Пионтковски, Каспаров.Ru
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и украинският външен министър Дмитри Кулеба присъстваха на съвместна пресконференция, след като във Вашингтон на 10 ноември подписаха „Хартата на САЩ и Украйна за стратегическо партньорство“.
На 15 ноември сутринта в Москва беше обнародван президентски указ № 657 „За предоставяне на хуманитарна помощ на населението на ОРДЛО“.
Тези документи откриват нов, все още неопределен етап от руско-украинската хибридна война, която се води от 20.02.2014 година. Целта на тази война от руска страна не се е променила от първия й ден. Най-цялостно и откровено е описана в публикуваната неотдавна „историческа” статия на главния архитект и идеолог на тази война. В нея той убедително отрича самото право на съществуване на такива фалшиви, според него, категории като „украинска държава“ и „украински народ“. Обявява се дори за
политика на концептуален геноцид
Сякаш на конференцията във Ванзее евреите не бяха незабавно изпратени в газовите камери, а просто бяха задължени да не се смятат за евреи, а за един народ с германците.
Методите за окончателно разрешаване на украинския въпрос, замислени в Кремъл, се промениха в хода на военния конфликт. В своята триумфална Кримска (Судетска) реч добрият Путин прокламира идеята за създаване на Нова Русия от 10-12 украински региона. (Между другото, Руската империя, когато е на ръба на своя крах, сериозно обмисля не по-малко патриотичната идея за създаване на Жълторусия от 10-12 китайски провинции.)
Сияещата Нова Русия се сви до късче от ОРДЛО, което остана почти 7 години (12.02.2015 г. - 15.11.2021 г.) основният инструмент на Кремъл, наточен да обезглави украинската държавност. Същността на политиката на Москва през този период много точно характеризира в своите откровени изповеди втория голям мислител и писател в руското ръководство: „ Ние никога няма да освободим Зеленски от примката на Минските споразумения. Нека да продължи да се души на нея колкото е възможно по-дълго".
Илюзията за възстановяване на „териториалната цялост“ на Украйна (без Крим, разбира се) е стръвта на куката на Минските споразумения, която след провала на своя амбициозен проект Нова Русия, Кремъл агресивно налага на украинските лидери повече от шест години.
Путин се опита да имплантира марионетния раков тумор на Лугандония, напълно контролирана от него, в политическото тяло на Украйна, като легализира мотоциклетите, наети от автомивките на огромна Русия, в украинското правно поле.
Позовавайки се на своето тълкуване на Минските споразумения, Кремъл се опита да диктува на Украйна цели глави в новата й конституция и да определя насоките във външната политика на украинската държава.
Минските споразумения, режисирани от Кремъл, са стара песен (1952 г.) на другаря Сталин и те се отнасят главно до обединението на Германия. Другарят Сталин тогава също има свое "ОРДЛО". Наричаше се ГДР. И той предлага на канцлера Аденауер най-накрая да изпълни стремежите на германския народ и да обедини неговото ОРДЛО към ГФР, но при запазване на всички негови институции (ЩАЗИ, мазетата за изтезания, СЕПГ, народната милиция и съветски войски). Аденауер учтиво благодари на съветския диктатор, като отбеляза, че предпочита да остане канцлер на половин Германия, вместо да стане политически затворник в обединена Германия. Обединението на Германия става малко по-късно, но на съвсем друга основа.
През 2021 г. украинското общество и политици, въпреки всички противоречия, които ги разкъсват, излизат единодушно с адейнауирски отговор на поканата на Кремъл за екзекуция на Украйна (присъединяването на Украйна към ОРДЛО). Москва категорично не иска да се примири с тази реалност. И това не е изненадващо. За „ ударната група“, стояща начело на страната, проблемът с унищожаването на украинската държавност се превърна през годините в сакрален, един вид
причина за създаването на мафиотската държава
Сценарият за доброволна капитулация на Украйна чрез куката на ОРДЛО е единственият, който щеше да им позволи да извършат това престъпление, без да плащат никаква цена (военна, икономическа, политическа) като избегнат и всякаква отговорност.
