„Влязохме с хаос в извънредното положение, излизаме с още по-голям хаос от него“. Това е квинтесенцията на казаното преди два дни от президента Радев в Садово. Аргументирано, със силата на фактите му отговори единствено външният министър Екатерина Захариева. Защото фактите сочат, че по един или друг начин, поне засега, България е сочена като една от страните с най-малко смъртни случаи в резултат от Ковид 19.
Дали поради изпреварващите или поне навременните мерки, включително обявяването на извънредното положение, заразата в страната ни като цяло беше ограничена, локализирана и изолирана навсякъде, където започваше да се разпространява взривообразно. Най-ценно в случая се оказа времето,
спечеленото време
То даде възможност на здравната система бързо да се пренастрои, да се започне собствено производство на животоспасяваща медицинска и санитарна екипировка, в рамките на десетина дни да бъде преодолян недостигът на маски, ръкавици и дезинфектанти за населението. Всичко това показа, че производството и две от най-важните сфери на социалния живот – здравеопазването и образованието далеч не са толкова зле, колкото сме свикнали да ги описваме.
Забележително е, че по отношение на обществената оценка за предприетите мерки, социологическите агенции стигнаха до рядко единодушие – с над 70 процента мнозинство обществото им даде своето одобрение.
Да, в социалните мрежи се спори много, дали мерките са били достатъчни или не, дали не са били прекалени, дали е била предизвикана изкуствена психоза и дали не е била злоумишлена. При демокрацията е така, всеки, компетентен или не има право на мнение и на свободно изразяване.
Но всеки който има поне малко мозък в главата си и е що годе функционално грамотен, би трябвало да успее да се ориентира и да постъпи, като прецени. Затова още един радостен факт е, че преобладаващата част от сънародниците ни, дори повечето от скептиците, се съобразиха с препоръките на компетентните органи и специалистите и сами допринесоха за постигнатите до момента добри резултати. Ето, това е оценка!
С изявлението си в Садово президентът Радев не просто зачеркна със замах един заслужен успех на българското общество, но
и се подигра
с денонощния през цялото това време труд на стотици и хиляди лекари, медицински сестри, санитари, полицаи, доброволци, социални работници. Много от тях, особено през първите дни, буквално рискуваха собственото си здраве и живота си, за да спасяват други животи. За някои от тях рискът се оказа фатален.
Затова питам господин президента – това ли е неговата оценка за ефекта от труда на всичките тези хора?
Това ли е оценката му за работата на експертите от Националния оперативен щаб, които въпреки някои колебания, вътрешни несъгласия, може би и грешки, и горчивина от незаслужени обиди, нито за момент не се пропукаха?
Може ли да посочи поне една държава, включително и сред най-мощните икономически, която се оказа напълно подготвена за срещата с новия вирус?
С какво той лично и неговият екип допринесоха за справяне с екстремната ситуация?
Поне отговорът на последния въпрос е
ясен – с нищо и половина
И затова е по-добре за самия него да замълчи. Поне докато подреди хаоса в собствената си глава. И защото един президент може да мрази премиера, министрите му и повечето партии, но и конституционно няма право да мрази народа си.