„Сектата на зелените чорапи“ или как с есемеси от президентството направляват журналистиката и бранят честа на МиГ-29

Съветските ни самолети са убили повече пилоти, отколкото всички врагове на България, но за президентската клика истината е по-страшна от изстрел в тила

Капитан I ранг о. з. Васил Данов, специално за Faktor.bg

Сутринта бях в популярна телевизия. Почетохме паметта на майор Валентин Терзиев, разговаряхме за хала на националната отбрана, за съветските самолети МиГ-29 и за удивителната тяга на бившия министър-председател, на бившия министър на отбраната и на цяла кохорта петоколонници на др. В. Путин да наливат грешни пари в касите на руската/съветска самолетостроителна компания РСК „МиГ“.
Там узнах, че небезизвестният главен съветник на президента др. Димитър Стоянов, популярен като Митко Есемеса, тия дни е изпратил пореден есемес -  обширен текст, в който укорява телевизионните журналисти, че са дали думата на генерал-майор о. з. д-р Съби Събев. Инж. Стоянов се опитва да обори някои от тезите на ген. Събев относно ненужната и опасна експлоатация на морално и физически остарелите изтребители МиГ-29.
С нетърпящ възражение тон др. Есемес припомня, че хора като генерал Събев „не били сядали в самолет“ и следователно нямали правото да анализират ситуацията около гибелта на майор Терзиев и непредсказуемото поведение на не(до)ремонтираните от Руската федерация изтребители МиГ-29.
После разбрах, че др. полковник о. з. Димитър Стоянов също никога не е сядал в самолетна кабина като пилот,  защото е завършил инженерен профил във военновъздушното училище, последователно е бил инженер на самолет,  старши техник на звено, началник на група, заместник-командир по авиационната техника и въоръжение на авиобаза и така до началник-щаб на Военновъздушните сили. Излиза като в пословицата 

„Присмял се хърбел на щърбел“

Авиационен инженер се присмива на щабен офицер, че не бил... пилот.
Хора като Д. Стоянов се опитват да затворят дебата за бъдещето на ВВС и на Българската армия в тесния професионален кръг на специалисти в родовете войски и видовете въоръжени сили. Познавам подобен род „експерти“. Ако кажеш нещо за ВВС, възмутено питат „Ти колко самолета си пилотирал?!“. Ако изразиш тревога за съдбата на Сухопътните войски, надават вой „Ти в коя бригада (полк, дивизия) си служил?!“ Така се опитват да запушат устата на граждански сдружения, на цивилни и на военни родолюбци, които изразяват тревога от деградацията на Въоръжените сили на Република България през последните 30 години.
А другарите радевци и димитър-стояновци не позволяват подобни фриволности. Те все още предпочитат познатото „Начальник больше знает, больше денег получает“. Или още по-познатото 

„Я начальник – ты дурак!“

За разлика от др. Стоянов, който е известен в професионалната общност предимно със съвместната си служба с др. генерал Румен Радев, ген. Съби Събев е защитил докторска дисертация в областта на военната трансформация, беше първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, главен експерт във Военната академия и т.н. 
Разбрах, че ген. Събев става трън в очите на Радев и на радевци, след като през миналата година публикува във Faktor.bg сравнителна характеристика между изтребителите „Грипен“ и F-16. Само тактико-технически данни. Нищо политическо. И нищо лично. Но за президентската клика истината е по-страшна от изстрел в тила.
И макар че в длъжностната характеристика на главния секретар на президента на Република България не пише нищо относно връзката му с медиите, др. Стоянов неведнъж се прави на Гьобелс, като се опитва да формулира и да пилотира медийната политика на президента. Особено след спешното отлитане на лишения от достъп до класифицирана информация Иво Христов.

Какво става с тези „мигове“ от съветската епоха?

Вместо да се бърка в редакционната политика на въпросната телевизия, др. Стоянов би могъл да осветли обществеността какво, аджеба, става с прословутите летателни апарати МиГ-29. Или поне да разсее страховете ни, че виновниците за похарчените 275 млн. грешни български пари няма да останат ненаказани.
Митко Есемеса би могъл да ни осветли защо скъпата на сърцето му руска корпорация забави ремонтите, не спази договорените срокове, оспори предварително подписаната неустойка и обеща да изплати на МО сиромашките 186 000 евро. Някой друг път.

