Ако епидемията доведе до тежка икономическа криза, просто някои държави могат да станат по-богати, а други по-бедни, казва пред Faktor.bg професорът по българска литература и бивш посланик на страната ни в Атина и Ватикана
Кирил Топалов е професор по българска литература в СУ, член на Световната елинистична академия "Аркадия", посланик в Атина (1998-2002) и Ватикана (2013-2019)."
Интервю на Васил Василев
- Проф. Топалов, Ангела Меркел констатира, че светът не е изпадал в подобна криза след края на Втората световна война. Защо не вярвахме, че подобен лош сценарий не може да ни се случи?
- Госпожа Меркел, към която се отнасям с голямо уважение, би трябвало да коригира констатацията си в смисъл, че светът, поне европейският, изпадна в първата си най-голяма криза след края на тази война още преди 4-5 години, когато тя каза филантропично на заливащите континента ни мигранти да заповядат в най-сетне подредения след пожарищата на войната европейски дом. Изглежда тогава все още никой не подозираше, че те не идват толкова за да се спасят от ада на своята война (изключение – сирийците), нито да бъдат груба работна ръка, каквато бяха някога в Западна Европа турските гастарбайтери, а за да заживеят наготово в рая на трудно, но успешно изградената европейска социална система за сметка на тези, които с много лишения, мъдрост, далновидност, търпение и жертвани поколения бяха изграждали този труден рай цели 75 години. Питате защо светът подцени историята. На този въпрос по-умни от нас са дали отговора отдавна: защото който не познава и не се учи от историята, рискува да я повтори, при това с още повече жертви. Историята, както е известно, познава всякакви реставрации. Очевидно човекът и светът така са устроени. Заравят си като щрауса главата в пясъка и мислят, че бурята ще ги отмине. Тя, обаче, както виждаме, не прощава нашето отпускане, дори и за миг да е. Или, според известния спор, в който песимистът е казал, че от това по-лошо не може да бъде, а оптимистът го поправил – може, може…
- Как ще се промени светът след края на епидемията COVID-19? По какъв начин ще преосмисли грешките, които е допускал?
- Пак ще започна с известна максима, според която единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея. В границите на нашия живот човечеството мина през няколко сериозни епидемии. Справи се, както знаем, вече не го знаят само тези, които загубиха живота си. Ако приемем възгледа на богомилите, че за разлика от Горния свят, където властва Бог, то в нашия, Долния, властва низвергнатият от Бога ангел, който се опитал да му отнеме властта, сиреч Дяволът. И нали си е дявол, изпратил ни най-напред няколко по-безопасни или по-страшни грипа, с които сме се справили горе-долу успешно, в резултат на което сме се отпуснали и докато усетим ясно какво ни е пратил сега, църквите в Бергамо се напълниха с ковчези. С телата на щастливи, бодри и здрави до вчера млади и възрастни хора, които внезапно се оказва, че няма къде да бъдат погребани, нито как да бъдат кремирани, нито как близките им да бдят при тях и да ги утешават до последния им час, нито дори и как да ги изпратят в последния им път. Не е моя работа да съдя нито италианците, нито испанците, нито когото и да е, всеки сам си плаща неадекватното на ситуацията поведение, само констатирам фактите, които ни поднасят световните агенции. А в техните репортажи се вижда, че както в тези две държави, така и в останалите, включително и у нас, в случайно заснети групи от по 10-15 души едва един-двама са с маски, а по улиците, парковете и аерогарите щъкат възторжени младежи и сериозни възрастни хора също без маски. Дори в момента научавам от директен репортаж от парламента, че най-сетне на депутатите им раздават маски, вече няколко дни след обявяването на извънредното положение! Двеста и кусур живи хора, седнали един до друг, говорещи си понякога тет-а-тет, сиреч глава до глава (на фр.), друг път смеейки се на противника или надвикващи се, сиреч евентуално пръскайки в голям периметър заразата, на която теоретично или практически биха могли да са носители, работят по този начин!... Гледам в момента, че някои дори и героично отказват маските. А бе, хора, вечер не се ли прибирате при близките си? Вие самите със сигурност сте безсмъртни и нищо не ви заплашва, но жените ви, децата ви, родителите ви, хората, които ще ви разпознаят в хранителния магазин (ако все още влизате там лично) и ще ви поздравят - те със сигурност все още не са нито безсмъртни, нито незаразими… Слава Богу, в по-късен репортаж видях, че повечето в залата вече са си сложили маски, значи разумът е надделял. Но не сме само ние, италианците, испанците, гърците, англичаните или които и да са от другите европейци, достойни за възхищение заради своята смелост. Гледам и репортаж от студентски купони в алкохолни барове в Маями - едни от младежите полупияни, други май дрогирани, всички поразсъблечени (явно е топло, Маями е известен курорт), заявяващи гордо на репортера, че никакъв вирус не може да им попречи да се веселят… Мъдреците преди нас и на това са му измислили максимата, според която когато дяволът реши да те погуби, първо ти взима акъла.
