Шон Кокран, RAND, warontherocks.com
След февруарското нахлуване продължават дискусиите колко дълго още ще остане на власт Путин, дали неговата хипотетична кончина ще стане резултат от влошаване на здравето му или ще бъде свален от вътрешни кръгове?
В основата на тези размишления лежат предположенията, или, може би, надеждата, че без Путин Русия би могла с голяма вероятност да се откаже от войната срещу Украйна и да търси мир по пътя на преговори.
Това предположение се базира на общоприетите представи за войната и мира, но е проблематично. Историята показва, че лидер, който започва скъпоструваща, продължителна война, рядко е готов да спре една война без да е постигнал победа, но историята също така ни е показала, че смяната на ръководството не винаги води до мир.
За политическите лидери желанието за избегнат вината и вътрешно наказание за неуспешна война може да окаже силно влияние върху вземането на решение за прекратяване на войната.
В съответствие с общоприетото мнение, лидерите, отговорни за започването на войната, еднозначно са подложени на обвинение и наказание за това, как завършва тя, и, по тази причина, са склонни да продължават да се сражават даже когато нямат голяма надежда за победа.
Съответно, смяната на ръководството често е необходима предпоставка за прекратяване на войната. Това обаче изисква едно предусловие – че новите лидери ще са свободни от вътрешен натиск и рискове, свързани с прекратяването на войната при неблагоприятни условия.
Разгледал съм вземането на решение и поведението на 85 отделни лидери във военно време, включително, лидери свързани с началото на съответните войни и новите лидери, които са дошли на власт във връзка с продължаването на войната.
Изучавал съм документите на повече от дузина страни и лично съм общувал с представители на властите, разполагащи с информация от първа ръка, и стигнах до извода, че новите лидери са също толкова възприемчиви към вътрешен натиск и рискове, свързани с прекратяването на война или в крайна сметка, те смятат, че ще бъдат в опасност и се държат съответно.
В частност, мнозина от новите лидери се държат така, както и предшествениците си и също така се оказват неспособни или не желаещи да съкратят загубите на държавата и да търсят мир.
Предаването на властта в Русия по време на война може да се случи по различни начини. Експертите определят множество потенциални приемници: от откровения ястреб Дмитрий Медведев до Сергей Собянин, който последователно се стреми да се дистанцира от путинската война в Украйна.
Някои дори повдигат темата за възможността, колкото и незначителна да е тя, Путин да бъде заменен от лидера на опозицията Алексей Навални.
Но въпреки личностните разлики, политиката на обвинения, свързана с прекратяването на войната ще постави всеки нов лидер, стремящ се да изведе Русия от пуниската война под натиска на сериозни вътрешни препятствия.
Сегашната вътрешнополитическа обстановка в Русия, при която има силно противопоставяне и взаимни обвинения между политическото и военното ръководство, ще бъде особено опасна за приемника на Путин и ще попречи на каквито ида било стъпки, насочени към отказ от военните цели на Русия в Украйна, търсене на мир, като минимум в краткосрочна перспектива.
Това ще се отнася дори за приемник, който открито е бил против войната на Путин или не я е подкрепял открито преди да встъпи във властта.
По този начин
войната на Путин ще може да продължи и без Путин
В случая с войната на Русия срещу Украйна се предполага, че свалянето на Путин ще отстрани сериозните препятствия за прекратяването на войната, а приемникът на Путин ще бъде много по-склонен да търси мир, дори ако това означава отказ от военните цели на държавата и признаване на военно поражение.
Теорията за прекратяване на войната със смяна на ръководството е доста популярна и отразява общоприетата гледна точка. Но тази теория е погрешна или поне непълна. С други думи, прекратяването на войната често е предшествано от смяна на ръководството, но в повечето случаи смяната на властта по време на война не води до прекратяване на войната.
Например, смята се, че идването на власт на Михаил Горбачов е било ключа за изтеглянето на СССР от Афганистан. Но Горбачов беше четвъртият съветски лидер, ръководил 10-годишния конфликт.
