Призраци

Ако народ не избере проф. Герджиков на балотажа, това означава, че нацията ни е загубила чувство за самосъхранение и лети с шейната по ледената пързалка към Евразия, обула зелени вълнени чорапи

Авторът

Авторът

Д-р Любомир Канов

В един разказ на Радичков, след смъртта на Сталин и последвалото размразяване на обществото, заедно с отменянето на “Култа към личността”, двама торлаци с впрегнати яки биволи в селска кола с ритли, са изпратени да свалят от един старопланински връх бронзовата статуя на мустакатият диктатор. С голям зор те някакси натоварват колата, но в една падина тя се преобръща, бронзовата глава на Истукана се откъсва и започва да се търкаля по склона, а от нея излита с жужене огромен рой от оси. В същия миг главата произнася думите:”Илимай-малапай!”. Двамата замират, а един от торлаците се почесва озадачен и казва:” Май тенец беше!…” 
Може и да не предавам добре прекрасният разказ, но днес и на мен като на един пишещ торлак ми идва да кажа:

”Тенец беше!”

Призрак, фантом, таласъм, караконджул, върколак, вампир, привидение! Както и да го наречем Тенеца, но той се появи в кошмарните ни сънища първо като главатар на бунт с вдигнат пестник атакуващ Народното Събрание посредством вмирисана цаца и стрелба с яйца по националния герб, а след това и в ролята на действащ президент със заявка за нови пет години като държавна глава на българската нация. Единствено само не го чухме да извика “илимай-малапай!”, но за сметка на това се закани на всички торлаци да ги прогони със заклинанието: “Мутри, вън!”. Всичко това за съжаление не беше кошмарен сън, от който да се събудим, а

 самата истина

Не, нямаше мустаци като онзи другият с бронзовата глава, но беше точното физическо копие на нашият местен селски диктатор, управлявал страната дълги десетилетия. Същият профил, същият нос и очи, толкова познатият подозрителен израз на лицето, съчетана със скудоумната реч, дървеното недодялано поведение, скованата осанка на човек свикнал да стои мирно пред началниците, 
с единственото различие само по диалект от ботевградския тенец, за когото мислехме, че се е споминал окончателно. Тенецът, както се оказа, е жив и всъщност се е завърнал окончателно у дома, приветстван от 50% от любезните български поданици у нас и в чужбина. Подпомогнат, както му е реда от цяла сюрия вурдалаци, обитаващи още от времето на мустакатия Таракан московската сграда на Лубянка и подкрепящи винаги и открай време своите хора. Липсваше само духовникът Гундяев да отслужи публичен маслосвет по случай Победата. 

Срещу това превъплъщение на правешкия архетип на изборите за Президент на България бяха застанали поне трима достойни мъже, всеки по своему представляващ цивилизованото и европейско лице на страната ни. От тях на балотаж срещу оставеният в запаса 

военен аватар на Москва

 ще отиде получилият най-много гласове проф. Герджиков. Ректор на най-старият и уважаван Софийски Университет “Свети Климент Охридски”. Свети Климент е създал азбуката на която днес пише Русия, а неговите книжовници са кодифицирали езика на който тя говори и който наричат сега руски език. От българите руснаците са възприели Православието, та да може когато Гундяев с огромната си позлатена корона, назначен за Патриарх на Московията от кагебистите на Лубянка, пристигне на посещение тук, социалистическата вицепрезидентка да коленичи пред него и да му целува пръстена, а  Главнокомандващият да изтърпи с миролюбието на истински генерал да му набиват канчето на старобългарски език. 

Проф. Герджиков не само представлява всичко с което българската просвета и език с основание се гордее, не само е наследник на онези просветители и будители, които са в основата на нашето културно присъствие като народ измежду европейските и християнските народи, но многократно превъзхожда интелектуално и етически един пенсиониран военен, който с нищо не е въздигнал и с нищо не е допринесъл за духовният и интелектуален живот на народа ни. Този военен е допринесъл единствено за себе си и за своята настояща “половинка” в съмнителни финансови действия още като действащ офицер. Неговият статут между европейските лидери, неговите проруски и антинатовски действия напълно девалвират претенциите му за “натовски офицер”, точно както спънатия му елементарен английски го разконспирират като “завършил американски авиационен колеж с отличие”. Аз съм сигурен, че проф. Герджиков би общувал с всички световни държавни ръководители на равна нога на няколко езика, а ако се наложи, би си говорил и с Римския Папа на латински, ако Негово Преосвещенство го владее достатъчно добре. Но не е разликата между двамата кандидати за Президент само 

в културата, в излъчването, в езика, в поведението

 Много по-важно е, че генералът в оставка е постановка на имперско-кагебистка Русия, Троянски кон в ЕС и НАТО, проводник на чужди интереси и разединител на българската нация. 
Ако нашият дълбокомъдър и величав в своята национална гордост “малък, но героичен” народ не избере проф. Герджиков на балотажа, това означава, че нацията ни е загубила чувство за самосъхранение и лети с шейната по ледената пързалка към Евразия, обула зелени вълнени чорапи, където я чака приказната “Птица-тройка” с всичките си опричници, управлявана от монголоидният Тенец-Император.