Хаос в хаоса или хаос в главите?

Това е въпросът на който Корнелия Нинова трябва сама да си отговори преди да халоса властта на избори

Бодра смяна

Бодра смяна

Иван Ибришимов

Имам „обосновано предположение“, че едни хора, между които Румен Радев, Корнелия Нинова и Румен Петков, независимо и разделно един от друг, получават сутрин оргазъм при прочита на бройката трупове според ковид-статистиката. Радев и Нинова, заради убеждението си, че кабинетът използва пандемията за да удържи властта до редовните избори, а Петков заради демонстративно близките си отношения с феноменалния д-р Мангъров. 
Да използваш здравната криза като политически инструмент е нещо прекалено цинично за да бъде оправдано, независимо дали си на власт или в опозиция. 

Кризата с кадровия потенциал

на здравната система нито е започнала с управлението на ГЕРБ, нито ще завърши с него. Тя беше заложена далеч преди 1989 г. когато на лекарите беше отнето правото на частна практика и от лекари станаха „докторчета“, задълбочена по-късно с пословично ниското заплащане в сферата и като контрапункт - с безразборното откриване на десетки частни клиники и болници, които изтощават единствената здравна каса, а сега, когато се стигна до критичната точка, все едно че ги няма. 
В този смисъл Нинова е донякъде права в едно – с колебливото си, да не кажа страхливо поведение, 

ГЕРБ добавя „хаос в хаоса“

И щеше да е напълно права, ако се съобразяваше с максимата на желязната лейди Тачър от 1983 г., че „социализмът се проваля тогава, когато свършат парите... на другите.“ 
Защото е тъпо да критикуваш дори тегленето на изгодни кредити от една страна, а от друга – да не посочваш различен източник на средства, освен фондовете на Евросъюза. Преди време тя посъветва управляващите да отворят държавния резерв за лекарствата. Ей така, на готово. Бъркаш и взимаш. Спасяваш положението. 

Добре – но после откъде? 

И откъде пари за нови? И откъде средства за ваксините? 
Така героичното, изцяло популистко  решение на г-жа Нинова /искрено й желая да е жива и здрава!/ да се  включи лично като санитар в битката с вируса, се превръща в гротеска за обществото и в кошмар за болничния директор, на когото ще налети барабар с депутатите си. В последното съм сигурен. Не случайно има стара мъдрост – „всяка жаба да си знае гьола“, пък бил той и парламентарен, добавям.
Като цяло поведението на БСП и компания е абсолютно неадекватно. Дори човек да приеме въпреки неяснотите, че те поне знаят какво искат да постигнат, отговорът на въпроса „как да стане“ тъне в непрогледна мъгла, а източникът на средства остава енигма. Налага се изводът, че хаосът е не само в управлението, но и в главите на опозицията. Това вече е страшно, защото говори за липса на алтернатива.
Само за да просветля малко мрачните краски, ще ви припомня 

един брадат  виц, 

но подходящ за политическия ни пейзаж:
Завършен е прототипът на нов автомобил, идва време за изпитания. Ще тестват всички уреди и механизми в купето – табло, кормилна система, колани, еърбеци, стъкла... всичко. Шефът на екипа отива при баш шефа и докладва: Решихме да вкараме вътре три маймуни – няма начин да не разбъзикат каквото ви дойде на ум... Баш шефът му рекъл: Какви маймуни бе, колега. Вкарай вътре три хлапета и им забрани да пипат каквото и да било!
Та така и ние – да вземем да вкараме в колата и Нинова, и Радев, и Петков, да прибавим Слави, Мая, Копейкин и другите мераклии, да им кажем много внимателно да огледат всичко и да не пипат нищо... Е тогава ще видите истински стрес-тест за държава по време на криза.
Краят остава за... нас.