Андрей Иларионов, kasparov.ru
Die deutsche Jugendbewegung (Германско младежко движение) играе решаваща, но крайно двусмислена роля във формирането на германската масова култура през първите три десетилетия на ХХ век. Тяхното страстно преклонение пред природата, природосъобразния начин на живот и източен мистицизъм им спечелва сполучливото определение "десните хипита", а по-късно, по-голямата част от тях се вливат в редиците на нацистите.
Странното е, че техният романтизъм изключително лесно се приспособява към съвършено различен тип политическа мобилизация – "неполитическия" фанатизъм на фашизма.
Привлекателността, която съдържа подобна доктрина за младежта е очевидна: мащабите на кризата сякаш изискват пълен отказ от очевидните и причини.
Именно в особената форма на този отказ се крие и опасността.
Тук особено полезни се оказват и работите на още няколко теоретици. Философът Лудвиг Клагес пише през 1913 година изключително важното есе "Човекът и Земята" - което се оказва не само "един от най-великите манифести на радикалните екопацифисти в Германия", но и класически пример за съблазънта на терминологията на реакционната екология.
"Човекът и Земята" е предвестник на практически всички теми на съвременните екологични движения: осъжда ускорението изчезване на видовете, нарушаването на глобалния екосистемен баланс, изсичането на горите, унищожаването на коренните народи и дивите местообитания, разрастването на градовете и отчуждаване на хората от природата.
Но в същото есе той рязко осъжда християнството, капитализма, икономически утилитаризъм, свръхпотреблението и идеологията на "прогреса".
И всичко това през 1913 година!
Но трябва да отбележим, че Клагес през целия си живот е яростен антисемит, наричан "интелектуалният стимулатор на Третия райх, прокарал пътя на фашистката идеология".
Неговото пълно отрицание на разума и интелекта като основополагащи за обществените отношения не може да не доведе до ужасни политически последствия. Това изключва всяка възможност за рационално възстановяване на отношенията на обществата с природата и оправдава и най-жестокия авторитаризъм.
Но еколозите явно не са си извадили поуките от живота и работата на Клагес. През 1980 година есето "Човекът и Земята" беше преиздадено с почести от германските Зелени в качеството му на
"оригинален и заслужаващ уважение трактат"
Друг известен философ и герой на "екофашистите" е Мартин Хайдегер, който става активен член на нацистката партия и известно време с ентусиазъм и дори с обожание подкрепя фюрера.
Неговите мистични панегирици по отношения на Heimat (родината) са допълнени от дълбок антисемитизъм, а неговите метафизично формулирани критики срещу технологиите и съвременността се сриват с популистката идеология.
Независимо, че продължава да преподава близо 30 години след падането на Третия райх, Хайдегер нито веднъж не се разкайва, да не говорим и, че не се отказва от своята причастност към национал-социализма, както и нито веднъж не осъжда престъпленията му.
След краха на Ваймарската република започва да се развива и да набира сили друга организация - германската националсоциалистическа работническа партия (NSDAP).
Опирайки се на наследството на Арндт, Рил, Хекел и останалите предшественици на национал-социализма, включването в нацисткото движение на теми, свързани с околната среда, се превръща в решаващ фактор за нарастването на популярността му и постигането на държавната власт.
Природата в национал-социалистическата идеология
Реакционните екологични идеи, чиито очертания приведохме по-горе, оказват мощно и продължително виляние върху мнозина от ключовите дейци на НСДАП.
Национал-социалистическата "религия на природата", както я описва един историк представлява "гъвкава смес от първобитен тевтонски природен мистицизъм, псевдонаучна екология, ирационален антихуманизъм и митология за расовото спасение чрез връщане към земята".
Всички тези аргументи би трябвало да поохладят съвременния екологически дискурс – ключ към социално-екологичната хармония става установяването на "вечните закони на природните процеси" (Хитлер) и организация на обществото, която съответства на тях.
Фюрерът особено обичал да подчертава "безпомощността на човечеството пред вечния закон на природата".
Повтаряйки Хекел и монистите, в "Майн Кампф" той обявява: "Когато хората се опитват да въстанат срещу желязната логика на природата, те влизат в конфликт със същите тези принципи, на които са задължени за съществуването си в качеството на хора. Техните действия срещу природата ще доведат до тяхното собствено падение".
През 1934 година директорът на Имперската агенция по охрана на природата Валтер Шенихен поставя следните задачи за учебните програми по биология:
"Младежта съвсем рано е длъжна да разбере гражданското значение на термина "организъм", тоест, координацията на всички части и органи за благото на единната и висша жизнена задача".
Тази позната ни непосредствена адаптация на биологичните концепции към соицалните явления служи за оправдание не само на тоталитарния ред в Третия райх, но и на експанзионистката му политика, наречена Lebensraum (план за завладяване на "жизнено пространство" в Източна Европа за германския народ).
