Посред политическите „горещини“ от последните дни е добре да не забравяме катастрофата с МиГ-29 от ранната сутрин на 9 юни. Министерството на отбраната е публикувало на своята страница доклада на Отдела за разследване на авиационни произшествия в Служба „Военна полиция“.
Докладът е разработен професионално, с подробен анализ на фактите и изглежда изчерпателен, въпреки отсъствието на информацията от „черната кутия“ на самолета, която – както ни уверяват от министерството, се очаква да е достъпна след 3-4 седмици. Разследващите органи стигат до извода за
три „версии“ за причините, довели до катастрофата
Версия 1: Технически отказ на самолета.
Версия 2: Поразяване на самолета или на пилота от осколки от ракетата, която самият той е изстрелял по целта.
Версия 3: Сблъсък с водата вследствие на загуба на ориентация от пилота.
От анализа разбираме, че версия 1 е отхвърлена, като най-малко вероятна, както и версия 2.
Разбираме също така, че версиите 2 и 3 по същество са възможни при грешка на пилота.
Заключението на комисията е, че версия 3 е най-вероятният сценарии, по който ситуацията се е развила до катастрофална.
Единственото нещо, за което в доклада не се обелва и дума, е отговорът на въпроса: СЛЕД КОЛКО ЧАСА ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОЛЕТИ И В КАКВИ ТОЧНО ПРЕДХОЖДАЩИ ЗАДАЧИ С ПО-НИСКА СЛОЖНОСТ, СЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪПРОСНОТО УПРАЖНЕНИЕ – пуск на ракета Р-73 от изтребител МиГ-29 по светеща парашутна мишена нощем над море? Същевременно докладът подробно ни запознава с каква висока сложност за пилота е тази задача.
Ако пилотът не е изпълнил предходните, по-лесни упражнения, и ако не е натрупал достатъчно опит в нощни полети над море, естествено е да сгреши. Но тогава това не би било пилотска грешка,
а грешка на тези, които са разрешили такъв полет
А това е недопустимо.
Ако някой разреши на студент по медицина в трети курс да направи операция на сърце и пациентът умре поради неуменията на студента-хирург, това лекарска грешка ли ще бъде, или безотговорност на тези, дето са му разрешили, а сигурно и принудили, да оперира?
Бойната подготовка, бойната подготовка и бойната подготовка са
трите фактора, които пазят пилота от грешки
Както и пехотинеца.
Както и моряка.
Министерството на отбраната дължи на гражданското общество пълната информация по този въпрос, за да стане ясно чия е грешката.
Защото тя не е на пилота.
А може би трябва да почакаме писмото от Москва – с информацията от черната кутия.
Може пък от там да изскочи "заек".