Формулата на другаря Сталин

В Украйна съществуват само две партии: партия на съпротивата срещу агресията и партия на капитулацията

Андрей Пионтковски

Андрей Пионтковски

Андрей Пионтковски, радио "Свобода"

Близките дни, седмици, месец, ще определят съдбата на Украйна за много години напред, както "незабравимата 1919-та" програмира трагичната траектория на Украйна през XX век. 
Украйна се намира 

в състояние на война с жесток и циничен противник,

 който окупира част от нейната територия и не крие целта си да подчини "по братски" цялата страна.
През последната половин година имаше срив на външнополитическите позиции на Украйна, макар че още през пролетта на 2019 година нивото на международната подкрепа за нея беше доста висока.
Категорично твърдя, че това падение беше пряко следствие от безотговорната, лъжлива и продължаваща все още кампания в Украйна против "партията на войната". 
В страна, съпротивляваща се срещу агресията на военна свръхдържава, по дефиниция не може да има "партия на войната".
Украйна не може да освободи окупираните си територии по силов път. Но нейните въоръжени сили са в състояние да предотвратят понататъшното придвижване на агресора, като направи цената на такова придвижване неприемлива за руското общество.
В Украйна съществуват само две партии: партия на съпротивата срещу агресията и партия на капитулацията.
От началото на избирателната кампания в Украйна предупреждавах: 
"Постоянното повторение на кремълската опорка от Зеленски и хората около него за някаква "партия на войната", управляваща Украйна в предишните 5 години, е предателство на сражаващата се с агресора държава, предателство, насочено към подкопаването на системата на международните и съюзи, в изключително тежки условия.
Аз се намирам във Вашингтон, в епицентъра на външнополитическите дискусии и от първа ръка знам какви усилия струва на приятелите на Украйна на Запад всяка стъпка в нейна подкрепа, колко влиятелни сили чакат всеки предлог и повод, за да "предадат" страната заради някакви финансови или геополитически сделки с кремълския диктатор. 
И със сигурност, Западът никога няма да бъде повече проукраински отколкото е украинското ръководство.
Западът с облекчение ще се откаже от антикремълските санкции при първите признаци на капитулация от украинските власти".
Действителността надмина и най-лошите ми опасения. Днешният външнополитически кураж на Владимир Путин, вдъхновен от отслабването на западната подкрепа за Украйна, е породен от самите украинци.
Путин губеше хибридната война в Украйна и западните санкции му нанасяха сериозна вреда. Но синхронната кампания на кремълските и водещите украински (собственост на Игор Коломойски и Виктор Медведчук) телевизии против измислената от тях "партия на войната" поднесе на Путин наистина 

царски подарък

Изобличавайки предишната власт като "партия на войната", капитулантите представиха на световната общност самата украинска държава в качеството на "партия на войната" и по този начин свалиха от Путин отговорността за агресията.
Половин година Западът чува от Киев, как тези забележителни хора са победили "партията на войната". Поставете се на мястото на Еманюел Макрон или Ангела Меркел, или на другите западни политици, които криво-ляво, но все пак достатъчно дълго подкрепяха Украйна. А сега самата Украйна им казва, че тя, оказва се, пет години е била ръководена от "партия на войната" и, следователно, не е имало никаква руска агресия. Можете да си представите, какъв съкрушителен удар по позициите на приятелите на Украйна на Запад, какъв подарък и какви аргументи донесе цялата тази все още продължаваща демагогия?
Не разбирам напълно защо Владимир Зеленски така упорито се стреми към среща в "нормандския формат" на най-високо равнище? 
В Париж против Украйна ще бъдат трима световни лидери. Макрон вече се сражава на страната на Путин, особено спрямо Украйна, а Меркел е уморена и забележимо намали политическата си активност. На Зеленски е подготвена от партньорите му незавидната роля на украински експерт в руска телевизия. 
За да получи този съмнителен ангажимент за своя президент Украйна трябваше да подпише натрапената и в ултимативен порядък

 "формула Щайнмайер"