Тя, също така осигурява връзката между идеите за
екологичната и расовата чистота
Следва да подчертаем, че това не е просто риторика: тя отразява твърдото убеждение и действителните практики във върхушката на нацистката йерархия. Хитлер и Химлер са били строги вегетарианци, както и любители на животните, увличали се от природната мистика и хомеопатията, обявявали се против опитите с животни и жестокото отношение към тях. Химлер създава експериментални органични ферми, където се отглеждали билки за СС. А Хитлер звучи като истински зелен утопист, обсъждайки авторитетно и подробно различни възобновяеми източници на енергия като алтернатива на въглищата и обявявайки хидро-, ветро- и приливната енергетика за енергетика на бъдещето.
Дори по време на войната Химлер издава декрети за "новите" земи в Източна Европа с класическа екофашистка терминология: Lebensraum, Heimat, аграрна мистика, здравето на Народа, близостта до природата и уважение към нея (постулирани като стандарти, в съответствие с които трябва да бъде оценявано обществото).
По този начин, на ниво идеология, екологичните теми играят жизнено важна роля в германския фашизъм.
Но би било грешка да се отнесем към тези елементи като към проста пропаганда, умело разгърната за маскировка на истинския характер на нацизма.
"Кръв и почва" (Blut und Boden) като официална доктрина
"Единството на кръвта и почвата трябва да бъде възстановено" провъзгласява през 1930 година Ричард Валтер Даре. Тази печално известна фраза обозначава квази-мистичната връзка между "кръвта" (расата или народа) и "почвата" (земята и околната среда), характерна за германските народи.
За адептите на "Кръвта и Почвата" евреите са "безродни, блуждаещи хора, неспособни на истински отношения със земята".
С други думи, германската кръв поражда изключителната претенция за свещената германска земя и с времето се превръща в ръководен принцип за осигуряването на расово здраве и екологична устойчивост.
Опирайки се на тази концепция Даре заявява:
"Концепцията "Кръв и почва" ни дава моралното право да завземем толкова земи на Изток, колкото са ни необходими за установяването на хармония между тялото на нашия народ и геополитическото пространство".
Даре често е смятан за предвестник на съвременното движение на Зелените, а самите Зелени упорито подценяват фашистките елементи в мисленето му, представяйки го само като "неинформиран радикал".
Макар че, екологичните аспекти в мисленето му не е възможно да бъдат отделени от чисто расистките му възгледи, това само показва до каква степен "екологичната аура" се явява индулгенция за тези движения.
Но Даре сам по себе си представлява зловещ призрак на екофашизма на власт.
Фашистската екология в контекст
За да направя този потискащ и неприятен анализ по-приемлив, може все пак да направя съвършено неправилния извод, че дори най-осъдителните политически начинания понякога дават похвални плодове.
Но истинският урок се състои точно в обратното: даже най-похвалните стремежи могат да бъдат извратени и използвани за служба на престъпна диващина.
"Зеленото крило" на НСДАП не е било групичка невинни, объркани и управляеми идеалисти или реформатори "отвътре"; те са били съзнателни покровители и изпълнители на мерзка програма, явно посветена на нечовешко расистко насилие, на масови политически репресии и военно господство над целия свят.
Техните "екологични" увлечения съвсем не компенсират тези техни фундаментални убеждения, напротив, задълбочават ги и ги радикализират.
В края на краищата, тяхната "конфигурация" на екологична политика, както и нейната аргументация, е непосредствено и съществено отговорна за организирано масово убийство.
Нито един аспект на нацисткия проект не може да бъде правилно разбран без изучаването на последствията му пресъздадени в Холокоста. В него екологичните аргументи също играят зловеща роля.
Не само, че "зеленото крило" екипира антисемитизма с традиционната реакционна екология, но и предизвиква ярки расистки фантазии за органичната расова неприкосновеност и политическа мъст.
Сливането на антихуманистичните догми с фетишизацията на естествената "чистота" дава не просто обосноваване, но и стимул за най-отвратителните престъпления на Третия райх.
Коварната привлекателност на екофашизма освобождава убийствена енергия, непозната дотогава.
И това е истинското наследство на екофашизма на власт: "геноцидът се превръща в необходимост когато е скрит под покривалото на защитата на околната среда".
Опитът на "зеленото крила" на германския фашизъм е отрезвяващо напомняне за политическата нестабилност на екологията.
Съвършено очевидно е, че историята опровергава безсмисленото твърдение, че "тези, които искат да реформират обществото в съответствие с природата не са леви и не са десни, а са екологично ориентирани".
Екологичните теми могат да бъдат мобилизирани както от ляво, така и от дясно и се нуждаят от ясен социален контекст, ако искат да имат някаква политическа привлекателност.
"Екологията" сама по себе не определя политиката, тя трябва да бъде изтълкувана, опосредствана от някаква теория за обществото, за да получи политически смисъл.
Неспособността да бъде отчетена тази опосредствана връзка между социалното и екологичното е отличителна черта на реакционната екология.
Такова преднамерено невежество заменя дългосрочните социално-екологични изследвания с екомистицизъм и има катастрофални политически последствия, доколкото сложността на диалектиката между общество и природа се срива в разчистеното Единство. Идеологически зареденият "естествен порядък" не оставя место за компромис, неговите изисквания са абсолютни.
По всички тези причини лозунгът на много от съвременните леви "Ние не сме леви или десни, ние вървим напред" е исторически наивен и политически фатален.
Виж Първа част
Превод& Faktor.bg