Със своите заплашителни военни игрички в Украйна Путин успя да предизвика Байдън за среща в Женева, но там спечели последната си (Пирова!) Победа. На пресконференцията си Байдън в сомнамбулно състояние повтори изключително важната за Кремъл фраза за липсата на алтернативи на Минските споразумения. Путин беше толкова уверен в партньора си, че дори анонсира лично излизането на Байдън в самото начало на собствената си пресконференция. По триумфалното изражение на лицето му личеше, че той "е получил точно това, което искаше от Байдън в Женева".
Това не е моята оценка. Това беше заглавие на обичайно дружелюбния към президента Байдън сайт на CNN (!) на 17 юни и реакцията на огромното мнозинство от американски експерти и коментатори.
Байдън се провали на първия си кастинг за ролята на лидер на Свободния свят,
която беше вакантна през последните 12 години.
Апотеозът на специалната операция на Путин, според неговия план, трябваше да бъдат думите, с които Байдън се очакваше да се обърне към Зеленски на предстоящата им среща в Белия дом: „Върнете се, млади човече, в Киев и изпълнете споразуменията от Минск, както ви съветват мои колеги, големи държавници - Макрон, Меркел, Путин “.
Украинската дипломация, разчитайки на Конгреса на САЩ и американската дълбока държава (Deep State) в подготовката на срещата на върха, се справи блестящо с историческата задача, която стоеше пред нея. От политическия речник на Байдън изчезна внушения му в Женева мемо - "Минските споразумения". Пентагонът и украинското министерство на отбраната подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, двупартийното проукраинско мнозинство в Конгреса инициира серия от законодателни актове, които наистина означават непоколебима подкрепа на Украйна. Путинферщайнерите в администрацията на Байдън претърпяха сериозно поражение.
Но Кремъл не се успокои. Дори вашият покорен слуга, който от много години коментира украинските събития, не си представяше огромното значение, което Кремъл придава на Минските споразумения като свой инструмент за унищожаване на украинската държавност. Дори в тази вече почти безнадеждна ситуация на задушаваща хватка Москва продължи да е вкопчена в любимия си сценарий на ОРДЛО.
Ако Путин успя по някакво чудо да прецака дълбокомислието на Байдън в Женева (а преди това направи същото с Тръмп в Хелзинки), тогава
защо да не повтори подвига си като офицер от разузнаването за трети път
И започна напълно унизителното за Москва умоляване за нова среща с Байдън. От всеки ъгъл на Кремъл ежедневно изскача някакъв „осведомен източник“, който съобщаваше за предстоящата среща на върха Путин-Байдън, въпреки че досега във Вашингтон няма и най-малък намек за подобна добра новина. Натрапчиво се подчертаваше и целта на тази жадувана среща. Всеки руски служител след среща с американски колега публикуваше свое съобщение, в което приписваше задочно на същия този колега мнението си за ползата от Минските споразумения и особено за специалния статут на ОРДЛО. Например, на 13 октомври Козак споделя:
„По време на преговорите беше потвърдена позицията на САЩ, изразена в Женева, че без да се договорят бъдещите параметри на автономията, или с други думи, специалния статут на Донбас в рамките на Украйна, едва ли е възможен значителен напредък в разрешаването на конфликта.
А Негово превъзходителство, авторът на концепцията за куката-примка, се изцепи на 8 ноември: „Ръководството на САЩ подкрепя спазването на споразуменията от Минск, включително специалния статут на Донбас и срещата на президентите. И по време на срещата на Путин с Байдън в Женева през юни тази година, и по време на неотдавнашното посещение на заместник-държавния секретар на САЩ Нюланд (Виктория Нюланд – бел.ред.) и на директора на ЦРУ Бърнс (Уилям Бърнс – бел.ред.), в контактите си с руските лидери, както президентът на САЩ, така и неговите подчинени директно потвърдиха необходимостта от Минските споразумения.“
Байдън настойчиво напомня за обещанията, дадени на Путин в Женева, които той не е изпълнил. При това позовавайки се на някои от предполагаеми твърдения от страна на неговите подчинени. Но никой не успя да изтръгне реално такива признания от устата на врага. На това способен единствено е самият Путин. Затова и толкова усърдно го подтикваха за още един сеанс с чекистката магия на възрастния президент.
