Илиана Славова
В политиката умението да вземеш остър завой без загуба на равновесие е белег за изкусност. Но ако завоят е на 180 градуса става дума за липса на интегритет. Може да е банална безпринципност или невежество, но може и да е зависимост, включително от враждебни на държавата сили. Президентът Радев е склонен да изпълнява маневри от втория вид, без да държи сметка дали изглеждат елегантно и какъв е ефектът им върху българската държавност.
Само преди година ентусиазирано лансира на политическата сцена Кирил Петков и Асен Василев и дори наруши конституцията, за да назначи Петков за министър в служебното си правителство. После партията им „Продължаваме промяната“ даде подкрепа за неговото преизбиране. Днес Радев им организира
„юркане по устав“
чрез процедурата за съставяне на правителство – не им даде и денонощие, за да се подготвят за консултациите. Вярно е, че със забавянето на оставката на правителството самият Петков злоупотреби с конституционните разпоредби, но сегашното му прегрешение е значително по-малко от лъжата за неговото гражданство, която Радев прие благосклонно. От „Продължаваме промяната“ вдигнаха залога като поискаха отлагане на консултациите, а той отвърна като изобщо ги прекрати. После ги притисна, като насрочи връчването на мандата за съставяне на правителство буквално от единия ден за другия и не им остави никакво време за дискусии по номинацията за премиер. Дали става дума за реален разлом в отношенията или за семейна свада е отделен въпрос, но смяната на стила е очевидна.
Демонстрацията на неприязън между Румен Радев и Корнелия Нинова също контрастира с периода, в който се лансираше президентската му кандидатура през 2016 г. – под одобрителния поглед на генерала от КГБ Леонид Решетников. По отношение на ДПС също се вижда диаметрална промяна, но в обратната посока. Днес държавният глава ги хвали, че тяхното „отговорно отношение към етническия мир по времето на прехода е факт". Само преди година се обърна назидателно към председателя на движението с думите "Коя е вашата Родина-майка, г-н Карадайъ?", а още година по-рано под вдигнатия президентски юмрук на площада бушуваше непримиримост към тази партия.
По отношение на ветото по започването на преговори между РСМ и ЕС метаморфозата в позицията му беше още по-бърза. В рамките на дни от радикален застъпник на ветото се превърна в привърженик на френското предложение.
След скандалната му фраза, че „Крим е руски, какъв да е“, също последва обрат – заради категоричните реакции на недоволство от партньорските ни страни се наложи да обяснява, че де юре полуостровът е украински.
Ако се върнем още по-назад - към избора на бойни самолети за военновъздушните ни сили - през 2012 г. Радев се изказа ласкаво за изтребителите F-16 и призна предимствата им пред „Грипен“ (в интервю за „Преса”), а след като пое президентския пост направи всичко възможно да осуети придобиването на F-16 и лобираше за „Грипен“.
Кога Радев е искрен
и дали изобщо има място за искреност в политическото му поведение? Той влезе в политиката като случаен посетител – независимо от липсата на познания и визионерство. А може би именно заради това получи одобрението на Решетников. Очевидно без познаване на политическата материя не би могъл да има собствена визия, която да отстоява (люшкането между противоположни позиции го показва), но пък лесно би могъл да бъде направляван от конюнктурни фактори и чужда воля – човек с неговите дефицити и жажда за власт би имал нужда от чужда компетентност. Ген. Решетников дори не се посвени да огласи в руското медийно пространство какво очаква от Радев: да извади България от НАТО. Можем само да гадаем в каква степен той отговаря на очакванията на Москва, но е сигурно, че Кремъл не се е отказал от амбицията да върне България в своята орбита. Настойчивото лансиране на идеята за референдум по тази тема от страна на „Възраждане“ е недвусмислен сигнал в тази посока.
Другото сигурно е, че Румен Радев неотклонно прокарва линията на Москва, било то успешно или не. Показателна е позицията му по актуалния скандал с изгонените за шпионаж 70 служители на руското посолство. Оспори както решението на правителството по същество, така и неговата легитимност от гледна точка на процедурите. Същевременно не каза и дума за арогантното поведение на посланичката Елеонора Митрофанова, което е недопустимо не само с оглед на дипломатическия протокол, но и на нормалното човешко възпитание. А да припомняме ли сервилното му поведение пред руския патриарх Кирил, който назидателно изискваше от българите благодарност?
Радев
нито веднъж не осъди руските зверства в Украйна
Обяви се против изпращането на оръжие за украинските защитници. Направи всичко, за да предотврати разполагането на контингент на НАТО у нас. Многократно се противопоставя срещу санкциите, налагани от Запада на Москва.
Провокира война между институциите, ерозира авторитета им, насажда раздори в политическия ни живот, което отново е в интерес на Русия, чиято цел е да руши българската държавност. И ако по отношение на важни теми от българския политически живот в поведението на Радев има странна изменчивост, в прокарването на руските интереси е праволинеен – понякога това става явно, друг път негласно или дори маскирано зад евроатлантическа фразеология. Последното рядко му се удава. Получава се насила хубост, както оправданията пред западните партньори заради скандала с Крим. Впрочем, ако говорим за искреност, очевидно Радев е автентичен в отношението си към Русия и неискрен към съюзниците ни от НАТО и ЕС. Стига само да сравним снимките му от срещи със западни лидери, на които очевидно се чувства некомфортно, и тези с Владимир Путин, към когото има явен афинитет.
А къде е България?
Има ли друго освен заучените фрази в речите му, произнасяни безизразно през зъби? Националната ни история показва, че преданите към Русия политици, винаги са предавали българската кауза. Защото е несъвместима с интересите на Кремъл.