Цел на този нов законов инструмент на ЕС, който официално се нарича "Глобален режим на санкции за човешките права" (Global Human Rights Sanctions Regime), а неофициално „европейски закон „Магнитски" (по подобие на американския закон „Магнитски“ от 2012 г.), e нашият съюз да разполага с повече правомощия да наказва и забранява на лица, замесени в нарушения на правата на човека, да влизат на негова територия. Той предполага налагането на санкции на лица и организации, осъществили тежки нарушения на човешките права. Забранява на граждани и организации от ЕС да предоставят достъп до активи на санкционираните лица и организации.
Няма съмнение, че Global Human Rights Sanctions Regime е
стъпка в правилна посока,
независимо, че бих я определил като закъсняла и плаха. Тя не е и достатъчно амбициозна. Надеждата ми е, че новият законодателен инструмент няма да се окаже „мъртво роден”.
Глобалният режим на санкции за човешките права предполага, че за налагането им ще се изисква единодушието на лидерите на 27-те страни-членки на ЕС. Такова единство много трудно ще бъде постигано, особено когато става дума за физически лица. Бих бил далеч по-оптимистично настроен спрямо този режим, ако се бе приело, че решенията за санкции се вземат с квалифицирано мнозинство. Изискването за единодушие дава възможност на правителства на страни членки, които не искат да си развалят добрите отношения с Руската федерация например и то главно по икономически причини, да бъдат в състояние да блокират ефективното прилагане на закона. И санкционният режим ще лови „дребните риби”, но ще си затваря очите за едрите шарани. При агресията на Руската федерация срещу Украйна бяха извършени масови престъпления и нарушени правата на милиони украинци. Осъществени бяха убийства на мирни граждани. Но нима това можеше да се случи без „заповед отгоре”, от Кремъл? Дали „Законът „Магнитски” ще забележи този факт?
Въпросът за вземането на решения с квалифицирано мнозинство в Съвета по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, е част от дебата за демократичния дефицит на ЕС. Това е въпрос, който се надявам да бъде разискван и да намери решение в рамките на Конференцията за бъдещето Европа, която беше забавена заради пандемията от Ковид -19. Но съм сигурен, че тя започне работа през 2021 г.
Нарушенията, за които се отнася към днешна дата европейският закон „Магнитски” включват геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезания, произволни арести , задържания и убийства. Но прави впечатление, че
липсва корупцията
Но какво друго, ако не нарушаване на човешки права и извличане на облаги от това, е тя? Корупцията по смисъла на този законодателен инструмент на ЕС не се счита за престъпление, нарушаващо човешките права. А това означава, че например руски олигарси, близки до „шефа”, за които корупцията е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество”, остават извън обсега на европейския закон „Магнитски”. Те ще продължат да пътуват свободно в ЕС, да почиват и перат пари в Европа, да влагат крадените от руския народ пари в престижни имоти. Надеждата ми е, че в близко бъдеще европейският механизъм „Магнитски” ще бъде подобрен, като в него се включи и корупцията. Основание да мисля така е, че в обхвата на режима на санкции могат да попаднат и други нарушения или погазване на правата на човека, доколкото те са широко разпространени, систематични или по друг начин предизвикват сериозна загриженост по отношение на целите на общата външна политика и политика на сигурност. А спор не би трябвало да има, че корупцията не действа позитивно на общата външна политика и
ерозира сигурността на нашия съюз
В съобщението на Съвета на ЕС от 7 декември 2020 г. обнадеждаващо прозвуча твърдението, че списъкът със санкции ще се съставя, преразглежда и изменя от Съвета, по предложение на държава членка или на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това е възможност нашата страна да прояви инициатива. Защото ние сме една от страните членки, която най-много е заинтересована да има равнопоставени, а не „братски”, което ще рече и корупционни, отношения с Руската федерация и нейните олигарси. Но затова аз пиша от години. И няма какво ново да добавя, освен да припомня изцяло положителното ми отношение към приетия от САЩ през 2012 г. закон „Магнитски” (наречен така по фамилията на починалия в затвор през 2009 г. руски адвокат Сергей Магнитски).
Впрочем, в началото на декември миналата година, по време на дебат за приоритетите на външната политика на ЕС в Комисията по външна политика, г-н Жозеп Борел – заместник-председател на ЕК и върховен представител по външните работи на ЕС, остави впечатлението, че не знае кой е Сергей Магнитски и не е запознат с американския санкционен закон. Но затова пък обеща да „проучи въпроса”. Това прозвуча доста странно, но все пак година по-късно ЕС има своя закон „Магнитски”. Само времето ще покаже доколко той ефективно ще се прилага.