- Лъсна ли слабата подготовка на световните политически елити, които имаха претенциите, че държат всичко под контрол? Къде трябва да търсим вината за трудната ситуация, в която се намира светът?
- Както на всички ни е известно, т. н. световни политически елити са заети преди всичко да държат под контрол опозициите си, за да не им вземат властта, защото както е казал още Пенчо Славейков, те все се боят, че „народната любов може да ги нощем някак изненада.“ Наред с това те по неизбежност държат под контрол спазването на законността, състоянието на образованието, здравеопазването, бизнеса, данъчната и осигурителната система, вътрешния ред, отбраната на държавата си и какво ли още не, списъкът на задълженията им е безкраен. И, пак ще кажа, досегашното сравнително лесно справяне с разните грипове и други болести, които минават през една или друга част на света, или пък през целия, успешното развитие на световната медицина създадоха като че измамното усещане, че светът е защитим срещу всеки тотален враг, който се появи, защото светът вече е глобален и всемогъщ. Глобален, глобален, ама и заразите му са глобални. Оказва се, че все пак нашата държава не е неподготвена, днес стана ясно, че в резерва има и защитни облекла, и маски, които веднага са извадени и предложени на нуждаещи се от тях медици и полицаи. С някои мерки май даже изпреварихме редица други, по-уредени държави. Друг е въпросът, че обществените ни нагласи са все още в ред отношения инертни, българинът хем иска властта да се грижи за него, хем по стар соцнавик я мрази, а най не обича да му се развалят навиците и бедният рахатлък. Освен това ние от десетилетия сме свикнали всичко да ни изненадва – и лошото време, и хубавото, и снегът, и дъждът, и световната криза преди десетина години, и тази, която се задава да ни връхлети сега. Ще преживеем и това. Ама всички ли?
- Ще има ли разместване на световните центрове на влияние след утихването на кризата с коронавируса?
- Едва ли. Такива размествания стават обичайно след война. „Военна“ война, а не вирусна. Тук-таме по света някой държавен ръководител може и да се прости с поста или бъдещите си амбиции, но това няма да промени съществено глобалната ситуация. Ако епидемията доведе до тежка икономическа криза, просто някои държави могат да станат по-богати, а други по-бедни.
- Защо Светият синод продължава да се държи безотговорно и да рискува живота на миряните? Църквата, която е била опора в трудни моменти, днес мълчи и все едно живее в друга държава.
