Пропастта, която разделя Изтока от Запада

Демокрацията и демократизацията са необходимо, но недостатъчно условие за икономически просперитет

Авторът

Авторът

Доц. Момчил Дойчев

"Социализмът е като хазарта - привлича мързеливите, некадърните, бедните и глупаците.” 
Маргарет Тачър

Навсякъде по света тези категории хора са мнозинство - не само на Изток, но и на Запад. Въпросът е как да се преодолее тази пагубна зависимост на работливите, кадърните, предприемчивите и умни хора, които навсякъде са малцинство?

Отговорът на Запада

 е в създаването на институциите на гражданското общество и правовата държава. С тяхна помощ се преодоляват едновременно и бедността, и тиранията.

Отговорът на Изток 

е създаване на различни видове тиранични, султански, азиатско-деспотични или авторитарни потиснически режими над всички под олигархичния господстващ експлоататорски слой и така бедността и тиранията се увековечават.

Ето това е истинското цивилизационно различие, 

пропастта, която разделя Изтока от Запада

Всъщност в редица източни общества има успешни опити за преодоляване на тази фатална цивилизационна пропаст. В повечето случаи успехите за преодоляване на диктатурата на половинчати - като в Мексико, Индия и Китай, в други случаи са успешни - като в Япония, Южна Корея, Чили.

Има и движение назад - свличане на богати западни страни до мизерията и деспотизма, характерни за източните общества - последен най-фрапиращ пример е Венецуела, където левичарите трайно взеха властта и със своите социалистически експерименти свлякоха най-проспериращата демократична страна в Латинска Америка преди 40 години до равнището на провалени държави в региона като Хаити и комунистическа Куба. 

Друг интересен казус е Р. Южна Африка. Там демократичният процес, довел до свалянето на режима на апартейда, доведе вместо до икономически бум до свиване на икономическия растеж, растяща безработица, инфлация и престъпност, главно поради редица социалистически насочени мерки на правителствата на африканското мнозинство. Ако при режима на апартейда Р. Южна Африка през 1989 г. бе несравнимо по-развита икономически страна в сравнение с всички останали африкански държави като имаше БВП двойно по-голям от цялата останала част на Субсахарска Африка, днес тя вече представлява около една четвърт от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Африка. Въпреки това според класацията на Световната банка , Република Южна Африка има икономика с най-висок среден доход, което я прави една от четирите африкански държави в тази категория (заедно с Ботсвана , Габон и Мавриций ).

Какъв е изводът?

 Демокрацията и демократизацията са необходимо, но недостатъчно условие за икономически просперитет. Ако те не изградят институциите на гражданското общество като мрежа от неправителствени организации, синдикати, съюзи на предприемачите и пр., заедно с правовата държава, с върховенство на правото, а не на тези, които са на власт, следва неминуем икономически застой, последван от срив при следването на социалистически икономически схеми за преразпределение на произведеното в интерес на приближените до властта, а не за инвестиране на създаденото обществено богатство в по-високо образование, високи технологии и изобщо в производства с висока добавена стойност.