Драгомир Стойнев, зам. председател на ПГ на „БСП за България“ изговори такива истини от екрана на голяма българска телевизия, че плахото одобрание за работата на Националния оперативен щаб /НОЩ/, изразено от червения милионер и консул на Русия в Пловдив Георги Гергов бледнее. Въпреки умерения тон на Гергов, лидерът Нинова немедленно поиска главата му под формата на оставка и напускане на партията.
Сега Стойнев заяви не само че подкрепя действията на НОЩ, но и защити позицията си: „Мерките бяха навременни и дават своя резултат. Благодарение на тези мерки имаме ниска заболеваемост и смъртност.“ След което защити лично генерала проф. Мутафчийски за притесненията му свързани с евентуалното облекчаване на мерките за социално дистанциране, предприето своевременно още в началото на пандемията.
За Корнелия Нинова
такова говорене е не просто ерес,
то е отклонение от правата линия, която винаги е успоредна на партийната, а днес партийната линия се чертае от Корнелия Нинова.
Това е вероотстъпничество, ерго Стойнев е ренегат и то ренегат бунтар! Защото по желязната болшевишка логика „който не е с мен е против мен“ той идеално олицетворява „врагът с партиен билет“, такъв, какъвто е необходим на г-жа Корнелия „като слънцето и въздуха“ в предизборната кампания.
Стойнев зове за примирие и помирение между крилцата и кълките в БСП, явно и той невдяващ, че това е
битка между глутници,
битка за власт и крадени пари, в която жертвите по вековна руска и коминтерновска традиция са без значение.
И ако до тук Драгомир Стойнев все пак си запазва някакъв минимален шанс за оцеляване, то със следващата си позиция сам драсва кибрита за кладата, която му готвят.
Като отбелязва, че само с обединени сили страната ни е излизала от тежки кризи, той пак си позволява да се аргументира: „Въвеждането на валутния борд бе плод на обединение на всички политически сили, приемането ни в НАТО бе плод на всички политически сили, приемането ни в ЕС бе плод на абсолютно всички политически сили. Не казвам, че трябва да се прегърнем и заобичаме, но когато е такова време, преди да бъдем сини, червени, зелени, ние сме българи.“
Тук си позволявам да подчертая първо, че и за валутния борд, и за НАТО БСП беше принудена да се съгласи и да подпише, макар с отвращение. Такава е истината и помнещите я знаят.
Второ, че през всичките години на съществуването си БКП, а след 1990 г. наследницата й БСП се е държала повече
като руска, а не като българска партия
Въпреки неизбежността на забележките ми, изявлението на Драгомир Стойнев е качествено различно от позициите защитавани от Корнелия Нинова и нейните преторианци. То заслужава интерес, както и реакцията на лидера.
Засега екзекуцията, публична или не, изглежда неизбежна. Освен ако в дълбините на „Позитано“ 20 не клокочи нещо тайно и невидимо за простосмъртните...