Ценното за Москва в бюрократичната абракадабра на тази формула е в това, че тя фиксира и закрепва юридически съгласието на новата киевска власт за форсирана реализация на кремълския план за "връщане на Донбас".
След провала на проекта "Новорусия" Кремъл избра по-подмолен сценарий за подчиняването на съседна държава – вкарването на раковия тумор на контролираните от сепаратистите с помощта на Кремъл територии (без в тях да се променя каквото и да било) в политическото тяло на Украйна. 
На Путин не са му нужни допълнителни части от украинската територия, на него му е нужен контрол над цяла Украйна, която под аплодисментите на отменящия антикремълските санкции Запад, ще глътне стръвта за "възстановяването на териториалната и цялост".
На Путин му е нужна цяла Украйна, която послушно ще обяви Донбас за своя легитимна част със запазващо се там всевластие на руските силовици, със стотици захвърлени в тъмниците патриоти на Украйна, чиито имена дори не влизат в списъците за размяна.

На Путин му е нужна цяла Украйна, 

която в процеса на "възсъединяването" ще оголи този участък от своята де-факто граница, която сега защитават подразделенията на украинските въоръжени сили.
Ключов елемент на тази спецоперация трябва да станат "изборите" в контролираната от сепаратистите територия, което означава, че са контролирани от Кремъл.
Много точна историческа метафора предложи Юрий Швец, който напрече "формулата Щайнмайер" "формулата на другаря Сталин". Между 1946–1948 година в държавите от Централна и Източна Европа, окупирани или намиращи се под контрола СССР, съветските спецслужби провеждаха "избори" в резултат на които народите на тези страни прекараха следващия половин век в лагер. Социалистически.Надзиратели в този лагер бяха назначените на "изборите" местни агенти на Кремъл. 
Дошло е времето 

Украйна да отхвърли формулата на другарите Сталин и Путин

 веднъж завинаги. 
Да престане да играе играта натрапена и от агресора, и западните му умиротворители. Да определи сама дневния си ред.
Предлагам за обсъждане следната алтернативна формула:
1) Крим и частите от Донбас са окупирани украински територии, които ние никога няма да признаем за руски. Не ги признава и целият свят. Цялата отговорност за това, което става в завладените територии носи държавата - окупатор.
2) Украинските военни не могат да ги върнат със сила в настъпателна операция срещу военна свръхдържава. Но те са способни и пълни с решимост да не допуснат разширяване на руската агресия.
3) Крим и Донбас непременно ще се върнат в състава на Украйна в една променена геополитическа ситуация.
4) Трябва да се прекрати постоянно провокираното от Русия безсмислено кръвопролитие по демаркационната линия. ОССЕ не се справя с мисията си за контрол на прекратяването на огъня. Необходима е демилитаризирана зона с международни наблюдатели.
5) Украйна си дава сметка, че Западът не е способен да изпълни ангажиментите си по спазването на Будапещенския меморандум. Украйна сама ще се защитава от понататъшни попълзновения на "Руския свят". 
Но бихме искали приятелските ни страни, чиято сигурност ние също така защитаваме, докато те заедно с господин Путин строят "велика Европа от Владивосток до Лисабон", да подтикнат своя "партньор" да спазва режима на прекратяване на огъня в Донбас, както и да освободи стотиците украински заложници, пленени в окупираните територии на Крим и Донбас.
Мирът, който иска народът на уморената от войната страна – това е примирието на демаркационната линия. Там почти ежедневно загиват хора. 
Разобличителите на "партията на войната" уверяваха своите избиратели, че за това е достатъчно просто да престанем да стреляме.
Пробваха и вече не повтарят тази глупост.
Престрелките, гибелта на военнослужещи и мирни жители е ефективен шантаж, 

психологическият терор на Путин над украинското общество,

 за да го принуди да се съгласи да признае резултатите от агресията и политическото самоубийство от "възсъединяването" с военния плацдарм на агресора.
Шантажът вече сработи – доведе на върха на сенчестата власт в страната предатели и капитуланти, което означава, че Путин ще продължи да го използва и занапред.
Истинската, а не митичната партия на войната се намира в Москва.