Данните показват, че 86% от първоначалните лидери, отговорни за начало на война, продължават да се сражават или докато не напуснат поста си, или докато не постигнат това, което биха могли да интерпретират като победа.
Сред лидерите, които наследяват продължаваща се война, 66% не могат или не искат да я прекратят, докато не постигнат победа.
Анализът сочи, че лидерите предпочитат да продължават дори войните, които са се изродили с скъпоструващо блато с неголеми надежди за победа. В някои от случаите, те дори ескалират продължаващата война, докато в частен порядък изразяват увереност в безсмислието на по нататъшните бойни действия и желание да намалят загубите за държавата, както и да постигнат мир.
Тоест, повече от половината нови лидери се държат така, както и предшествениците им, започнали войната.
Какво означава войната срещу Украйна за Русия?
За Путин войната срещу Украйна е фактически въпрос на политическо оцеляване, защото поражението може да доведе до неговото сваляне.
Но поражение в Украйна сериозно ще се отрази на имиджа му, неговото дългосрочно наследство. Путин се въобразява, че е Петър Велики и иска да бъде запомнен именно така. Той вижда своята мисия и съдба да върне на Русия „законния“ и статут на световна държава, да изтрие позорните загуби в Студената война и разпада на Съветския съюз.
Ситуацията в Украйна поставя под заплаха това наследство и Западът не трябва да подценява колко далеч е готов да стигне Путин, за да предотврати това поражение.
Но какво ще стане, ако Путин бъде свален докато войната продължава, независимо дали заради здравето му или от вътрешната опозиция?
За всеки приемник сегашното състояние на руската вътрешна политика ще бъде минно поле и би го лишило от стимул да предприеме каквито и да било стъпки да изведе Русия от конфликта, като минимум, в краткосрочна перспектива.
В Русия в момента се води жестока игра на обвинения за неуспешната спецоперация. В частност, кремълските чиновници работят върху това да прехвърлят вината от Путин върху висшето военно ръководство. По този начин се предизвиква криза с МО в опита да бъде дистанциран Владимир Путин от отвратителните престъпления и провалите на бойното поле.
Военното ръководство, което вече е под натиск заради поредицата уволнения на високопоставени командири, дава отпор, като прехвърля вината върху другите служби за предоставената лъжлива разузнавателна информация и неадекватно осигуряване на въоръжените сили, което им „вързало ръцете“.
Централната роля на военните в политиката на обвинения е особено проблематична. За едно ново политически ръководство, стремящо се да сложи край на проточилата се война, която не постига целите на държавата, подкрепата на военното ръководство е от решаващо значение.
Ако такава подкрепа отсъства, новото политическо ръководство е уязвимо за нападки от страна на „ястребите“ и по-слабо пред обвиненията в предателство.
Но военните не биха подкрепили стъпка към отказ от война от страх, че ще бъдат превърнати в изкупителна жертва, докато политическото ръководство се опитва да свали вината от себе си.
Ще продължи ли войната на Путин без Путин?
Ако Путин напусне поста си (доброволно или не) в условията на продължаваща война в Украйна, неговият приемник би могъл да вземе решение да прекрати бойните действия, но решението няма да е лесно и безопасно, независимо кой ще смени Путин: Медведев, Собянин или даже Навални.
Отчитайки неговата отговорност за разпалването на войната Путин е много чувствителен към обвиненията и отговорността за това, как ще завърши войната и е склонен да продължи да се сражава, независимо от растящите разходи и малката надежда за победа.
Нито един бъдещ лидер няма да бъде застрахован от вътрешен натиск, който със сигурност ще окаже влияние върху вземането на решение за прекратяване на войната. Това потенциално би могло да доведе до решение за продължаване на военните действия, дори ако преди това те не са поддържали войната.
Трудно и, вероятно, безсмислено е да предсказваме изхода от смяна на властта по време на войната на Русия срещу Украйна.
Но като минимум, Западът не трябва да предполага, че смяната на ръководството ще доведе до прекратяването на войната, не и в краткосрочна перспектива, доколкото путинската война може да продължи и без Путин.
*Шон Т. Кокран, e доктор по философия, старши политолог в RAND corporatin.
Превод: Faktor.bg