След втори провален парламент, отиваме към трети избори тази година и ако те завършат също безплодно, без съставяне на редовно правителство, ще влезем в една
зима на хаос, политическа безпътица, партийни ежби и крамоли,
непрекъснато растяща инфлация и криза, която може да разклати валутния борд. То си е за тревога и трябва да тревожи повече нас самите, защото кризите ще са на наш гръб. Аз обаче разтревожени българи не виждам. Напротив, магазините и кафенетата са пълни, почивните дни пак пълнят гръцкото море, ресторантьорите отказват всякакви мерки и никой пет пари не дава, че кораба няма капитан. Голяма работа, като дойде зимата ще му мислим, нали!
Обаче ще трябва да му мислим сега, преди парламентарните и президентските избори, защото след тях каруцата ще е в реката. Въпросът е как да заставим тези изпокарани политически лидери да направят някакво правителство през ноември. Отсега се вижда, че ще им е много трудно да се разберат без силен външен натиск. Съвсем реална е ситуацията, при която и след третите избори ще осъмнем без управление, а тези в парламента по един забавен начин ще ни поздравят с нови, четвърти избори по Коледа.
Защо такава ситуация е реалистична ли?
Първо защото преизбирането на Румен Радев засега изглежда съвсем сигурно и ако той отново бъде президент,
няма шанс политическата криза да намери решение
Радев вече дълбоко се набърка в политическия живот и дори доби контрол върху институции, които би трябвало да са независими власти. Като парламента или правителството например. Стилът, който Радев наложи в българския политически живот – на войнолюбие и на омраза, очевидно ще доминира с неговото преизбиране и вероятно ще увлече някаква маса от хора, които лесно идентифицират себе си като войници в армията на генерала Радев.
Второ, защото няма шанс в парламента да влязат други партии, освен сегашните, които два пъти се провалят в съставянето на правителство. Разпределението на силите между тези партии ще е подобно на сегашното и ги обрича на диалог, който те доказаха че не могат да водят. Според последното изследване на Маркет линкс, което засега е меродавно, ГЕРБ като първа партия отново може да бъдат изолирани, а втората ДБ пак няма да има мнозинство в парламента, защото предварително е обещала, че няма да прави коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП, а с ИТН няма как да стане. Слави Трифонов и неговите палячовци отново ще доказват, че са там за шоуто и нямат намерение да управляват. И като е ясно, че управленска коалиция без първата или втората политическа сила е невъзможна, съставянето на правителство и през ноември изглежда като напразна надежда.
Трето, няма поне засега никакви признаци, че радикално агресивния тон на партиите, копиран от войнолюбеца Радев, ще бъде смекчен. Очевидно обидите и оплюването вече са в стила на сегашните лидери и те са
загрижени единствено за твърдите си ядра избиратели, а не за държавата
Причината е в несигурното бъдеще, което имат партиите у нас. Те вече усещат, че мнозинството не харесва многопартийната демокрация и че точи ножа на всички партии, затова не могат да разчитат на друг, освен на най- заклетите си симпатизанти. Станало им е ясно, че начертаха разделителни линии, които оградиха тях самите с една невидима стена на омраза и безсилие, и тази стена ги раздели от умереното мнозинство, което на всички избори гласува за някаква стабилност и спокойствие в държавата.
По тези три причини е много вероятно и следващият парламент да не излъчи правителство. Ако стане така, ще се сбъдне онзи кратък ред в Библията: „ и вкупом непотребни станахте…”, което ще зарадва само Путин и неговите стратези, които отдавна твърдят, че българския политически елит се е продал на Запада, станал е негоден и трябва да бъде изметен, за да се отпуши народната любов към Русия. После България може да се приобщи към метрополията окончателно.
В края на юни, преди вторите за тази година парламентарни избори написах, че евентуален
руски план за дестабилизация на България ще включва и трети избори
тази година. Те трябва да пренесат хаоса в зимни условия, когато той става далеч по взривоопасен. За съжаление нещата вървят именно в тази посока и не са прави онези, които махват с ръка и казват: „На Русия не и пука за нас, стига сме си мислили, че сме в центъра на тяхната политика.”
