Диалогът НАТО-Кремъл потъна във фризера на „Студената война“

Русия хлопна кепенците на разузнавателната си квартира в Брюксел

Тримата големи на брега на залива Хъдсън

Тримата големи на брега на залива Хъдсън

С вид на дълбоко оскърбен демагог Сергей Лавров обяви отдавна известния факт, че от 1 ноември Руската федерация прекратява мисията на политическите и военните си представители в щаб-квартирата на НАТО и реципрочно закрива информационното бюро на Алианса в Москва.
Верни на класово-партийния си произход, българските медии премълчаха и продължават да не коментират сериозния сигнал за крайно влошените отношения между Северноатлантическия пакт и режима на подполковник Путин.

Юрий Жигалкин, Радио „Свобода“

Лавров нарече руския демарш „ответни действия“, след като НАТО изгони осем руски шпиони, действащи под прикритието на дипломати в щаб-квартирата на Алианса. Прес-съобщението на НАТО гласи, че посочените „дипломати“ са се занимавали с „неприятелска, враждебна дейност“ и са били уличени с достоверни документи, снимки и показания на свидетели. Решението на НАТО е било обявено на разкритите шпиони още на 6 октомври, като великодушно им е предоставен срок до края на месеца да съберат багажа си и да напуснат Брюксел.
Официалните представители на НАТО реагираха спокойно на руските изявления, като подчертаха, че имат готовност диалогът с Москва да продължи, но и че ще реагират твърдо срещу агресивни акции на руснаците.
Видни американски експерти коментираха декларациите на Кремъл като устойчива тенденция да бъде търсен и посочван външен враг на Путинския режим, с което Москва за пореден път вреди на собствените си интереси в отношенията със Запада.
– Жестът е достатъчно красноречив за преобладаващите в Кремъл настроения – смята военният експерт Стивън Бланк от Института за външна политика във Филаделфия. – Руснаците искат отношенията ни да се градят върху техните правила и нервничат, когато срещат съпротива. После заемат позата на обидени деца и казват „Ние си тръгваме“, с тайната надежда, че другите ще се втурнат да ги гонят, да се извиняват и да им се молят. Мислят, че на НАТО страшно му е нужен постоянно отворен канал за общуване с Русия. Всъщност Западът отдавна свикна с мисълта, че Русия се отдръпва от открити контакти с Европа и Америка, затваря се в черупката си и се превръща във 

все по-сериозна заплаха за мира

 Москва допуска груба политическа грешка, тъй като Европа е нужна на Русия далеч повече, отколкото Русия на Европа. Тъжна работа е това решение. Посолствата съществуват, за да водят диалог, да отстояват  нитересите на своите държави, да градят основи за взаимно разбиране и сътрудничество. А Русия за какво използваше представителството си в НАТО досега? Предимно за шпионаж. Това се вижда от броя на служителите в представителството. От тях повече от половината бяха уличени и екстрадирани за шпионска дейност. Явно, Кремъл е този, който не държи и твърде евтино рискува добрите отношения с НАТО. Кремъл декларира и наистина смята, че е в състояние на война с НАТО. Засега само студена. С такава нагласа изпълняваха мандатите си руските „дипломати“ в щаб-квартирата на Северноатлантическия съюз. А след като те бяха разобличени и изгонени, Сергей Лавров упреква НАТО за влошените отношения.
Стивън Бланк смята, че подобни истерични реакции са характерни за режими, които се намират в последната фаза на стагнация.
- Ходовете им изразяват нежелание да осмислят и да възприемат процесите, протичащи в Европа и в света. В Кремъл все още мислят, че правото винаги е на тяхна страна и могат да правят каквото си искат. Още се самозалъгват с 

грандоманската представа, че Русия е велика сила, обградена от неприятели

 Тази идея се поддържа пред вътрешната аудитория, за да сплашва и да консолидира населението около „ръководната линия“ на Путин.
Закриването на руското представителство в Брюксел няма да повлияе върху отношенията между Русия и Запада, които са достатъчно влошени, смята военният експерт от института „Хъдзън“ Ричард Вайц:
– Отношенията между НАТО и Русия от доста време се намират на изключително ниско равнище. Срещата между президента Байдън и Владимир Путин не повлея върху американско-руските отношения. В момента Съединените щати са съсредоточени върху политиката си спрямо Китай и Кремъл ги вълнува далеч по-малко. Въпреки новия приоритет САЩ остават верни на традиционната си стратегия да помагат на съседите на Русия, заплашвани от агресия и натиск. Американският министър на отбраната Лойд Остин посети Грузия и обсъди как да бъде минимизирана или премахната руската заплаха. Не бих придавал сериозно значение на руското решение да прекратят дипломатическите си отношения с НАТО.

buch_reigan_gorbi1.jpg

1988 г. Михаил Горбачов, Роналд Рейгън и Джордж Буш в Ню Йорк по време на  43-то Общо събрание на ООН. Оттогава руската пропаганда усърдно разпространява мита, че американските ръководители били обещали на М. Горбачов „НАТО да не се разширява на изток“. През изтеклите 33 години не бяха представени нито документи, нито устно потвърждение от участващите политици и военни лидери за подобни договорености

Ричард Вайц нарича погрешни ходовете на Москва:
– Смятам, че допуснаха грешка. Сбъркана е генералната посока на руската политика, насочена към постоянно мерене на силите със САЩ. Ясно е, че в момента ръководителите на американската дипломация са насочени към настоящите и бъдещи заплахи, идващи от Китай. Ако Русия бе избрала по-миролюбива позиция и се бе отказала от ролята на провокатор и генератор на напрежение, би могла да заеме далеч по-удобно и изгодно положение в глобалното съперничество. Но тя предпочете да бъде трън в петата на Запада и Западът е принуден да раздвоява вниманието си между Китай и Русия.
Както и досега, отношенията между Русия и НАТО стават заложник на вътрешнополитическите интереси на руските управници, смята Уилям Померанц от института „Уилсън“ във Вашингтон:
– След като не можем да постигнем компромис в отношенията между Русия и НАТО, как бихме стигнали до взаrмно доверие за разрешаване на такива злободневни проблеми като борбата срещу тероризма, кибернетичните заплахи и климатичните промени? Отношенията НАТО- Русия не представляваха кой знае колко сложен въпрос, но Кремъл все пак предпочете да приложи принципа „Око за око“. Защо ли? За да подсили спадащата популярност на Владимир Путин. В Русия години наред разпалват недоверие и омраза срещу Запада, прехвърлят му вината за провали и неуспехи във вътрешната политика, използват лозунги и нагласи на населението в обсадена крепост, за да го сплотят под знамената си.

Бележка на редакцията 
Паметта на епохата и камерите на фотографите са запазили уникална снимка от 1988 г. Снимка, изпълнена с красива и тъжна символика. На брега на залива Хъдсън, блъскани от силния вятър, стоят Джордж Буш, Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Студеният вятър е принудил тримата мъже да застанат по близо един до друг и да притиснат раменете си. Вицепрезидентът Буш обяснява нещо и сочи към океана. През далечната 1988 г. американският президент и съветският партиен и държавен лидер положиха основите на взаимно доверие и лични отношения, които можеха да изведат човечеството в далеч по-спокоен и приветлив политически залив. 
Късогледите политически кондурджии от КГБ съсипаха оптимистичните перспективи и върнаха планетата във фризера на Студената война.

Превод: Faktor.bg