Македонските българи със сигурност ще влязат в Конституцията, както и всички народи, които живеят в Македония.
Въпросът не е в това дали ще се случи, а кога ще се случи.
Дали по време на правителството на СДСМ (Социалдемократическата партия на Македония), или на ВМРО-ДПМНЕ, или двете политически партии заедно с коалиционните си партньори ще го направят възможно най-скоро, през тази година, като най-доброто, но най-малко вероятно решение за отваряне на първите глави от преговорите и започване на големи реформи водещи до членство в ЕС?
Наричам това „най-доброто решение“, защото в такъв случай всички парламентарнопредставени политически партии, или по-скоро голямото мнозинство от над 80 депутати, от заявилите се като проевропейски партии, ще имат еднаква заслуга за постигането на най-значимия държавен интерес на Северна Македания – членството в ЕС.
Подобно историческо решение би изместило партийната конкуренция от терена на омразата и междуособните вражди към правилния път - към по-бърза европейска интеграция и към истинския терен на политическата борба за постигане на всичко, което днес е обект на взаимни обвинения: като се започне от върховенството на закона, битката за независима съдебна система, за ефективна борба с организираната престъпност и корупцията, за по-бързо развитие на демократичните процеси, за подобряване на икономическата ситуация, за по-висок стандарт на гражданите, по-добро здравеопазване и образование... Всичко, което включва европейски ценности и което се съдържа в преговорните глави, които през следващите години под контрола и с помощта на Брюксел трябва да бъдат приключени по време на преговорите с ЕС.
Дали този процес ще бъде завършен след седем, десет или повече години, зависи най-вече от нас. По тези критерии ще трябва да се измерва успехът на едно правителство и една власт, независимо към кои партии принадлежи.
Най-доброто решение – най-малко вероятно
Защо най-вероятното решение е най-малко вероятно (което не се побира в здравия разум)?
Първо, защото лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, заедно с партийната върхушка затвориха всички врати за евентуално решение като оказаха силен натиск върху депутатите от партията: като се започне от някакви абсурдни, невалидни и унизителни нотариалнозаверени подписи на народните представители, „за да се избегне предполагаемото предателство на националните и държавните интереси“.
След това повториха същата грешка, която тогавашният премиер Зоран Заев направи на местните избори, приравнявайки ги с парламентарните, като заяви, че ще подаде оставка, ако СДСМ загуби Скопие.
По същият начин Мицкоски заплаши, че ще подаде оставка, ако депутатите от ВМРО-ДПМНЕ гласуват за конституционни промени.
И какво се случи?
Скопие падна и пропадна, а управляващата коалиция продължи работата си дори след ненужната и емоционална абдикация на Заев.
Единствената полза беше, че Заев донякъде се спаси от фронталните атаки на наследника му Димитър Ковачевски.
Вторият аргумент, че най-доброто решение е най-малко вероятно е стратегията на Християн Мицкоски.
Първо, Мицкоски не проблематизира влизането на македонските българи в Конституцията, но поиска това да не е първото условие за започване на преговорите, а последното - преди самото членство.
Това искаше и македонският преговорен екип, но, за съжаление, то не беше удовлетворено заради протекционизма на Франция и Европа към България, която е член на ЕС.
Последваха лозунгите на Мицкоски за опасността от „побългаряване“ и „асимилация на македонския народ“, които паднаха на благодатна почва с подкрепата на академични и интелектуални среди и публични личности.
Това патриотично въодушевление продължи известно време, но от ден на ден затихваше и се превръщаше в патос, докато все по-голяма част от обществото все повече осъзнаваше безсмислието на такава измислена и несъществуваща опасност в собствената им страна.
Нито някой ще бъде българизиран, нито асимилиран, само защото 3500 македонски българи ще бъдат „ощастливени“ като всички останали, които са в Конституцията.
