват да вадят нови и нови шпиони. Съответно - провалите и броят на изгонените шпиони ще растат в геометрична прогресия, докато накрая остане сам Лавров на коня.
Лошото в тази наистина добра новина е, че вероятно Кремъл скоро ще подвие опашка на другата страна и ще върне мисията си в НАТО. Защото
НАТО може без Русия,
но Русия не може без НАТО. Иначе на кого ще се зъби Путин и с чии враждебни действия ще обяснява на населението си защо вместо хляб, пасти и добро здравеопазване, му предлага ядрени ракети и ваксината „Спутник V“, съставена повече от пропаганда, отколкото от реална защита срещу коронавируса.
Може обаче Москва в това отношение да се поучи от американците и по-специално от вицепрезидента Камила Харис. Тъй като няма НАТО срещу себе си да го обвинява за всички беди, тя се е прицелила в Христофор Колумб и заселниците на Америка.
Толкова тъпо нещо като идеята, че Колумб е виновен за гадното положение, в което се намира Америка, наистина е трудно да се произведе, граждани, освен в полога на докрай изкривената представа за „политическа коректност“. Този подход е отдавна известен, дори в науката история се нарича „анахроничен“ и означава нещо, което не бива да се прави - да мериш случилото се преди 5-6 века с аршина на днешния ден.
Знаете ли колко ефектни могат да бъдат подобни глупости, ако се използват за политика и се пробутва на хора с и без това замъглени мозъци. Сега ще ви покажа как става: „Ако не беше цивилазицонната мисия на Колумб и заселниците в Америка, бащата на самата Камала Харис още щеше да виси по клоните на дърветата в Африка, майка ѝ щеше да е наложница в харема на някой индийски махараджа, а самата Камала нямаше да я има“. Да го доказвам ли или като илюстрация и това стига?
Да, с анахроничния подход може да се стигне до голяма веселба. Но при Харис все пак е въпрос на думи, докато в България не вицето, а самият президент Румен Радев го приложи на дело. При откриване на предизборната си кампания, той счупи тъпомера, като падна на публично място и реализира мечтата на всеки фатмак от родната социалистическа казарма - направи 50 лицеви опори за 60 секунди. И това ако не е анахронизъм…..Но човекът не го досрамя, ами се похвали.
Голяма гордост, майсторе! Аферим, ашколсун, машалла!
Зелен чорап на краката, зелен чорап в главата – какъв по-добър избор за президент на тази страна. Според мен единственото по-тъпо нещо в историята на българската политика, е кампанията за европейски вот, която Волен откри в Москва. Ама може и да греша.
Вместо да мисли за лицеви опори, далеч по-добре щеше да е Румен Радев да стегне юздите на служебното правителство и да го накара да не се мотае три седмици, за да обсъжда дали да обсъди нови, по-строги мерки за справяне с безумната четвърта вълна на Ковид, която се вихри в страната.
Когато миналата година д-р Венцислав Мутафчийски предупреждаваше, че хората ще мрат като мухи от вируса, масата българи ревнаха, че подобни изказвания ги плашат и нараняват крехките им души. Не знам обаче дали и сам Мутафчийски си представяше апокалипсисът, който се случва сега в България със заразени между 15 и 20 на сто от изследваните и по 150 – 200 мъртви на ден.
Ама като гледам, тук май сме свикнали душите ни да се плашат само от думите, не и от реалността.
Е, казват, хората имат права, така че никой не може да ги накара задължително да се ваксинират. И правителството, което и без това не е особено благоразположено към ваксинацията, умува – какви мерки да вземем, така че да не засегнем горките курви в чалготеките, кротките младежи по стадионите и Херкулесовците във фитнес залите.
Както винаги, намериха се и адвокати с костеливи пръсти, които застават в защита на изключително тъпото твърдение, че тук става дума за демократичните права на гражданите.
Обаче нещо май винаги забравяме демократичните отговорности, а, граждани? Например напълно демократичната – и библейска дори - отговорност да не правим на другите онова, което не искаме те да ни правят на нас, да речем, да ни заразяват с разни болести, които могат да ни убият.
Най-добрите специалисти в света от Оксфорд казват, че вирус има и ваксините помагат за силното му ограничаване, но тук някои си доцент Пишков и професор Пръдльов вилнеят по телевизионните студия и си размахват простотията – вирус няма, а и да има, той не убива, ваксините се правят само за печалби, генетиците в Оксфорд лъжат, вирусолозите в Израел са некадърни, имунолозите в Австралия и САЩ за нищо не стават…..
И нашенци, кой знае защо, предпочитат да вярват именно на доцент Пишков и професор Пръдльов. А правителството на Румен Радев толкова много се чуди какво да прави и защо да не прави онова, което трябва да прави, че цялото ще умре от коронавирус, преди да вземе адекватно решение.
При това от месеци насам в ръцете му е просто, ясно и демократично решение. Просто е, защото
вече доста месеци имаме спасителни ваксини,
които се раздават безплатно и има вече изградени механизми за поставянето им.
Ясно е, защото въвеждането на европейския зелен сертификат за завършен цикъл на ваксинация като възможност за работа и забавления е единствената реалистична мярка, с която можем хем да се опазим от вируса, хем животът да продължи в що-годе нормален ритъм. Нали за това се молехме преди година, бе, не помните ли? Е, тук не коментирам таланта на българина да надхитри системата с фалшив сертификат. Не искам, смятам, че дори животно не е способно да навреди по толкова глупав начин на самото себе си.
И е демократично да се въведе сертификатът, защото той не задължава никого да се ваксинира, всеки има право и да не го прави. Това е като членството в лондонски клуб, има определени условия и ако си съгласен да ги спазваш – спазваш ги, ако не – не влизаш изобщо. Да, без зелен сертификат, нямаш достъп до кръчма, кино, фитнес, работа и училище – но пък това си е твоят избор.
Е, служебният кабинет най-после предприе подобна стъпка.
Но подобна, не същата. Тя е частична, направена пак с редица безумни и неподлежащи на контрол уговорки, пак с притеснено търкане на ръцете, пак с дерт в душата – да не вземем случайно да прескочим границата на търпимост на антиваксърите срещу мерките и така да навредим на нашия патрон в предизборната кампания.
А границата на търпимост на ваксърите, за нея какво?
Ами тях кучета ги яли. Първо – малцинство са и не могат чак толкова много да навредят на вота за Румен Радев. И второ – вече така или иначе са се ваксинирали, идиотите, да се оправят сами.