Колеги от България и от натовски държави смятат, че още след първия провален ремонт в Руската федерация бихме могли да пратим куците си изтребители в Полша или в Украйна. Оказа се, че подобна сделка нито е незаконна, нито неефективна. Питайте ексминистър Николай Ненчев.
Др. инженер на ескадрила и за кратко началник-щаб на ВВС би могъл да ни светне и по въпроса защо нашите пилоти правят нальот (летателни часове) не повече от 30 на година при натовски стандарт не по-малко от 170-180 часа годишно.

А докога чичковци от МО и Щаба на ВВС, които отдавна не са на длъжности на бойни пилоти, ще подяждат и младите, и най-добрите пилоти, за да поддържат летателния си минимум и да получават солидни суми като „летателни надбавки“ към не по-малко солидните си министерски и щабни заплати?

Защо никой президентски авиационен експерт за четири години нито веднъж не препоръча на дилетанта Каракачанов и на екипа му от македонстващи „историчари“ от МВРО тези четвърт милиард, харизани на РСК „МиГ“, да бъдат инвестирани в съвременни радари, в ремонти и модернизация на учебните самолети, в летателни часове за млади пилоти?
Защо никой не спря последната сделка за ремонт на 40-годишните съветски птеродактили Су-25? 
Защо президентските въздушви асове не препоръчаха да се откажем от ненужните и опасни „мигове“, а съюзници от НАТО да поемат въздушното патрулиране, докато пристигнат новите F-16? Нали военновъздушни асове от НАТО нееднократно ни предлагаха подобна подкрепа? Или от Кремъл пак не дават?

Какво стана с тренажора?

Когато летателните часове са трагично малко, модерният тренажор е почти спасение. Оказа се, че Го нямаме. И българските пилоти на МиГ-29 пътуват в „приятелска“ Сърбия, за да поддържат форма. При сериозния риск да бъдат облъчвани, разколебавани, примамвани или вербувани от сръбското военно разузнаване или от рицари на плаща и кинжала от ГРУ.
Не ви се вярва ли? Дъвча конспиративни теории? Ами как у нас, насред столицата, агенти на ГРУ вербуваха и поддържаха цяла шпионска група в служба „Военно разузнаване“?
Не можеше ли с онези грешни 275 млн. да купим поне един съвременен тренажор?
Ала бившият командир на ВВС и настоящ президент си е поставил далеч по-амбициозни цели от някакви си летателни апарати, тренажори и ремонти на стари изтребители.
Той е харизматичен лидер, визионер, апостол.
„Ние сме в санкционен режим от 2014 г. Това променя ли ситуацията към по-добро? Изчерпваме ли всички инструменти, така че да постигаме своите цели спрямо Русия?“, с наивна риторичност попита западните ни съюзници др. Радев. И като се върна у дома, заяви, че го били разбрали. Чакаме реакцията им с решения, с политически стъпки и промяна на курса спрямо Кремъл. Засега сме в режим „Мълчи, моли се, кога те бият...“
С ослушването и снишаването си Радев постоянно дискредитира европейска България, поставя себе си и страната ни в международна изолация, кара ни да се чувстваме полуевропейци, след като сме избрали да ни води към светлото бъдеще подобен индивид, безнадеждно затънал в тресавището на Варшавския договор.

 „Сектата на зелените чорапи“ получи картбаланш като служебно правителство на Република България

Запасни милиционери, офицери и политически дейци от епохата на Луканов и на Жан Виденов заеха ръководни постове в министерства, агенции, областни управи, регионални дирекции на МВР, държавни фирми и даже горски стопанства.
Шпицкоманди. Като през септември 1944-а. Върнаха терминологията и заканите на „Шумете, дебри и балкани“. Само европейските директиви и регламенти (засега) ги възпират да не спретнат поредния „народен“ съд.
Канят се да векуват. Както всяко изключение, което се стреми да се превърне в правило.
Подеха гьобелсово-сталинистка медийна кампания срещу медицински светила, неполитизирани мениджъри и бизнесмени от европейски мащаб, честни люде, довчера тормозени от гербаджиите. „Никой не бива да остане ненаказан!“, телеграфира „вождът“ Г. Димитров на „Спиридонов“-Трайчо Костов през септември 1944-а.
Докато правителството на Борисов дремеше, успивано от нежните напеви на ласкатели, др. Радев ни спретна яка коалиция: Корни, Мая, Т. Дончева, Бабикянци, Славиту, Попът-червенодрешко, че и даже „десните“ левичари от ДБ. И вечния Йоло Денев.

Нямаме път назад. Ще трябва да се сборим. Заради принципите и идеалите си. Заради деца и внуци. Заради последните искрици европейско бъдеще, което все още мъждукат в гаснещия ни поглед.
Та кога казахте, че се връщат младите пилоти от САЩ?