Само преди дни най-информираното разузнаване в света – МИ 5, потвърди че атаките на руски тролове срещу общественото мнение в Европа са най-силни във Великобритания и България. Преди два месеца пък в доклад на същата институция, потвърден от ДАНС пишеше, че най- силните хибридни атаки на Кремъл са срещу Великобритания и България. Впрочем ако си направите труда да погледнете коментарите под аналитичните материали в българските електронни медии ще разберете, че там ври от руски тролове. Те са изключително активни и в кампанията срещу ваксинирането у нас, и в междупартийните диалози. Езикът, който тези тролове използват, много наподобява езика на българските политици в парламента – агресивен, безпардонен, груб и циничен до край, нетърпящ възражения, пълен с обиди и обвинения, език на границата на физическата разправа.
Така че аз не се съмнявам в мотивацията на Кремъл да си върне изцяло
България в руската сфера на влияние
Друг въпрос е дали случващото се днес в страната е продукт на конкретен план, разработен в Москва. Отговорът на този въпрос е „и да, и не”.
Ще започна с „да”. Миналата година, по време на протестите, се отвори пропаст между ГЕРБ и голямата коалиция от партии, решени да унищожат, изчегъртат и т.н Борисов и компания. Заради обратите в разделеното обществено мнение стана ясно, че предстои период на размирици, нестабилност и хаос, който скоро няма да намери решение. Едва ли руските стратези биха пропуснали момента да се намесят активно в такива деструктивни процеси и това се видя от опита на техния човек в България – Румен Радев, да задълбочи кризата между партиите, да я направи война и да създаде условия за необратимост на задаващия се хаос. В този смисъл съм сигурен, че план за тайна намеса е бил изготвен в ход, и то по време на протестите.
От друга страна „не, няма план” означава, че едва ли е разработена програма за съсипване на България. Дори не мисля, че Кремъл е трябвало да планира нещо на хартия. Достатъчно е било да оставят нещата на скудоумието на българските политици, на напъните им пак да влязат в парламента на всяка цена и с всички средства, на умората на обществото от дългото управление на Борисов, на народопсихологията, както и на
нечовешката амбиция на един генерал да се доказва като диктатор
Всички тези фактори са били наблюдавани отблизо и поощрявани от време на време, за да не забравят участниците, че трябва да бъдат себе си, както се казва на модерен език. В този смисъл не можем да говорим за конкретен руски план, а за български страсти и малоумие, което е комбинация, отлична за рушене на държава.
Що се отнася до самите участници, те може и последни да научат за сценария, в който участват. Далеч не е задължително да са вербувани или осведомени предварително. От тях се иска само да демонстрират радикалните си нагласи, да чертаят червени линии помежду си, да си крещят едни на други и да се заплашват с прокурор или с мутри, което да саботира всеки опит за нормализация и за някакъв диалог.
Тази игра на война я започна Нинова, но истински разцвет тя получи преди 5 години, след избирането на Румен Радев за президент. Тъкмо тогава, чрез ген. Решетников, стана видима и руската връзка в братоубийствената битка между политици, партии и институции. В пълен обем обаче войната се разрази едва когато в армията на Радев се наредиха Христо Иванов, Мая Манолова, Атанас Атанасов, Слави Трифонов, които
припознаха проруския президент за свой генерал
Те копираха от него същите радикални послания, същия войнствен дух, начертаха дебелите червени линии, които в крайна сметка съсипаха собственото им политическо бъдеще.
Добре де, ще кажете, Радев и Нинова са ясни, но защо прозападните Иванов и Атанасов, както и Слави се включиха в тяхната игра?
На този въпрос отговор ще има чак през ноември, когато минат третите парламентарни избори. Според обществените нагласи единственото възможно мнозинство, което може да състави правителство, ще е между ГЕРБ и ДБ, вероятно с още един по-малък партньор. Такава коалиция ще има и силна подкрепа от ЕС. Другите варианти – ДБ с БСП или с ИТН, след скандалите в този парламент, ми се виждат съвсем неправдоподобни.
От ДБ вече обявиха, че може да говорят с ГЕРБ, но без Борисов. Ако са го казали сериозно, значи са разбрали, че участват в деструктивен план за разграждане на държавата и понеже не са руски подлоги, трябва да излязат от този сценарий. Ако обаче се шегуват и не смятат да правят коалиция нито с Борисов, нито без него, тогава ще е ясно, че тяхното участие под юмрука на Румен Радев най-вероятно е добре осребрено от Москва.
В този случай другата възможна коалиция е между ГЕРБ, ДПС и части от БСП, които са против Нинова. Тази коалиция ми се струва малко вероятна, така че ако няма правителство на ГЕРБ и ДБ, е по-вероятно да затънем в мрачния сценарий на четвърти предсрочни избори посред зимата. Кого устройва това вече не е тайна за никого.