- Светият синод се държи престъпно-безотговорно, защото постъпва алчно. Очевидно за него е по-важно да не спира потокът от приходи от свещи и от всички онези такси, които набожните българи плащат за различни църковни треби, а те, уверявам ви, никак не са малко, нито евтини. Министър-председателят съвсем правилно каза наскоро, че който недисциплинирано или съзнателно сее зараза, извършва убийство, защото в резултат на неговата безотговорност някой или няколко души могат да загубят живота си. Забраниха се всички форми на събиране на няколко лица на едно място, отмени се целият културен живот в страната, затвориха театри и библиотеки, концертни и спортни зали, кафенета, барове, хотели и ресторанти, прекрати се присъственият учебен процес в училищата и университетите, в някои райони се прекратява градският и междуградският транспорт. Само българските църкви продължават да зоват и приемат християните, които по отработен рефлекс не само целуват един след друг иконите, но и си дишат отблизо и така още по-сигурно си разменят вирусите, а ако с всичко това не са успели да се заразят взаимно, накрая свещеникът им дава с голи пръсти нафора и – тук не припадайте! - причастие с обща за всички лъжичка!!! Всеки облизва лъжичката, взимайки си причастието, след това я облизва следващият и така, докато има хора в храма. Аз не съм юрист и не знам дали това може да се квалифицира като углавно престъпление, като опит за убийство на повече от едно лице, а и срещу аргумента, че Бог пазел миряните и нямало да позволи тези, които идват в църква, да се разболеят и умрат, не мога да измисля нищо по-логично, по-християнско, по-умно и по-убийствено убедително и абсолютно успокояващо като аргумент… Като гражданин обаче, солидарен с все по-мащабно разрастващото се недоволство в обществото ни по този въпрос, моля правителството да вземе незабавни мерки и да прекрати това безотговорно и престъпно безобразие на БПЦ, защото при един, не дай си Боже, трагичен резултат от набожността на някои от тези добри християни, наши родители, баби, дядовци и други близки, всички ще стоварят вината върху него. През годините на тоталитарната диктатура БПЦ оскверни святото име на Българската църква, спечелено през Възраждането в тежки битки с гърцизма, с османската власт и хищническите щения на всички съседни балкански държави. След рухването на комунизма тя не даде с нищо знак, че се е покаяла, доносниците архиереи продължават да я управляват и по-специалният й статут не й дава право да подлага на такъв недопустим риск живота и здравето на миряните, които така наивно и добродушно й се доверяват, позволявайки й да ги превръща безотговорно в жертвен агнец.
- Как може да си обясним огромната разлика в поведението на Ватикана и Българската православна църква? От къде идва тази пропаст? Вие доскоро бяхте посланик в държавата на папата.
- Като посланик във Ватикана, имах възможност да наблюдавам отблизо живота, рефлексите, манталитета на Католическата църква, реформите, които започна и продължава да прави и в момента папа Франциск. Няма да описвам всички мерки, които Ватиканът предприе в тази тежка ситуация, медиите ги показват, така че са известни. Папата се отказа от публичните си контакти всяка сряда и неделя с изпълващите площада „Св. Петър“ от 50 до 150 хиляди поклонници, дошли от всички краища на света, изразяващи преклонението и към Светия отец, и към Църквата си, обединяваща и символизираща почти двумилиардната световна католическа общност. Сега папата говори он лайн от библиотеката си, която е неговият прочут работен кабинет, в който посреща и чуждестранните си гости, включително и нашите делегации на 24 май. Сега го гледат и слушат не средно около сто хиляди души на площада пред базиликата „Св. Петър“, а поне един милиард католици, които имат интернет достъп. Преди няколко дни, на 15 т. м. папата посети сам базиликата „Санта Мария Маджоре“, в която някога папа Адриан Втори е осветил книгите на Кирил и Методий и е благословил тяхното дело. Там, пред прочутата чудотворна икона на Дева Мария, а след това и пред също така прочутото разпятие в църквата „Сан Марчело ал Корсо“, което през 1522 г. е избавило Рим от „голямата чума“, той се помоли сам, в уединение, за спасението на Италия и на света от пандемията. Пътя до църквата „Сан Марчело ал Корсо“ папа Франциск измина поклоннически пеша по прочутата и вече почти празна централна улица „Виа дел Корсо“. А цяла Италия и целият католически свят бяха затаили дъх в израз на благодарност и обожание към своя духовен водач, който затвори църквите, за да предпази хората, и отиде сам, въпреки сериозните си проблеми с вървежа, да се моли за тях. Ето че дойдохме и до отговора на Вашия въпрос за разликата между Светия синод на БПЦ и Ватикана. Ако можете, формулирайте я Вие. На мен ми е трудно да сравнявам несравними величини, а и изпитвам голяма тъга от това, защото съм православен. Дори не е тъжно, отчайващо е, че нашата църква не е така близко до хората, както другата. И още нещо конкретно, като ме питате за разликите - през тези драматични месеци (а и не само през тях) Ватиканът развива огромна, необозрима по размерите си, благотворителна дейност. У нас, гледам в репортажите, един-двама младежи-ресторантьори се опитват за правят нещо като благотворителни кухни, а съседите им ги прогонват, бедните им пречели. Вместо да държи отворени и с огромен риск за здравето и живота на миряните своите еднопосочни търговски касички, БПЦ би могла да отвори в църковните им дворове благотворителни кухни за бедните и бездомните. Защо БПЦ не го прави? Ами попитайте я.