Лъжа е, че договорите със съседите ще бъдат анулирани
Единствената позиция как ще бъде решен проблемът си остава твърдата и постоянна решимост на Мицкоски за предсрочни парламентарни избори.
Той никога не каза ясно как ще се реши проблемът с България, когато спечели властта и оглави правителството. Това породи илюзията у част от обществото, че когато ВМРО ДПМНЕ спечели изборите и Мицкоски стане премиер, Договорът за добросъседство с България ще бъде анулиран и македонските българи няма да влязат в Конституцията.
Не знам дали Мицкоски го е казвал публично, но дори и да го е казвал - лъже, както, когато твърдеше за Преспанския договор, че ще го анулира, после че ще го „подобри“ и накрая си замълча, все едно не съществува повече.
Още в първия ден, в който седне в премиерското кресло, ще приеме и Договора с Гърция, и Договора с България без да промени даже една точка или запетая, като, разбира се ще обвинява предшествениците си, че са подписали неизгодни договори, но понеже са ратифицирани от парламента той е безсилен да ги отменим.
Ето това е
стратегията, която ще предложи Мицкоски,
ако дойде на власт.
Затова, когато говори за парламентарни избори, Мицкоски много внимателно подчертава, правителството няма 80 депутати и следователно Конституцията не може да бъде променяна.
Това е основният му коз.
И това означава ли, че ако след евентуалните предсрочни парламентарни избори, той има контрол над 80 депутати, Конституцията ще бъде променена, защото е налице предпоставката, за която той сега настоява?
Разбира се, ДА.
Ако Мицкоски дойде на власт, македонските българи ще влязат в Конституцията, а полезните идиоти ще останат с пръст в уста, ошашавени от новото предателство на националните и държавни интереси.
Даже слънчогледите ще цъфнат сред зима, приветствайки го с „най-доброто“ решение.
Какво би направил един мъдър политик?
В този момент избягването на наистина най-доброто общо решение е насочено само към придобиване на власт и нищо друго и загубата на време вреди най-силно на Македония. Това забавяне може да породи други непредвидени трудности и препятствия, които биха могли да забавят преговорите с ЕС.
Губенето на време, докато войната в Украйна продължава, отново ще маргинализира Македония и ще я върне в изолацията, в която се намираше в продължение на 11 години в ерата на „груевизма“.
Какво би направил един мъдър политик, лидер на опозицията в такива обстоятелства, когато се вземат болезнени и изключително непопулярни, но исторически решения за бъдещето на държавата?
Вариантите са два - или ще се присъедини, като поеме по-малка отговорност, но равен дял от заслугите, или ще остави правителството да вземе това решение на своя отговорност.
В същото време има няколко начина ВМРО-ДПМНЕ да осигури 80 гласа за промяна на Конституцията.
По-добре е политическите ти противници да свършат това, което е необходимо, но не е популярно, защото иначе следващата власт ще трябва да направи същото по-късно.
Това е най-големият риск, който може да сполети Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Да бъдеш хванат в тежка и непростима лъжа след изгубено ценно време.
Не заради българите в Конституцията, а само заради властта
Може би известно време Мицкоски ще отхвърля аргументите, които идват все по-настойчиво и от македонското общество и от международните партньори за избор на най-доброто решение за съвместно приемане на Конституционните промени възможно най-скоро, които, за съжаление, се приемат като натиск и нарушение на суверенитета в нашата страна, но това наистина ще продължи още малко.
Това е моментът, в който Мицкоски и ръководството на партията трябва сами да решат да излязат от задънената улица в преговорите с ЕС и да одобрят конституционните промени.
Ако не го направят, решението ще бъде взето от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които няма да приемат директивите за спъване на членството на Македония в ЕС.
Това вече се случи веднъж в парламента.
В такъв случай вместо предсрочни избори Мицкоски ще трябва да изпълни обещанието си, че ако конституционните промени бъдат одобрени, той ще напусне политиката.
Кой знае, може би това е най-доброто решение.
Превод: Faktor.bg