И с този лов на Байдън те бяха ангажирани до сутринта на 11 ноември. Защото предишната вечер, на 10 ноември, беше подписан документ, който сериозно променя правилата на Голямата игра – „Харта на САЩ и Украйна за стратегическо партньорство“ от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън и украинския външен министър Дмитро Кулеба във Вашингтон, окръг Колумбия.
Достатъчно е да се каже, че основният раздел в Хартата е озаглавен „ Сигурност и противодействие на руската агресия“, в нея събитията в Донбас се определят като
въоръжен конфликт, воден от Русия,
а способността на Украйна да се защитава от агресора се провъзгласява за жизненоважен национален интерес за Съединени щати. В нея има и други интересни неща. Прочетете този документ. Например в него се казва, че Съединените щати декларират, че потвърждават ангажиментите, които са поели в Будапещенския меморандум.
Всичко написано в документа, декларирано на високо държавно ниво, е много важно. Но още по-важни са делата, които ги потвърждават. И светът ги вижда все повече в последните дни. Всеки ден американски самолети пристигат в Киев с доставки на оръжие. Активността на ВМС на САЩ и техните съюзници в Черно море се засилва. Агресорът получава много ясен сигнал: в случай на нахлуване във вътрешността на страната на Украйна, ще бъде предоставена всякаква военна помощ, с изключение на прякото участие на САЩ във военните действия.
Но има още един, може би най-важен инструмент за възпиране на агресора.
Официално беше обявено, че САЩ обсъждат по дипломатически канали с Обединеното кралство и с ЕС окончателния пакет от "убийствени санкции" срещу Руската федерация в случай на ескалация на нейната агресия. Всъщност те се отнасят до две неща:
1. Пълна газова и петролна блокада на Руската федерация.
2. Запор (арест) на руските трилиони в САЩ и руските трилиони в Обединеното кралство (активи на олигарси и служители, близки до Путин, които са под юрисдикцията на САЩ и Великобритания).
Което означава ни повече, ни по-малко ликвидиране на основата и надстройката на изградената в Русия мафиотска квазидържава.
Естествено, в светлината на тази нова реалност цялата патетична суматоха на Москва да моли и проси от Байдън одобрени за т.нар. „специален статут“ губи всякакъв смисъл.
Проектът "доброволно присъединяване на Украйна към ОРДЛО" е приключен
Кремъл е изправен пред съвсем други, много сериозни проблеми. Още първата им стъпка показа, че те сякаш започват да разбират това.
Цялата философия на шестгодишния проект на Кремъл беше насочена към внедряването, имплантиране на ОРДЛО в политическата тъкан на Украйна, за да я умъртви. Путин не се интересуваше просто от парченца украинска територия. Имаше нужда от ЦЯЛА Украйна. Междувременно указ № 657 задава вектора в обратна посока. Това е указ за икономическа интеграция на ОРДЛО към Русия днес, а утре вероятното й за политическо включване към страната.
Това означава ли отхвърляне на идеята за завоюване на ЦЯЛА Украйна, което теоретично е възможно сега само чрез мащабна война с десетки хиляди жертви и наистина „убийствени санкции“ от страна Запада? Готов ли е Кремъл да постигне подобна "геополитическата печалба" и да представи за своя Велика победа, връщайки хората в родното пристанище на ОРДЛО? По този въпрос, смятам, в момента се водят сериозни дискусии в Москва. И в бункера вътре, където е "мобилизационната група", и в по-широкия кръг от 200 семейства на най-богатите чиновници-бизнесмени. Те никога не са получавали толкова сериозни предупреждения от колективния Запад.
Да, всички те са готови да надуят имперските бузи, всички те са заклети кримчани. Но за повечето от тях основната задача, като създатели на престъпна квазидържава е формирането на наследствена аристокрация и легитимирането на откраднато имущество на Запад. А имперското перчене – може да се превърне в допълнителни психологически бонуси. Възможно е Путин и най-близките му фанатици да отидат в рая. Но тези 200 семейства едва ли са готви просто да се затрият. Те, като Ксюша Собчак (Ксения Собчак – бел.ред.), имат какво да губят. Те имат нужда от сближаване със Запада, и то много по-дълбоко, отколкото е възможно при жив (политически) Путин.
Превод: Faktor.bg