- България е преминала през много катастрофи и изпитания. Кое е било водещо за преодоляването им и за възкръсването на страна ни?
- През един дълъг период от нашата история водещо е било родолюбието, гордостта да се наричаш българин, споменът за жертвите, които Майка България е дала в стремежа си да се освободи от иноверната османска имперска власт, да освободи и присъедини (най-често трагично неуспешно) изконните си територии и население в Добруджа, Тракия и Македония, да не позволи на царска Русия да я превърне в своя Задунайская губерния и плацдарм към Босфора и Дарданелите. Звучи ни нереално и затова трудно можем да съпреживеем някогашната българска радост да живееш в държава, която светът е наричал до Втората световна война Швейцария на Балканите и „чудото на Европа“. Глобално погледнато, сега пред държавата ни предстои да успее да върне поне част от тази забравена радост. А погледнато конкретно и „целево“ днес - да се дисциплинираме малко повече, да не хленчим, че ограниченията, които се налагат, нарушавали гражданските ни права. Целият свят го прави, ние не сме по-умни от останалите. Ако искаме да не започнем да измираме като италианците, испанците, а и китайците в началото. Господ помага, но в кошара не вкарва – са казвали нашите деди и са знаели защо. Трябва и малко сам да се вземеш в ръце. Или, както казва и другата максима – помогни си сам, та и Господ да ти помогне.
- Остава впечатлението, че държавата ни е доста по-дисциплинирана и по-подготвена за подобни кризи. На какво се дължи това – на преживяния комунизъм, на кризите след падането на Живков?
- Комунизмът не е научил народите на дисциплина в нормалния смисъл на думата. Научил ги е на послушание и подчинение, а това са съвсем други категории, които имат не конструктивно, а деструктивно въздействие върху човешката психика, обществения морал, социалните и политически рефлекси. Обществото ни се учеше да оцелява тогава по един начин, след това – по друг. Едно е да оцеляваш, лицемерейки, защото ако кажеш това, което мислиш, ще завършиш в най-добрия за теб случай със социална маргинализация, друго е да можеш да бъдеш свободен гражданин и да говориш това, което мислиш. За духовния човек тази дилема е безалтернативна. А в своята сумарност преживеният комунизъм и кризите след падането на Живков научиха обществото ни и да бъде готово на всякакви изненади и това може би играе в момента положителна роля. В смисъл – виждали сме и по-лошо.
- Какъв е оптимистичният изход от днешната криза?
- Ако с цената на известни, колкото и да са неприятни, лични притеснения всеки един от нас помогне за осъществяването на мерките, които, пак ще кажа, специалистите не само у нас, но и в цял свят препоръчват и налагат, не е изключено кризата да отшуми до лятото. Ако обаче продължаваме героично да смятаме, че сме безсмъртни и незаразими, понеже сме много смели и безкомпромисни и не позволяваме да се нарушават личното ни пространство и свобода, ще трябва да си припомним мисълта на един писател, че гробищата са пълни с герои и смелчаци.