Христо Христов, desebg.com
Групата на битовите и политическите тарикати и парвенюта ли победи? Изглежда да. Защото от последната седмица кабинетът взима решения, които се разминават с епидемиологичната обстановка в страната.
Основният въпрос днес не е защо Националният оперативен щаб няма вече да дава сутрешните си брифинги, а защо правителството започна да освобождава една след друга наложените мерки за ограничаване на панепидемията от китайския комунистически вирус (ковид-19), след като заразените и смъртните случаи в страната от две седмици са постоянна величина и не е отчетено никакво намаляване?
„Три дни поред проф. Мутафчийски да казва, че платото е минало...”
Само преди месец (времето е кратко и не може да бъдем чак толкова безпаметни), на 3 април тази година, премиерът Бойко Борисов заяви:
„Три дни поред проф. Мутафчийски да казва, че платото е минало и намаляват болните, рязко ще издърпаме мерките назад, за да минем към план Б, С и т.н.”
Помни ли министър-председателят какво е казал неотдавна, държи ли си на думата и ако „да” защо не каже какво го принуди да я наруши? Защото няма никакво последователно намаление на заразените и жертвите на китайския комунистически вирус.
Именно затова основният въпрос е защо кабинетът започва да се отказва от мерките една след друга, когато не е отчетен спад сред заразените?
Невъзможност да се контролират мерките за социална изолация
Отговорът е свързан с две обстоятелства. Първото е невъзможността на правителството вече да контролира спазването на мерките за социална изолация.
Това ясно се видя в дните около Великден, когато с почти два дни закъснение властта реагира на неконтролируемото напускане на столицата от хиляди софиянци, повечето от които са най-обикновени битови тарикати и парвенюта, загрижени единствено да не пропуснат две-три Великденски софри.
Това бе много, много лош пример, който подейства поощряващо на хиляди други лица с ниска социална ангажираност и в същото време се отрази крайно деморализиращо за стотици граждани, които дотогава съвестно спазваха ограниченията.
Загубване на контрола по Великден
Играта на котка и мишка между полицията и нарушителите показа, че контролът над ситуацията е загубен от властта, за сметка на социопатите, които с постъпките си показаха, че очевидно нито им пука за собственото здраве, нито за това на околните, нито за положението, нито за държавата.
Този процес бе повторен за почивните дни около 1 май и ще бъде със сигурност затвърден за Гергьовден.
Затова и всичко, което кабинетът предприема (а специално за София с участието и на столичната община) като „отпускане” на мерките всъщност са действия постфактум.
Отмяна на мерки, които масово не се спазват
Правителството крачи след събитията, защото в София масово не се носеха маски още миналата седмица и тази седмица министърът на здравеопазването опмени забраната, защото тя стана безпредметна.
Няколкото слънчеви дни масово изкараха част от столичани на улицата – младежи с кентчета бирички в ръка, други на велосипеди напред-назад, майки с бебета в колички бе гледка още миналата седмица.
Каква ти социална изолация, тези неангажирани с нищо хора просто го удариха през просото!
И правителството взе, че отвори парковете, като форма на уж „контролиран” отдушник за тези лицата, на които вече не им пука за социалната изолация.
Това чисто политическо решение (чрез заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев) между другото бе взето без да бъде съобразено с публично изразените притеснения на главния секретар на МВР Ивайло Иванов и негативното мнение на началника на оперативния щаб проф. Венцислав Мутафчийски (ден преди налагането на отварянето на парковете професорът категорично бе против, а след това определи решението като „разумен компромис”, б.а.).
Миналата седмица движението в София си беше като в обикновен делничен ден и премиерът Бойко Борисов вижда – напълно му е ясно за какво става въпрос – нещата са излезли извън контрол.
Затова сега се „отпускат” и другите мерки – спортуването, откритите заведения, свалянето на КПП-та за Гергьовден...
Манипулациите на политическите комарджии
Второто обстоятелство е поддаването, което управляващите допуснаха, след зачестилите манипулативни и необосновани критики и бръщолевене в публичното пространство на политическите тарикати и парвенюта, чиято единствена цел е удвояването на личната им политическата печалба на гърба на правителството и на страха на онази част от населението, която винаги е била лесна плячка за политическите сметкаджии.
Като се започне от такива обществени манипулатори като голфъра-социолог Андрей Райчев, който пръв даде публичен залп срещу началника на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутахчийски с оценката, че присъствието му сутрин на телевизионния екран е вредно и час по-скоро трябва да бъде свален оттам.
И се мине през президента Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова, които не си намериха място, и се стигне до „царя на чалгата” и кандидат-политик Слави Трифонов.
Ако днес дебатът беше за изстрелване на ракета от България в космоса абсолютно съм сигурен, че тези, както и много други знайни и незнайни многознайковци и „специалисти” пак щяха да са на първа линия по коментари – каква да е ракетата, откъде да излети, каква да е целта ѝ и т.н.
Борисов се уплаши от недоволните и се огъна за сметка на съвестната част от обществото
Всъщност като говорим за правителството, трябва да разбираме Бойко Борисов. Не само защото многократно е заявявал, че той взима решенията и носи политическата отговорност (повтаря го многократно и сега в условията на пандемията). А защото знаем, че той така управлява.
Този път обаче лавирането му има опасност да не приключи добре. Борисов се уплаши, че някои започнаха да недоволстват от мерките и се огъна, за да тушира недоволството да рефлектира върху политическите му позиции в близо бъдеще.
Поддаде се на безхаберието и безотговорността на битовите и политическите тарикати и парвенюта. На „тулупите” (по думите на самия Борисов), които спят до обяд на дивана и нищо не правят, а после му задават въпроси и той и им се връзва (пак по неговите думи).
И сега заложи на карта всичко постигнато от останалата част от обществото през последните два месеца. Тях в момента Борисов жертва. Това е истината.
Включително и огромните денонощни усилия на специалистите – от Националния оперативен щаб и на тези, които са на първа линия от първия ден – лекари, сестри, санитари, както и служителите на реда, доброволците...
Оказа се, че ние сме една разделена нация, която дори такава заплаха като тази пандемия не може да ни обедини повече от 20 дни. Нация, която ще продължи да плаща скъпо и да страда в тази криза заради безотговорната и безхаберието на битовите тарикати и политическите комарджии.
А въпросът беше просто заедно, с високо обществено съзнание и дисциплина, да изчакаме търпеливо и солидарно края на извънредното положение на 13 май.